ранчото „Бар Уест“, е на път към дома. Кажи му също, че агентът от тайните служби Спър Маккой ще заведе дело в съда за кражба на добитък. Както знаеш, за такова престъпление в Тексас бесят. А сега изчезвай!

Мъжът се втренчи за момент в Спър, след това се обърна и се отправи сред дивата тексаска прерия към къщата на ранчото „Съркъл Джей“. Спър взе дрехите и ботушите на каубоя със себе си, тъй като не искаше каубоят, в случай че се върне, да ги намери. Щеше да ги захвърли две мили по-нататък.

Докато Спър се върна при другите, Ед Хънт бе събрал 200 глави добитък. Вече се бе мръкнало съвсем.

— Не съм сигурен дали всичките са наши — каза Ед. — Много е тъмно и не мога да видя всичките дамги, но мисля, че повечето добичета са наши. Взехме около двеста глави, за да си компенсираме неприятностите, които ни причиниха.

— Звучи справедливо — съгласи се Спър. — Може да ти се наложи да дамгосаш отново още някои животни, но аз не бих се тревожил за това. Мисля, че така е справедливо, и не смятам, че ще имаш проблеми.

Спър започна да обикаля бавно с коня си насъбраните добичета, като се опитваше да ги преброи, но това бе невъзможно. Когато настъпеше утрото, щяха да направят по-точна сметка, ако животните бяха много повече, щяха да оставят от тези, принадлежащи на „Съркъл Джей“ на граничната линия.

Те подкараха изморените животни през Тексаската прерия. Много от тях искаха да почиват и лягаха на земята, така че напредваха бавно, като мъжете постоянно викаха по тях и ги подтикваха да вървят. От време на време във въздуха просвистяваше ласо към някое опърничаво добиче, което трябваше да бъде теглено и влачено, докато проумееше, какво трябва да прави.

Отне им пет часа да закарат добитъка до граничната линия и да преминат в границите на ранчото „Бар Уест“, където Ед Хънт смяташе, че са в безопасност. И животните, и хората бяха страшно изморени и Ед предложи на всички да спрат и да прекарат остатъка от нощта на това място.

Спър се събуди още при изгрев-слънце и започна да обикаля животните, като проверяваше дамгите им. Пресметна, че може би около седемдесет процента бяха от ранчото „Бар Уест“, така че нямаше да имат проблеми с дамгосването на другите животни. Млечните крави със знака на „Съркъл Джей“ също нямаше да създават главоболие, тъй като щяха да останат в границите на ранчото „Бар Уест“.

Каубоите станаха малко след като се зазори и започнаха да мърморят, че няма да има закуска. Ед отново провери стадото и се отправиха на още три мили във вътрешността на „Бар Уест“. Спър беше пресметнал грубо, че имаха около двеста и двайсет глави. Достатъчно се бяха отдалечили, за да оставят животните сами. След като Спър ги преброи, Ед Хънт повика всички каубои и се отправиха към къщата.

Когато пристигнаха, готвачът им приготви богата закуска — бъркани яйца, пържена риба, огромна кана кафе, препечени филийки и конфитюр и най-накрая цял куп палачинки и бекон.

След като се нахраниха, Спър се обърна към сенатор Уолингтън.

— Мисля, че и двамата трябва да отидем в „Съркъл Джей“ и хубаво да си поговорим с Джордан — заяви Спър.

— Джордан? Оня стар мошеник? Забогатял е чрез кражби. Не искам да имам нищо общо с него.

— Предлагам и ти да дойдеш. Не казвам, че е много приятно, но ако не дойдеш, кражбите и междуособните войни ще продължат и честно казано, не им виждам края.

Сенаторът, свикнал на компромиси в Сената, накрая се съгласи да отиде.

Те пристигнаха в „Съркъл Джей“ около три часа този следобед, а на входа ги посрещна въоръжен с карабина пазач. Когато Спър показа значката си, пазачът неохотно ги пусна и ги придружи до задната веранда.

Когато пристигнаха, Джордан ги посрещна с насочена ловджийска пушка.

— Не ви искам в моите земи! — изрева той.

— Тази земя не е твоя, Джордан. Повечето от нея ти открадна, а на останалата част си се настанил незаконно и се опъваш като магаре на мост! — изрева в отговор Уолингтън.

Спър вдигна ръка.

— Достатъчно. Тук съм в качеството си пазител на закона, правителството ми е дало това право, Джордан. Миналата нощ шестима от хората ти откраднаха двеста глави добитък от северната част на ранчото „Бар Уест“. Тук съм, за да ти кажа, че имаме свидетел, който е видял всичко и който ще свидетелства срещу теб. Знаеш, че в Тексас за кражба на добитък присъдата е бесило.

— По дяволите, не можете да докажете нищо. Един свидетел? Неговата дума срещу тази на шестима от хората ми. Никой съд няма да ме осъди.

— Това съвсем не е същото, като да подпалиш обор или да вършиш щуротии — например да чупиш прозорци — отвърна Спър с леден тон. — Това е углавно престъпление, което се наказва с бесило. Ти и твоите хора можете да увиснете на въжето и вие дяволски добре го знаете.

— Няма такава възможност.

— Изпратил ли е областният прокурор на теб и на хората ти съдебна заповед, че сте обвинени в убийство? — попита Спър.

— По дяволите, не. Знаеш, че няма да го направи. Това е скотовъден район. Онези момчета просто са се забавлявали и добре знаеш това. Между другото, онези четири момчета решиха да вземат надниците си и да се преместят в друга ферма в Канзас. Опитай се да ги намериш.

— Кражбата на добитък е друго обвинение, Джордан. Създал си си доста врагове в този район. Няма да бъде трудно да съберем съд, който с удоволствие да те качи на въжето. Знам по какъв начин си създал ранчото си.

— Отправяш само празни обвинения, нямаш никакви доказателства.

— Ще имаш възможност да кажеш за това на съдията. Сега отивам в града и ще предявя обвинения към теб и шестимата мъже за кражба на добитък. Шерифът ми каза, че областният съдия ще пристигне вдругиден и списъкът на определените за разглеждане дела е решен. До петък ще бъдеш изправен пред съда.

— Хей, слушай, нямаш никакво право… Не мога да държа под око всички наети от мен хора. Как бих могъл да знам, ако те са решили да отведат няколко глави през границата, за които са мислили, че са наши?

— Посред бял ден, когато дамгите се виждат отдалеч? Ще трябва да измислиш нещо по-добро. Ще се видим в съда, Джордан. Надявам се да си намериш добър адвокат, защото ще имаш нужда от него. Докато получиш от шерифа съдебната заповед, предлагам да държиш хората си под контрол. Никой няма да търпи повече мошеничествата ти. И докато съм в този район, смятам лично да се погрижа за това.

Докато траеше разговорът, Спър и сенаторът не бяха слезли от конете си и сега просто подкараха спокойно животните си и се отдалечиха от къщата. Този път Спър не почувства да го полазват тръпки по гърба, тъй като знаеше, че Джордан няма да посмее да стреля в гръб. Беше започнал да взема страха на прочутия мистър Джордан.

Глава дванадесета

Когато Спър и сенатор Уолингтън се върнаха в ранчото „Бар Уест“, видяха, че групата, изпратена на лов за мустанги, се беше върнала с осемнайсет диви пъргави животни. Личеше си, че някои от тях са били оседлавани преди, но по неизвестна причина са подивели отново, а други никога не бяха усещали въже или юзда около вратовете си.

За да не избягат, каубоите ги бяха вързали в редици по три. Така бяха изминали двайсет мили. Ед Хънт преброи два пъти конете, след което отиде при Спър.

— Сега имаме шейсет и един коня, които можем да отведем на север. Няма да ни се налага да ги водим на два пъти.

— Как можем да отведем шейсет коня до индианския лагер? — попита Спър.

— Каубоите ще ни помогнат — каза Хънт. — Те доведоха конете завързани по три. Предлагам да ги навържем по шест заедно и да дойдат десет от хората ни, като всеки един ще води по една група коне. Така ще ги отведем на север.

— Може ли един човек да удържа шест коня, завързани по този начин? — попита Спър.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату