Кенеди мъчително свикваше с мисълта за бавната смърт на своя учител и наставник, но трябваше да се съсредоточи върху работата. Екип „Орион“ бе получил зелена светлина от президента на Съединените щати за елиминиране на цивилен. Но това не беше кой да е цивилен. Кенеди се загледа в черно-белите фотографии, прикрепени към досието, разтворено на бюрото й. Мъжът беше граф Хайнрих Хагенмилер Пети — немски индустриалец и братовчед на фамилията Круп. Фактът, че президентът Хейс беше разрешил убийството на гражданин на Германия — един от най-близките съюзници на Америка, — беше ярко доказателство за решителността му да използва всички средства за борба с тероризма.
Хагенмилер и неговите компании бяха засечени за първи път от ЦРУ в началото на деветдесетте години. Тогава Кенеди работеше по проект с кодовото наименование Операция „Рабта II“. „Рабта II“ беше мащабен опит от страна на Управлението да попречи на Муамар Кадафи да построи завод за биологично, химическо и ядрено оръжие. Операцията беше кръстена на първия завод с подобно предназначение, който Кадафи беше започнал да строи в края на осемдесетте. Заводът се намираше в град Рабта, Северна Либия. През 1990 г., преди заводът да започне да произвежда оръжия за масово поразяване, американският президент Джордж Буш заплаши да го бомбардира и огласи имената на европейските компании, които бяха помогнали за строежа. Една от тези компании се казваше „Хагенмилер Инженеринг“.
За да не позволи заводът да бъде изравнен със земята от американските бомбардировачи, Кадафи го затвори и започна да търси ново място за строеж. През 1992 г. ЦРУ откри мястото. Либийският диктатор възнамеряваше да построи завода дълбоко под планината. Щом съоръжението станеше готово, щеше да бъде уязвимо само от пряко попадение на ядрена бойна глава.
За да попречи на довършването на новия завод, ЦРУ пусна в ход „Рабта II“.
Изготви се списък на цялото оборудване, технологии и персонал, които ще са необходими за последния стадий на строежа. С помощта на съюзниците си Съединените щати наложиха ембарго за износа на машините и материалите от списъка. Но както при всяко ембарго, Кадафи и хората му намериха начин да заобиколят забраните. Още от началото на операцията „Хагенмилер Инженеринг“ и нейните филиали се показаха наяве няколко пъти. Всеки път твърдяха, че не са знаели на кого продават продукцията си, и се измъкваха, без германското правителство да ги пипне с пръст. Хайнрих Хагенмилер имаше влиятелни приятели. След като Кадафи сякаш се поуспокои с възрастта, Съединените щати решиха да не повдигат въпроса пред германците.
Кенеди прелисти досието. Част от фотографиите бяха прикрепени към преводи от разговорите на Хагенмилер с новите му бизнеспартньори. Именно новите бизнесконтакти притесняваха ЦРУ. „Хагенмилер Инженеринг“ беше освен всичко друго и производител на високотехнологични стругове и на компоненти за атомна бомба.
На следващата страница бяха снимките на различните жилища на графа. Къща в един от най-старите квартали на Хамбург, фамилно имение на час път на юг, планинска вила в Швейцария, фамилията на Хагенмилер имаше богати кралски корени, но и много дългове. Преди пет месеца Кенеди се консултира с колега в немското външно разузнаване — BFV. Той й каза, че САЩ не са единствената страна, която се интересува от графа. Наскоро му се обадили от Израел и Великобритания. Когато го разпитали в BFV три месеца по-рано, Хагенмилер се заклел, че лично ще контролира продажбата на ценното оборудване.
Кенеди не повярва на поредното обещание на индустриалеца и го подложи на стриктно наблюдение. Хакери от ЦРУ проникнаха в компютърната система на „Хагенмилер Инженеринг“ и откраднаха информация за личното състояние на графа. Изникна картина на човек, който е пропилял семейното богатство. Беше женен за четвърти път, а с първите три съпруги не му беше никак лесно. Големите разходи за поддръжка на фамилните имоти и неговият прахоснически начин на живот бяха източили кранчето.
Преди две седмици Кенеди беше изпратила тактически разузнавателен екип в Германия, за да държи денонощно Хагенмилер под око. Екипът беше проследил графа до Швейцария и там нещата бяха станали наистина интересни. Кенеди изучава известно време фотографиите, направени около планинската вила на графа. Повечето бяха достатъчно ясни, за да се разпознае човека, с когото Хагенмилер се срещаше. Беше Абдула Хатами. Хатами, генерал в иракската армия, отговаряше за възстановяването на ядрената програма. Освен това беше и братовчед на Саддам Хюсеин и като повечето последователи на иракския диктатор имаше дебели черни мустаци.
Следваха още изобличаващи фотографии. Хагенмилер взима куфарче от Хатами и двамата си стискат ръцете. После Хагенмилер отиде в Женева заедно с телохранителите си и направи паричен влог в банковата си сметка. На следващия ден хакерите от ЦРУ влязоха в компютърната система на банката и откриха, че Хагенмилер е внесъл пет милиона долара.
Кенеди веднага нареди наблюдението да се усили и отиде да съобщи новината на президента. Хейс и без това беше твърдо решен да се бори със Саддам, но искаше да се увери, че графът знае, че продава на иракчаните. Хората на Кенеди разполагаха с неопровержими доказателства. Техни източници бяха разкрили, че точно в единайсет часа вечерта хамбургско време щеше да бъде инсценирана кражба в склад на „Хагенмилер Инженеринг“. Четири компютризирани струга и друго оборудване, използващо се за производството на сложни ядрени компоненти, щеше да бъде откраднато и натоварено на контейнеровоз, който чакаше закотвен в пристанището на Куксхавен.
Кенеди изложи доказателствата пред президента. Хагенмилер вече два пъти се беше компрометирал и бе обещавал, че няма да се повтори отново. Въпреки предупрежденията и обещанията той обаче за пореден път искаше да продаде забранено оборудване на човека, който беше смятан за спонсор номер едно на световния тероризъм и който се беше заклел да изтрие Америка от лицето на планетата, ако му се удаде такава възможност. Хагенмилер вече беше хвърлил заровете, но щеше да загуби. Хейс даде зелена светлина на Кенеди. Той обаче имаше едно условие. Искаше Мич Рап да се заеме с нещо толкова деликатно като тази операция.
Телефонът на Кенеди иззвъня и тя вдигна слушалката.
— Всичко е на мястото си.
Тя позна гласа на Рап.
— Докладвай каква е ситуацията.
Рап докладва за развитието на нещата и обясни последните промени на плана, които беше направил. Кенеди го изслуша и му зададе няколко въпроса. Той й отговори.
— Ако довечера го изпусна, ще имам ли друга възможност? — попита накрая.
— Съмнявам се. Вторият ТРЕ е заел позиция около склада. Щом тангата се покажат, те анонимно ще уведомят германските власти и ще се погрижат да има арести. Когато това стане, много служби ще отправят поглед към Хагенмилер и той ще бъде притиснат.
— Да, права си. — ТРЕ, или Тактически разузнавателен екип, се беше добрал до информацията, че кражбата ще стане в единайсет вечерта. Рап знаеше, че се намират на позиция, но те не знаеха за неговото присъствие в страната.
— Трябва да ни предупредиш, ако тангата влязат в склада преди единайсет — каза той. — Времето ни е много ценно. Не можем да се прокрадваме до Хагенмилер, а в същото време полицията да му обяснява по телефона, че складът му е ограбен. Той очаква властите да му се обадят довечера. Затова е по-добре, за да се запази елементът на изненадата, ние да сме първите, които ще го посетим.
— Ясно. — Последва тишина. Сетне Кенеди попита: — Какво е предчувствието ти за тази мисия?
Рап стисна слушалката и се огледа в малката спалня. Не знаеше дали Кенеди го пита просто ей така, или наистина иска да знае.
— Не съм сигурен — отвърна напрегнато. — Добре щеше да е да имам малко повече време за подготовката, но винаги се получава така.
Не прозвуча много убедително и Кенеди се хвана за думите му.
— Ако нещата не ти изглеждат оптимистични, не форсирай плана — каза бързо.
— Добре.
— Никой няма да ти каже нищо.
Рап се изсмя тихо.
— Това не ме е притеснявало никога преди, защо ще ме притеснява сега?
— Знаеш какво имам предвид. Само бъди внимателен.
— Винаги съм внимателен. — Отговаряше като на автопилот.
— Нещо друго?
