Дъжд от въпроси посрещна директора на ФБР Роуч и специален агент Макмахън. За късмет на Роуч секунди след тях влезе и генерал Флъд с останалите членове на Обединеното командване, Флъд се изправи на председателското място и остави чашата кафе на масата.
— Моля, заемете местата си. — Разговорите секнаха. — Да започваме. — Генералът посочи столовете около дългата маса. — Имаме много работа.
Докато присъстващите са настаняваха, в залата влязоха вицепрезидентът Бакстър, придружен от Тътуайлър и Далас, и седнаха срещу генерал Флъд. Държавният секретар, близък приятел на Хейс, се наведе и попита Бакстър какво става. Последни в залата влязоха Стансфийлд, Кенеди и Мич Рап. Флъд посочи три стола от дясната си страна.
— Нямам намерение да шикалкавя — започна генералът. — Носят се всякакви слухове за това, което се случи тази сутрин в Белия дом. Някой от тях отговарят частично на истината. Ето какво е станало. В девет сутринта група терористи са атакували и превзели Белия дом.
Залата зашумя.
— Моля за тишина! — извика Флъд. — Имаме да обсъдим много въпроси. Както казах, терористите контролират Белия дом и държат неизвестен брой заложници. Единствената добра новина е, че президентът Хейс е бил преместен в бункера и засега е в безопасност. Не можем да се свържем със сградата на Белия дом, но знаем, че президентът е добре. Това ни води към първа точка от дневния ред. Очевидно е, че президентът Хейс в момента не може да изпълнява задълженията си като главнокомандващ. Според Двайсет и петата поправка правомощията му се прехвърлят на вицепрезидента Бакстър. Повечето членове на правителството приеха тази промяна. Извинявам се на онези, с които не можахме да се свържем, но трябваше да се действа бързо. — Генералът скръсти ръце. — Нека сме наясно. До второ нареждане вицепрезидентът Бакстър е действащ президент и главнокомандващ въоръжените сили. — Флъд огледа присъстващите. — Въпреки това по очевидни съображения ние ще продължим да наричаме господин Бакстър вицепрезидент. Ясен ли съм?
Флъд отново замълча, за да се увери, че няма желаещ да изрази друго мнение. След това се обърна към шефа на Тайните служби.
— Сега директор Трейси ще ни запознае с подробностите за случилото се тази сутрин.
Директор Трейси се изправи и тръгна към подиума, както осъден на смърт се приближава към гилотината. Отвори пред себе си папка.
— Късно снощи председателят на Демократическата партия Пайпър се е обадил в Белия дом, за да уреди среща с президента. Срещата е била насрочена за девет часа тази сутрин. Той е подминал изискванията на Тайните служби при подобни срещи и не ни е оставил достатъчно време да проверим миналото на госта на президента. Сега знаем, че този гост е Рафик Азис, един от най-известните терористи в света. — Трейси вдигна глава и огледа присъстващите. — Смятаме, че Азис се е представил на Пайпър като принц Калиб от Оман. Арабинът предоставил чек за петстотин хиляди долара на партията, а в замяна поискал среща с президента.
Членовете на правителството, повечето — демократи, си размениха погледи.
— Азис и председателят Пайпър — продължи Трейси — пристигнали в Белия дом по същото време, когато ние получихме информация от ЦРУ, че президентът е заплашен от терористичен акт. Когато Азис и Пайпър влизали в Белия дом, в сградата на финансовото министерство пристигнал бял камион на фирма за химическо чистене и пране, както всяка сутрин в дните от понеделник до петък. Без да бъде проверяван от охраната, камионът влязъл в подземния гараж на сградата. — Трейси погледна бележките си. Опитваше са да скрие притеснението си. За това, че Азис бе успял да влезе в Белия дом, можеха да обвинят председателя Пайпър, но пускането на камиона беше грешка на Тайните служби. — В каросерията на камиона е имало неизвестен брой терористи, които са проникнали през тунела, който води от сградата на министерството до Белия дом. Това е голям пропуск в работата на моите агенти и вече започнахме необходимото разследване. — Обърна се към вицепрезидента: — До довечера ще сме готови с подробен доклад за случилото се. — Отново сведе очи към записките си и продължи: — След като се е получила информацията от ЦРУ, Джак Уорч, специалният агент, командващ охраната на Белия дом, е отишъл незабавно в Западното крило, за да запознае Хейс с подробностите. Когато Уорч пристигнал, Пайпър и гостът му вече били в Овалния кабинет. Веднага щом разбрал за непозволената среща, Уорч влязъл да провери какво става вътре. След това всичко се случило много бързо. Скрит снайперист на покрива на хотел „Вашингтон“ открил огън по агентите, разпределени на покрива на Белия дом. След секунди вратата откъм финансовото министерство била разбита, а Уорч дал заповед за преместването за президента в бункера му. Както знаете, старият бункер в Белия дом е строен по време на Втората световна война и представлява един по-добре укрепен тунел. Миналия януари се приключи строежът на нов бункер, разположен на третото ниво в мазето под крилото с личните помещения на президента. Военните инженери са си свършили добре работата. — Трейси се изкашля. — Извинете ме. Това ново съоръжение за съжаление не функционира напълно. Поддържащите системи за кислород работят, но все още не е монтирана система за комуникация. Това трябваше да бъде направено през лятото. Въпреки това в бункера има достатъчно провизии от първа необходимост. Имаме стопроцентова сигурност, че специален агент Уорч е успял да евакуира президент Хейс, Валъри Джоунс и още осем агенти в бункера. До девет и петнайсет ние имахме връзка с бункера чрез нашите стандартни зашифровани радиостанции, но после връзката беше прекъсната. Техническите ми съветници ме информираха, че терористите използват заглушители, за да блокират радиопредаването. Потвърдихме, че осемнайсет агенти от Специалните части са били убити и още петнайсет са в неизвестност. — Гласът на директора потрепери. — Предполагаме, че петнайсетте агенти или са били застреляни, или са заложници. — Замълча, за да се овладее. — Знаем, че Азис и хората му държат около осемдесет до сто заложници. Не знаем точния брой на убитите. Отцепили сме района около Белия дом и отрядът ни за бързо реагиране е готов да нападне сградата веднага щом решите, че е необходимо. — Трейси затвори папката и отново погледна към вицепрезидента Бакстър: — Единствената добра новина е, че президент Хейс е в безопасност и че няма начин Азис да проникне в бункера.
Вицепрезидентът се облегна назад и сграбчи брадичката си с ръце. Двамата с Далас бяха подготвили предварително следващите си действия. Трябваше да даде да се разбере, че сега той командва. Трябваше да даде пример за безкомпромисност. Затова главата на Трейси щеше да хвръкне. Бакстър се наведе напред и опря лакти о масата.
— Директор Трейси — заговори с глас, изпълнен с болка, — можете ли да ми обясните как е възможно да се случи нещо подобно, по дяволите?
Трейси не отвърна. Бакстър забарабани с пръсти по масата.
— Директор Трейси — продължи след малко, — вашето ведомство разочарова страната ни. Поставихте ни в нелепа ситуация. — Бакстър се огледа. Опитваше се да създаде впечатление за единомислие с останалите присъстващи. — Реших, че ФБР ще се заеме със случая веднага щом агентите на директор Роуч заемат местата си.
Трейси изведнъж излезе от вцепенението си.
— Сър — заговори той, — Белият дом е в юрисдикцията на Тайните служби. Ние сме…
— Според моя юридически съветник — прекъсна го Бакстър — Белият дом е държавна територия и именно поради тази причина ФБР трябва да се заеме.
— Но моите хора познават идеално сградата и терена! Сред заложниците има и наши агенти…
Бакстър поклати нервно глава.
— Директор Трейси, Тайните служби се провалиха. Бих добавил — провалихте се доста нелепо.
Трейси пламна. Не можеше да повярва, че е подложен на това унижение. Беше прекарал двайсет години в Белия дом, знаеше, че и за по-дребни неща измисляха изкупителни жертви, но всичко беше станало толкова бързо! През последните няколко часа той се беше притеснявал повече за хората, които беше загубил, а не за политическата развръзка на случая.
— Днес ние спасихме живота на президента и загубихме поне осемнайсет от нашите агенти… Не мога да се съглася…
Бакстър удари с юмрук по масата.
— Вие загубихте Белия дом и унизихте американската нация! — Хвърли гневен поглед към Трейси и отново се облегна назад. След като си пое дълбоко дъх, продължи по-тихо, но със същата твърдост в гласа: — Посъветвах се с министъра на вътрешните работи. Искам оставката ви на бюрото си, преди да съм
