— Отключено е…
Вратата бавно се отвори. Тя включи фенерчето. На прага стояха двама мъже, облечени в шлифери. Същите, които бяха отвели Анри от бар „Маями“. Фалшивите агенти, както й бе казал Нюмън, замесени в убийството на гара „Сен Жан“. Омразата надви страха й. По-високият от двамата закри очите си от светлината на фенерчето и се усмихна.
— Знаехме, че ще се върнете. Работим за секретните служби. Налага се да дойдете с нас…
Изабел протегна напред дясната си ръка, стиснала спрея. Флаконът описа широка дъга пред лицата на мъжете, а струята обля очите им. Високият свирепо изруга и хвана лицето си. Изабел се наведе напред. Засили се и с всичка сила го блъсна с глава в гърдите. Продължи да натиска като побеснял бик, докато той отстъпваше назад. Гърбът му опря в перилата на стълбището. Неудържимата инерция на нейното тяло го прехвърли над парапета и той с крясък полетя надолу в шахтата към бетонната основа два етажа по-ниско. Крещеше, докато падаше.
Изабел рязко се извърна. Другият все още притискаше с ръце очите си. Тя сграбчи косата му и рязко притегли напред главата му. Той инстинктивно се дръпна назад, но Изабел това и чакаше. Сега смени тактиката си — бутна с всичка сила главата му и черепът се стовари върху твърдия ръб на касата. Звукът от сблъсъка на кости и дърво беше силен. Пусна спрея и фенерчето в джоба си, хвана обездвиженото тяло за петите, довлече го до стълбищната шахта, прехвърли краката му над парапета, после го вдигна за раменете. Тялото безшумно полетя надолу. Чу се далечно тупване, когато се приземи до другия.
Изабел заключи и излезе от сградата през задния вход. Седна зад волана и започна да вдишва дълбоко на равни интервали. Трябваше да шофира нормално. Край гара „Сен Жан“ намери място за паркиране. Наблизо имаше телефонен автомат. В кабината освети с фенерчето страниците на указателя и откри номера на префектурата в Бордо. Когато телефонистът се обади, тя заговори твърдо и убедително.
— Трябва да докладвам за много сериозно престъпление — опит за убийство. Свържете ме незабавно с префекта. Ще разговарям само с него. Ако не го направите веднага, ще затворя. Отнася се за тайните служби…
В кабинета на първия етаж на сивата стара сграда с две крила, оградили вътрешния двор, съвсем близо до търговския комплекс „Мериадек“, префектът се намръщи при споменаването на тайните служби и каза на телефониста, че ще приеме обаждането. Затвори с крак вратата на стаята.
В телефонната кабина Изабел покри с кърпичката си микрофона на слушалката, за да приглуши гласа си.
— Говори префектът. Кой е на телефона?
— Запишете бързо този адрес… Свършихте ли? Добре. Ако изпратите веднага патрулна кола, ще откриете на стълбището двама фалшиви агенти на DST. Но веднага! Там се биеха. И двамата са в безсъзнание. Мъжете са замесени в убийството на Анри Бейл…
— Кой е на телефона? — отново попита префектът.
Но слушалката беше замлъкнала. Нисък и набит мъж в сив делови костюм, префектът бе избран на този пост заради умението си да взима бързи решения. Фалшиви тайни агенти? Всъщност това, което наистина го стресна, беше споменаването на Анри Бейл — човека, убит наскоро при гара „Сен Жан“.
Той заключи вратата на кабинета. Вдигна отново телефона и поиска от телефониста външна линия. Предупреди го, че ако подслушва разговора, ще бъде незабавно уволнен. После набра номера на Рене Лазал — шефа на DST в Париж. Свърза се веднага.
— Говори префектът на Бордо. Чували сме се и преди, както се досещате. Току-що приех анонимно обаждане относно двама фалшиви агенти на тайните служби и адреса в Бордо, където могат да бъдат открити. Човекът — мисля, че беше жена, преправила гласа си — каза, че те са замесени в убийството на Анри Бейл…
Разговорът беше кратък. Прекъсна връзката, вдигна отново слушалката и се разпореди две патрулни коли да тръгнат към посочения адрес.
— Това да стане веднага. Ако се наложи, влезте в сградата със сила. И хората да бъдат въоръжени с автоматично оръжие…
Изабел бързо караше по нощното шосе Н650. Нюмън бе минал по същия път, когато пътуваха към Аркашон. Малко преди да стигне селцето Фактюр близо до морето, тя отби и спря до банкета. Местността беше равна. Далеч в полето видя стар полуизгорял хамбар, от чийто покрив бяха останали само гредите, напомнящи на човешки ребра.
Реакцията настъпваше. Започна да трепери неудържимо, сякаш от силна простуда. Чувстваше се премръзнала. Нерви. Постепенно възвърна контрола върху тялото си, като поемаше на дълбоки глътки ледения въздух, влизащ през отворения прозорец.
Аркашон беше близо. А отсега нататък тя щеше да стои само там. Сутринта щеше да се обади на Боб Нюмън и да му каже за случилото се… Вероятно беше важно.
19.
На следващия ден в Парк Кресънт Туийд прекара много време в изслушване на устните доклади за последните събития в Олдбърг, а после и в задаване на въпроси към събраните в кабинета му хора.
В стаята се бяха струпали Пола, Нюмън, Марлър, Бътлърл Нийлд. Моника седеше зад бюрото си и безмълвно водеше записки. Току-що бяха свършили с докладите си. Нюмън отново заговори:
— Сетих се нещо, за което забравих да ви кажа. Става въпрос за Изабел…
— Красивата червенокоса Изабел — подразни го Пола.
— Просто я описах — отряза я с досада Нюмън.
— Но как само я описа… — тихичко измърка тя.
— Сега искам да съобщя нещо важно, без да ме прекъсват. Става дума за твоя разказ, Пола, за катамарана на лорд Доулиш „Стоманеният лешояд“. Преди време, когато ни разказваше за вашите премеждия и убийството на Карин, ти спомена, че при излизането си на повърхността сте забелязали странен кораб с разделен на две корпус…
— Точно така — Пола се наведе, отново сериозна.
— А докато се разхождах по крайбрежната улица на Аркашон с Изабел, тя ми описа някакъв особен плавателен съд, който посещавал тези води — кораб с „корпус, разделен на две“. Звучи ми точно като „Стоманеният лешояд“.
— Това е интересно — намеси се и Туийд. — Може би е връзката между Сафък и Франция.
— Освен за кораба — продължи Нюмън — тя ми разказа и за някой си лорд Дейн Доулиш, който упорито я ухажвал на едно парти.
— Това е скъпият Доулиш — обади се Пола. — И сега май имаме още една връзка между Олдбърг и Франция.
— При това вероятно много съществена — съгласи се Туийд. — Между Олдбърг и Аркашон, който е близо до Бордо. Доулиш търгува с оръжие. Лазал пък ми каза, че някаква неизвестна организация снабдява Дьо Форж с пари и оръжие. Струва ми се, че е замислено дяволски умно.
— Кое? — попита Пола.
— Доставянето на оръжията при Аркашон, вместо директно на пристанището в Бордо, където надзорът на пристигащите товари е по-стриктен. — Бог да поживи Изабел. И теб, Пола.
— Но каква беше цената… Животът на Карин.
— Виктор Роузуотър ще бъде ли на разположение, когато ни дотрябва? — попита Туийд, променяйки темата.
— Да. Той дори може да хване следите на убиеца на Карин. Не се отказва лесно.
— Разкажи ми още веднъж, Боб, как точно открихте пръстена — Туийд се облегна назад във въртящия се стол и погледна Нюмън. — Започни от началото. Не пропускай и най-незначителната подробност…
По средата на разказа за случилото се в блатата през онази тъмна нощ Туийд отключи едно от чекмеджетата. Извади оттам свита на топка носна кърпа и я остави на бюрото. Когато Нюмън свърши, разказвайки им за пътуването с джипа на Букенън и Уордън към хотела, той го поздрави за безупречния отчет. Разгърна кърпата, извади от нея два пръстена с еднакви изображения и ги подаде през бюрото на
