— Какво мислиш, Джо?
— Знаете, че британците смятат Минстрел за лъжец, нали? — каза Рот. — Споменах ви за мнението на Лондон първия път, когато дойдох.
Директорът махна раздразнено с ръка, сякаш искаше да го отхвърли.
— Доказателства, Джо. Ти им поиска твърди доказателства. Те представиха ли ти нещо?
Рот поклати глава.
— Казаха ли ти, че имат високопоставен агент в Москва, който е разобличил Минстрел?
— Не, сър. Сам Маккрийди отрече това.
— Значи, техните твърдения са пълен боклук — каза директорът. — Те нямат доказателства, Джо, а са озлобени хора, които са пропуснали възможността сами да сложат ръка на Минстрел. Ето, това са доказателствата, Джо. Страници и страници от тях.
Рот се втренчи безмълвно в документите. Да разбере, че е работил рамо до рамо с човек, който постоянно и с преднамерена злоба е предавал своята държава в продължение на много години, бе все едно да му изкарат въздуха с удар в диафрагмата. Почувства се зле. Тихо попита:
— Какво ще наредите да направя, сър?
Директорът се изправи и започна да крачи в своята изискана библиотека.
— Аз съм директор на Централното разузнавателно управление. Назначен от самия президент. Като такъв ми е възложено да пазя тази страна по най-добрия начин. От всички врагове. Вътрешни, и външни. Аз не мога и няма да застана пред президента, за да му съобщя, че имаме още един сериозен скандал, пред който всички предишни предателства, стигащи до Бенедикт Арнолд, изглеждат като евтина булевардна история. Не и след последните нарушения на сигурността. Няма да го изложа на жестокостта на пресата, нито на присмеха на останалите нации. Не може да има арест и съд, Джо. Съдът бе тук, вината е установена, а присъдата ще дойде от мене. Господ да ми е на помощ.
— Какво ще наредите да направя? — повтори Рот.
— При последния анализ, Джо, аз бих могъл да се абстрахирам и да не се влияя от предадената вяра, разкритите тайни, загубата на доверие, съсипания дух, долнопробната преса, присмиващите се чужди държави. Но аз не мога да изгоня от съзнанието си образите на предадените агенти, вдовиците и сираците. За изменника може да има само една присъда, Джо. Той няма да се върне повече тук. Кракът му никога повече няма да стъпи на тази земя. Ще бъде оставен в чуждия свят. Ще се върнеш в Англия и преди той да успее да отиде до Виена, а оттам през границата да се прехвърли в Унгария, което без съмнение е подготвял, откакто Минстрел дойде при нас, ще изпълниш своя дълг.
— Не съм сигурен, че мога да направя това, сър.
Директорът се надвеси над масата и повдигна с ръка брадичката на Рот така, че гледаше право в очите на младия мъж. Неговите собствени бяха твърди като обсидиан.
— Ще го направиш, Джо. Защото това е моя заповед като директор, защото чрез нашия президент аз говоря от името на тази страна. И защото ти ще го направиш за своята родина. Върни се в Лондон и изпълни своя дълг.
— Слушам… сър — промълви Джо Рот.
5.
Корабът се отдели от Уестминстърския пристан точно в три часа и започна своето бавно пътешествие по реката, надолу към Гринуич. Тълпа от японски туристи се наредиха на перилата, камерите защракаха подобно на приглушени картечници, за да хванат образа на отминаващата сграда на Парламента.
Щом параходът доближи средата на реката, един мъж в лек сив костюм се надигна и тръгна към кърмата, където спря до бакборда, гледайки надолу към разпенената диря. Няколко минути по-късно друг мъж в лек летен шлифер се изправи от друга пейка и се приближи до него.
— Как вървят нещата в посолството? — попита тихо Маккрийди.
— Зле — каза Кийпсейк. — Предположението за сериозна контраразузнавателна операция се потвърди. Засега проверяват поведението на моите подчинени. Но много усилено. Когато свършат с тях, фокусът на разследването ще се насочи по-нагоре — към мен. Аз прикривам следите дотолкова, доколкото мога, но има някои неща, липсата на папките за които ще причини повече вреда, отколкото полза.
— Колко време мислиш, че имаш още?
— Най-много няколко седмици.
— Пази се, приятелю. Стой нащрек. Не искаме да се повтори случаят Пенковски.
В началото на шейсетте години полковник Олег Пенковски от ГРУ бе издавал сведения на британците в продължение на две и половина години. Той се превърна в най-ценния агент, който някога е бил вербуван, а действията му нанесоха неизмерими щети на Съветския съюз. През този кратък период Пенковски предаде повече от пет хиляди съвършено секретни документа, достигайки кулминационната точка с жизненоважната информация относно съветските ракети в Куба, информация, която даде възможност на президента Кенеди да изиграе добре своите политически ходове срещу Никита Хрушчов. Но той сгреши с времето. Подканван да напусне и да намери закрила при англичаните, той настоя да остане още няколко седмици, бе разобличен, подложен на разпит и мъчения и накрая разстрелян.
Кийпсейк се усмихна.
— Не се безпокой, няма да има нов случай Пенковски. А при теб как стоят нещата.
— Зле. Смятаме, че Орлов е разобличил Калвин Бейли.
Кийпсейк подсвирна.
— Толкова високо? Боже мой, самият Калвин Бейли. Значи той е бил целта на плана Потемкин. Сам, трябва да ги убедиш, че са тръгнали по грешен път, че Орлов лъже.
— Не мога — сви рамене Маккрийди. — Опитах се. Те здраво са налапали въдицата и не искат никой да им се меси.
— Трябва да опиташ отново. Животът на този човек е поставен на карта.
— Не мислиш наистина, че…
— О, да, стари приятелю, мисля — натърти руснакът. — Директорът на ЦРУ лесно изпада в ярост. Не смятам, че ще позволи още един внушителен скандал, по-голям от всички останали, взети заедно в този етап на президентската кариера. Той ще реши да покрие всичко в мълчание. Завинаги. И, разбира се, няма да постигне нищо. Ще си мисли, че когато го премахне, това никога няма да излезе наяве. Но ние знаем по- добре, нали? Слуховете ще започнат да се носят веднага, защото КГБ ще ги раздуха. В това отношение те са много добри. Колкото и иронично да звучи, но Орлов вече е спечелил. Ако арестуват Бейли и го изправят пред съда, което влече след себе си дискредитиращата публичност, той печели. Ако убият Бейли и новината излезе на бял свят, удряйки по морала на ЦРУ, той пак ще спечели. Ако изхвърлят Бейли без право на пенсия и той започне да претендира за своята невинност, спорът ще продължи с години. Отново Орлов печели. Трябва да ги разубедиш.
— Опитах се. Те продължават да мислят, че неговата информация е изключително ценна и достоверна. Вярват му.
Руснакът се загледа в разпенената вода зад кърмата, докато преустройващата се Докландска зона, тогава все още купчина от кранове и полусрутени изоставени складове, отминаваше назад.
— Разправял ли съм ти някога за моята теория за пепелника?
— Не — поклати глава отрицателно, — не мисля, че си я споменавал.
— Когато преподавах в подготвителната школа на КГБ, давах за пример на моите курсисти, какво би станало, ако счупят стъклен пепелник на три парчета. Ако вземат едно от тях, ще знаят, че имат просто парче стъкло. Ако съберат двете, ще знаят, че имат две-трети от един пепелник, но няма да могат да си изгасят в него цигарата. За да имат целия годен за използване предмет, те се нуждаят и от трите парчета.
— Следователно?
— Следователно всичко, което Орлов издава, възстановява по едно или две парчета от цяла поредица пепелници. Той в действителност никога не е дал на американците цял пепелник. Някой истински секрет, който Съветският съюз е пазил от години и няма желание да разкрива. Помоли ги да поставят Орлов на сериозно изпитание. Той ще се провали. Но аз, когато се прехвърля при вас, ще донеса целия пепелник.
