Разстоянието до бента беше десет мили и им трябваха малко повече от два часа, за да стигнат там. Известно време препускаха в лек галоп, след това забавяха ход, после пак препускаха, за да печелят време.
Кърт яздеше начело. Не след дълго спря сред група раззеленени дървета близо до реката и всички спряха заедно с него.
— Намираме се на около четвърт миля от бента — обърна се той към Спър и сенатора. — Дърветата са достатъчно гъсти, за да се приближим незабелязано, но ще трябва да оставим конете тук.
— Колко човека мислиш, че е сложил Джордан, за да охраняват бента? — попита Спър.
— Предполагам, че през нощта ще има постове — отвърна Кърт. — Щом са си дали труда да направят всичко това, смятам, че сигурно няма да го оставят без охрана.
Спър кимна в знак на съгласие. Бе извадил динамита от сандъчетата и го бе групирал на купчини от по двайсет фишека, които хората бяха натоварили в дисагите си. Сега той ги накара да свалят дисагите от конете и да ги метнат през рамо. Той взе фитилите и детониращите капсули.
Уолингтън се обърна към Спър.
— Мисля, че няма да е зле да се поогледаме наоколо. Ако в тъмното се натъкнем внезапно на онези момчета, много скоро няма да знаем кой по кого стреля. През войната съм преживял достатъчно такива моменти. По-добре води ти, Спър.
Спър кимна и пое начело, докато двайсет и двама мъже се отправиха нагоре по течението.
Коритото на реката тук бе почти сухо. След като изминаха още стотина ярда, Спър спря и направи знак на хората да пазят тишина и да останат по местата си. Той продължи сам напред. Движеше се съвсем безшумно и се приближи на около двайсет фута от бента, направен от отсечени дървета и пръст, на място, където преди е имало прагове, високи три-четири фута. Така че работата, с която трябваше да се справят, не беше никак лесна. Спър заобиколи наляво, но не видя никого. Когато приближи водата от другата страна на бента, той спря и започна да наблюдава отсрещния бряг.
Забеляза светлинка от цигара и почти веднага след това долови няколко прошепнати думи. Явно, там имаше поне двама пазачи. Нямаше никакъв шанс да ги залови. Видя как е построен бентът и поклати глава. Вертикални дървесни стволове бяха забити в твърдата земя, и на места се поддържаха от хоризонтално прикрепени към тях дървета. Водата се спускаше, удряше се в бента, след което веднага се отклоняваше наляво в един, по всяка вероятност изкуствено прокопан канал и продължаваше стремглаво надолу в другата долина.
Всичко беше направено напълно незаконно, а освен това отклоняването на реката означаваше смърт за животните в „Бар Уест“. На Спър му хрумна спасителна идея. Той размисли малко, след това се обърна и запромъква тихо назад.
Обясни на хората какво иска от тях. Десет човека трябваше да тръгнат с него нагоре срещу течението и да се разположат около бента. Другите трябваше да се придвижат до мястото, откъдето могат да виждат малкото възвишение с основата на бента и разположението на постовете.
— Никой да не стреля, докато не чуете два изстрела от мен — каза той. — След това искам всеки един от вас да даде по два изстрела във въздуха, точно над главите на пазачите. Не искам да се пролива кръв, в противен случай това наистина ще прерасне в междуособна война. В действителност никой не иска война. Съгласен ли сте, сенаторе?
— О, да, разбира се. В такива междуособици никой не излиза победител, най-малко хората, които имат нещастието да бъдат ранени или убити. Не искаме това.
Спър кимна в знак на съгласие и потегли със своите десет души. Те се отдалечиха доста, най-малко на петдесет ярда от потока, тъй като не трябваше да бъдат чути или забелязани. Тихо, като призраци, се промъкваха в тъмнината. Спър разположи хората на десет ярда един от друг, но не в права линия, а в лека дъга. След това взе динамита от четирима от каубоите, както и четирийсетте фишека, и тръгна нагоре срещу течението, докато намери каквото търсеше — три ствола от плавей, от които направи малък сал. Най-отгоре сложи бомбата, която направи от двайсет фишека динамит. Хвърли във водата един неголям клон и го проследи с поглед как се носи надолу по течението. Пълната луна хвърляше достатъчно светлина, така че Спър се ориентираше отлично. След като изчака трийсет секунди, съвсем ясно долови как клонът се удари в бента. Отряза две парчета фитил — едното шест, а другото осем фута. Сложи единия край на по-дългото парче в една капсула, след което втикна капсулата във фишека, който се намираше най-отгоре.
За по-голяма сигурност Спър направи и втора бомба, подобна на първата. Когато свърши и това, той изпробва и двете бомби на едно място близо до себе си със застояла вода. И двата миниатюрни сала плуваха и до динамита не достигаше вода.
Спър взе двете бомби, сложи ги пред себе си, запали клечка кибрит, заслони за миг пламъчето, докато запали по-дългия фитил и пусна бомбата да се носи по течението. Направи същото и с другата бомба и миг по-късно и двете се носеха надолу по реката, поклащани леко от течението.
Спър се постара да излезе от водата колкото бе възможно по-безшумно, след това забърза към хората си, които го чакаха. Докато тичаше към тях, броеше секундите до взрива. Приближи се до един от мъжете и се свлече на земята до него.
— Двайсет и осем, двайсет и девет, трийсет — промърмори Спър. Каубоят го погледна изненадано.
— Какво е това, по дяволите? — попита той.
— Приблизително времето, когато ще последва големият взрив — отвърна Спър.
На меката лунна светлина бентът се виждаше съвсем ясно. Секунда по-късно небето се озари от ослепителна светлина, като че ли слънцето отново изгря, тя бе последвана от страхотна, оглушителна експлозия, когато едната бомба избухна. Спър присви очи, заслепен от ярката светлина. Когато отново ги отвори, видя, че отвесните стволове, които изграждаха бента, бяха все още на мястото си. Бомбата бе експлодирала твърде рано.
Във внезапно настъпилата тишина той дочу изстрели и стонове, идващи откъм бента. Очевидно, един от мъжете там бе дал изстрел. Спър се зарадва, че изстрелът все пак бе един, а не два. Мъжете крещяха нещо един другиму, но Спър не можеше да разбере какво.
Не бе отброявал секундите, но си мислеше, че е време да избухне и другата бомба. 1/1 преди да успее да предупреди каубоя, залегнал на няколко крачки от него, бомбата експлодира. И сега последва същият оглушителен шум от детонацията на динамита, но в същото време Спър долови звук от разцепващо се дърво и тътена от стремглаво течаща вода.
Постовете, охраняващи бента, отново нададоха силни викове. Спър се изправи, за да може да вижда по-добре. Със сигурност можеше да се каже, че в центъра на дървения бент беше пробит огромен отвор. Чуваше се как водата със сила се втурва и потича в старото си корито.
Той извади револвера си, насочи го към небето и даде два изстрела. Почти веднага след него хората му стреляха по два пъти над главите на постовете. В отговор откъм бента изтрещяха около двайсет изстрела.
Когато ехото от изстрелите заглъхна, Спър се изправи и извика, присвил длани пред устата си като фуния:
— Хей, вие, постовете от „Съркъл Джей“. Нямате повече работа тук. Имате две минути да излезете оттам или куршумите ни ще ви направят на решето. Говори ви Спър Маккой. Агент съм от тайните служби на Съединените американски щати. Това, което вършите, е нарушение на закона. Ако веднага не излезете оттам и не се оттеглите, ще бъдете арестувани и хвърлени в затвора. Присъдата за такъв вид углавно престъпление е от три до пет години затвор.
Спър зачака. Можеше да чуе как хората разговаряха помежду си. След това един глас извика:
— Да, сър, разбираме. Просто вършим това, което ни беше наредено. Нямахме представа, че шефът нарушава закона. Сега ще се качим на конете си и ще се махнем оттук.
Спър изчака пет минути. Долавяше отдалечаващите се стъпки отначало на два-три, а после и на повече отдалечаващи се коня. Направи знак на хората си да се приближат и да видят какво е останало от бента.
— Сенаторе, доведете хората си тук. Чисто е, изглежда, никой не се е осмелил да остане.
Спър започна да разглежда бента. Беше много добре направен, стволовете бяха здраво забити в земята. Обмисляше къде да сложи следващата бомба, като този път смяташе да я направи от десет, а не от двайсет фишека. Накрая реши да я постави между две от главните опори от лявата страна на бента.
