— Къде е тоя шибан Полк? — изруга.
Другият, седнал на масата в кухнята, не си направи труда да отговори на шефа си. Дюзър стана и погледна през прозореца. Един от хората му крачеше напред-назад, за да се стопли. Огледа кухнята и продължи:
— Не мога да повярвам, че този няма дори пакетче чипс в къщата си!
Мъжът на масата отклони поглед от пасианса, който редеше.
— Сигурно води здравословен начин на живот.
— Какво, мамка му, означава това? — озъби се Дюзър.
Онзи сви рамене.
— Чипсът съдържа много вредни съставки.
— Педро, ям чипс цял живот. На трийсет и пет години съм и имам плосък като дъска корем.
— Да, но в какво състояние са ти артериите?
— Артериите ми са си добре. — Не беше в настроение да слуша лекции от Педро за здравословния живот. Отиде отпред и провери верандата. Неговият човек беше там, но от Полк нямаше и следа. „Колко време му трябва да вземе кафе и сандвичи?“, измърмори под нос.
Обърна се, погледна към стълбите и се сети за страхотното парче, което спеше в една от стаите горе. Припомни си какво му каза Професора за момичето. В това нямаше никакъв смисъл, но не знаеше дали си заслужава риска да го ядосва. Беше им платил доста пари през последните няколко месеца и Дюзър беше сигурен, че ще има и още.
Мобилният му телефон иззвъня и той го измъкна от калъфа на бедрото си.
— Ало?
— Аз съм. Как вървят нещата?
— Добре. Тъкмо чакаме Полк да се върне с кафе и храна.
— От колко време го няма?
Дюзър усети загриженост в гласа на Професора.
— Не се тревожи. Малко закъснява. Сигурно кара по-бавно.
— Той има ли у себе си телефон?
— Да.
— Ами обади му се тогава.
— Спокойно, ще се оправя.
— Как е момичето?
— Добре е. Спи горе. — Светлина на фарове проряза прозорците. — Чакай малко, мисля, че Полк се връща.
Рап и Коулман наблюдаваха от храстите как колата се плъзна по автомобилната алея. Спря пред другия седан, като едва не докосна бронята му. Щом фаровете изгаснаха, те тръгнаха напред. Движеха се приведени. Спряха малко преди да стигнат двора на Рап и коленичиха. Гледаха как троянският им кон взе подноса с кафе и плика със сандвичи и се промуши между двете коли.
— Къде беше, по дяволите? — прозвуча откъм верандата.
— Забавиха ме. Трябваше да сварят прясно кафе.
Гласът на Дюмонд достигна до тях в слушалките:
— Един човек на предната веранда. Току-що станаха двама.
Рап прошепна в микрофона:
— Дай ми знак веднага щом решат да влизат в къщата.
— Влизат.
Рап и Коулман се проснаха по корем и запълзяха през тревата, като се стараеха по-близкият до гаража седан да остане между тях и верандата. Спряха до багажника на колата и зачакаха. Сега ясно чуваха разговора вътре в къщата чрез скрития у Дейв микрофон:
— Къде е момичето?
— Горе е, спи. Защо се забави толкова?
Отново се намеси Дюмонд:
— Имаме двама вътре. Единият стои до нашия човек в кухнята. Пистолетът му е прибран в кобура, но държи нещо в ръката. Втория е седнал на кухненската маса.
— Хакет, готов ли си? — прошепна Рап.
— Прието.
— Чакай сигнала ми. — Рап кимна на Коулман. Той вдигна палец. Рап изскочи иззад колата и се затича към предната веранда. Мъжът стоеше с гръб към вратата. Рап се приближаваше отдясно. Държеше в лявата си ръка беретата и се целеше в главата му. Мъжът помръдна едва доловимо.
— Стреляй — изсъска Рап.
Мъжът усети движение и понечи да се извърти към Рап. Имаше автомат, провесен на рамото, и стискаше с ръка приклада му. Когато забеляза Рап, тръгна да се пресяга за автомата с другата ръка. Рап стреля два пъти. Заглушителят изплю два куршума. Първият удари постовия в дясното око и проби главата му. Вторият го улучи в скулата, на два сантиметра под първия. Тялото отхвръкна назад.
— Първо танго мъртво. — Рап стигна верандата секунди по-късно и стисна бравата на вратата. Коулман го следваше плътно. В слушалките си чуха гласа на Хакет:
— Второ танго мъртво.
Стробъл се появи на поляната.
Рап чу в слушалките разговора от къщата:
— Какво, по дяволите, беше това? — Бяха доловили звука на падналото върху дървения под тяло на часовия.
Рап произнесе в микрофона:
— Маркъс, кажи на Дейв да залегне.
Не го правеше от загриженост за живота на наемника. Съображенията бяха чисто практически. Искаше да не му се пречка в огневото поле. Рап завъртя бравата и бутна вратата. Влезе вътре и се втурна наляво към кухнята с насочен напред пистолет. Нямаше да има никакви викове за предупреждение. Рап не беше доброто ченге от филмите. Когато влезе в кухнята, Дюмонд каза нещо по радиостанцията, но той не обърна внимание на думите му. Бе изцяло съсредоточен върху мъжа, който държеше мобилен телефон в едната си ръка и вадеше оръжието си.
Джеф Дюзър чу шум отвън и инстинктивно се пресегна за пистолета. Секунда по-късно му се стори, че чува да се отваря външната врата. Обърна се да види какво става и стисна своя „Глок“. Тъкмо го вадеше от кобура, когато един мъж като сянка се появи с пистолет в ръка. Дюзър освободи оръжието си от кобура и трескаво се опита да го насочи към непознатия, като промърмори: „Кой си пък ти, да те вземат мътните?“
Рап стреля веднъж. Куршумът попадна между веждите на мъжа. Когато прекоси кухнята, Рап насочи пистолета към втория човек, застанал зад задната външна врата. Онзи изобщо не се опита да извади оръжието си, само вдигна ръце безпомощно. Рап докосна с пръст устните си и му посочи с пистолета да легне на пода. После се обърна към Коулман:
— Погрижи се за него. Аз се качвам горе.
Питър Камерън седеше в хола на своя апартамент в Джорджтаун с широко отворени очи и с мобилен телефон, залепен за ухото му. Нещо ставаше. Говореше с Дюзър, всичко изглеждаше наред и изведнъж прозвучаха тревожните думи на Дюзър: „Кой си пък ти, да те вземат мътните?“ Последва силен трясък, който според Камерън дойде от падналия на земята телефон. Кокалчетата му побеляха.
Отначало имаше някакъв страничен шум, после дойде гласът, който не можеше да обърка с никой друг. Обзет от паника, Камерън изхриптя в телефона:
— Джеф, там ли си? За Бога, отговори ми! — Слуша известно време. Чу някакви гласове, които не можа да разпознае, а после нечие дишане. — Джеф, ти ли си? Отговори ми, дяволите да те вземат! — Миг по- късно връзката прекъсна.
Скочи и трескаво закрачи из стаята. Опита се да събере парчетата от мозайката и да отгатне какво се
