Тогава те ще повярват.
Маккрийди потъна в размисъл. Накрая попита:
— Би ли могъл Орлов да знае името на
Кийпсейк се замисли.
— Почти сигурно, макар аз да не го знам — отвърна. — Орлов е бил с години в Управлението за нелегални операции. Аз никога не съм работил там. Винаги съм действал от посолствата. И двамата сме били в
Дълбоко в сърцето на площад Дзерджински №2, щабквартирата на КГБ, се намира Паметната зала, място подобно на светилище, в една безбожна сграда, където се пази споменът за големите предшественици на сегашното поколение офицери от КГБ. Между почетените, чиито портрети висят там, се намират тези на Арнолд Дойч, Теодор Мали, Анатоли Горски и Юри Модин, които последователно са вербували и ръководили най-разрушителната шпионска група, вербувана някога от КГБ сред британците.
Вербуването се е извършвало главно сред млади студенти в Кембриджкия университет в средата и в края на трийсетте години. Всички те флиртували с комунизма, подобно на много други, които по-късно го зарязали. Но петима не са отказали и продължили да служат на Москва така блестящо, че и до днес са известни като
Единият е Доналд Маклийн, който напуснал Кембридж и започнал работа във Форин офис. В края на четиридесетте години като служител на британското посолство във Вашингтон той способствал при предаването на стотици документи за новата атомна бомба, които Америка предоставяла на Британия.
Другият във Форин офис бил Гай Бърджис, заклет пушач, алкохолик и хомосексуалист, който успявал по някакъв начин да избегне дълго време уволнението. Той служил като връзка между Маклийн и техните московски господари. И двамата били разкрити през 1951 година, избегнали ареста, след като били предупредени, и успели да избягат в Москва.
Третият бил Антъни Блънт, също хомосексуалист, човек с изключителен интелект, който търсел способни хора да работят за Москва. Той напредвал със своите занимания по история на изкуствата и се издигнал до уредник на личната колекция от художествени произведения на Кралицата и станал Рицар на Кралството. Именно той предупредил Бърджис и Маклийн за очакващия ги арест. Нагло отричал с успех своето участие при поредица от разследвания, накрая бил разкрит, лишен от титлата си и опозорен едва през осемдесетте години.
Най-големи успехи постигнал Ким Филби, който започнал работа в СИС и се издигнал до ръководител на отдела за Съветския съюз. Бягството на Бърджис и Маклийн насочило следите и към него; той бил разпитан, отрекъл всичко и бил изгонен от Интелиджънс сървис, за да избяга накрая от Бейрут за Москва през 1963 година.
Портретите на четиримата висят в Паметната зала. Но е имало и пети човек, а петият портрет е все още черен квадрат. Истинската самоличност на Петия човек би могла да се намери единствено в Черната книга. Причината е ясна.
Объркването и деморализирането на врага е една от основните задачи в света на тайните служби и причината, която подтикна закъснялото формиране на отдела, ръководен от Маккрийди. От началото на петдесетте години британците знаеха, че трябва да има пети човек в тази група, вербувана толкова отдавна, но никога не успяха да докажат кой е той. Всичко това наливаше вода в мелницата на Москва.
В продължение на всичките тридесет и пет години, за голяма радост на Москва, загадката съсипваше британското разузнаване, подпомагана от гладната преса и цяла поредица от книги.
Повече от дузина лоялни офицери с дълъг стаж попаднаха под подозрение, което попречи на техните кариери и опропасти живота им. Главният заподозрян беше сър Роджър Холис, бившият генерален директор на MI–5. Той стана прицел на един друг маниак като Джеймс Енгълтън — Питър Райт, който се опита да забогатее от една отегчителна книга, в която извади на показ още веднъж своето егоистично оплакване от малката пенсия (същата като на всички останали) и обвини Роджър Холис, че е Петия човек.
Други също бяха подозирани, включително двама от заместниците на Холис и дори искреният патриот лорд Виктор Ротшилд. Всичко се оказваше празни приказки, но мистерията продължи. Беше ли Петият човек все още жив, може би бе все още на служба, издигнат високо в правителството, в някое държавно учреждение или в разузнаването? Ако е така, би било катастрофално. Този въпрос може да бъде оставен на мира само когато Петият човек, служил на руснаците през всичките тези години, бъде окончателно идентифициран. КГБ, разбира се, бе пазило ревниво тайната в продължение на тридесет и пет години.
— Кажи на американците да питат Орлов за името — предложи Кийпсейк. — Той няма да ви го каже. Но аз ще го открия и ще го донеса със себе си, когато избягам.
— Остава въпросът с времето — каза Маккрийди. — Колко още можеш да се задържиш?
— Не повече от няколко седмици, може би по-малко.
— Възможно е да не чакат, ако си прав относно реакцията на директора на ЦРУ.
— Няма ли друг начин, по който можеш да ги убедиш да не го закачат?
— Има. Но трябва да взема твоето съгласие.
В продължение на няколко минути Кийпсейк слушаше. След това кимна.
— Ако този Рот даде своето тържествено обещание. И ако ти му вярваш, че ще запази тайната. Тогава съм съгласен.
Джо Рот не бе в най-доброто си настроение, когато излезе от летището на следващата сутрин, след като бе летял цяла вечер от Вашингтон.
Този път той бе пил много на борда на самолета и не му стана никак забавно, когато един насмешлив ирландски глас заговори в ухото му.
— Върховно утро за вас, мистър Кейси, и добре дошли отново при нас.
Той се обърна. Сам Маккрийди се намираше до лакътя му. Проклетникът сигурно е знаел през цялото време за паспорта му с името Кейси и е проверявал списъците на пътниците, идващи от Вашингтон, за да улови самолета.
— Качвай се — каза Маккрийди, когато стигнаха тротоара, — ще те откарам до Мейфеър.
Рот сви рамене. Защо не? Чудеше се какво друго знаеше или бе отгатнал Маккрийди. Британският агент поддържаше разговор на маловажни теми, докато не навлязоха в предградията на Лондон. Тогава, без никакво предупреждение, той засегна сериозния въпрос.
— Каква бе реакцията на директора на ЦРУ? — попита той.
— Не знам за какво говориш.
— Хайде, Джо, Орлов е разобличил Калвин Бейли. Това е невероятна глупост. Не го приемате на сериозно, нали?
— Намираш се далеч от истината, Сам.
— Получихме бележка от Сенчъри Хаус. Дръжте Бейли настрана от всякаква класифицирана информация. Значи той е заподозрян. Искаш да кажеш, че това не е, защото Орлов го е обвинил като съветски агент?
— Просто рутинна мярка, за Бога. Нещо свързано с факта, че има твърде много любовници.
— Хайде де — изхили се Маккрийди. — Калвин може да е всичко друго, но донжуан не е. Опитай нещо друго.
— Не ме насилвай. Сам. Недей да злоупотребяваш с нашето приятелство. Казах ти и преди: сега това е наша работа. Стой настрана.
— Джо, за Бога! Нещата отидоха твърде далеч. Излязоха от контрол. Орлов ви лъже и аз се страхувам, че ще направите нещо ужасно.
Джо Рот загуби търпението си.
— Спри колата — изкрещя той. — Спри проклетата кола.
Маккрийди сви с ягуара към бордюра. Рот се протегна назад за своето куфарче и отвори вратата. Маккрийди сграбчи ръката му.
— Джо, утре в два и половина. Имам нещо, което ще ти покажа. Ще те чакам пред твоя блок в два и
