чудя какво съм пропуснал в живота си.
— Но би ли го променил?
Амос се изкиска.
— Едва ли, Мартин. Едва ли.
Когато корабът спря на кея, Фанън и Гардан слязоха от конете си. Арута преведе Анита по стълбата и я представи на мечемайстора на Крудий.
— В Крудий нямаме каляски, ваше височество — каза й Фанън, — но веднага ще наредя да изпратят кола. Пътят до замъка е дълъг.
Анита се усмихна.
— Мога да яздя, майстор Фанън. Стига конят да не е твърде буен.
Фанън нареди на двама от хората си да идат до конюшнята и да доведат едно от ездитните кончета на Карлайн, с подходящо седло.
— Какво ново? — попита го Арута.
Фанън отведе принца малко настрани и отвърна:
— В планините започна топенето, така че засега не се забелязва особено раздвижване сред цураните. Имаше няколко набега над по-малките гарнизони, но по нищо не личи, че готвят голяма офанзива през пролетта. Навярно ще тръгнат срещу баща ти.
— Надявам се да си прав, защото баща ми получи по-голямата част от крондорския гарнизон. — Описа му накратко какво бе станало в Крондор и Фанън го изслуша замислен.
— Добре си постъпил, че не си тръгнал към лагера на баща ти. Едва ли можеше да се случи нещо по- пагубно от това цураните да предприемат сериозна офанзива срещу него, докато той тръгва на поход срещу Ги. Засега ще трябва да запазим това помежду си. Баща ти все едно скоро ще разбере какво е станало, но колкото повече време мине, преди да е научил за предателството на Ги, толкова повече шанс ще имаме да задържим цураните още една година.
Арута го погледна с тревога.
— Това не може да продължи много дълго, Фанън. Скоро трябва да се сложи край на тази война. — Той се огледа и забеляза струпалите се и зяпнали принцесата граждани. — Все пак поне имаме малко време да помислим как да се противопоставим на цураните, стига изобщо да можем да измислим нещо.
Фанън се умисли, понечи да каже нещо и млъкна. Беше посърнал.
— Какво има, меченосецо? — попита Арута.
— Посрещам ви с ужасно тъжна вест, ваше височество — каза Фанън официално. — Скуайър Роланд е мъртъв.
Арута беше потресен. За миг се зачуди дали Фанън не си прави някаква безумна шега. Умът му не можеше да побере чутото. Най-накрая отрони:
— Какво… как?
— Вестта пристигна преди три дни, от барон Толбърт, който е дълбоко опечален. Скуайърът е бил убит по време на цурански набег.
Арута погледна към замъка на хълма.
— А Карлайн?
— Както може да се очаква. Плаче, но в същото време понася скръбта си храбро. Държи се.
Арута усети буца в гърлото си. Върна се помръкнал при Анита, Амос и Мартин. Вече се бе разнесла мълвата, че принцесата на Крондор е на кея. Войниците, дошли с Фанън и Гардан, тихо оформиха кръг около нея, за да държат градското население на почтително разстояние, докато Арута споделяше тъжната новина с Амос и Мартин.
Скоро докараха конете и те ги яхнаха и поеха към замъка. Арута препусна напред и беше слязъл още преди останалите да влязат в двора. Повечето слуги го чакаха и след кратка церемония той подвикна на иконома Самюъл:
— Принцеса Крондорска ни гостува. Подредете стаите. Придружете я до голямата зала и й предайте, че скоро ще бъда при нея.
Влезе бързо през портите на цитаделата и закрачи по коридора покрай стражите, взели „за почест“ пред своя принц. Стига до покоите на Карлайн и почука на вратата.
— Кой е? — чу се тих глас отвътре.
— Аз съм, Арута.
Вратата се отвори широко и Карлайн се хвърли в прегръдките на брат си.
— О, толкова се радвам, че се върна! Нямаш представа колко се радвам. — Отстъпи и го погледна. — Извинявай. Щях да дойда долу да те срещна, но просто не можах да събера сили.
— Фанън ми каза току-що. Ужасно съжалявам.
Тя го изгледа спокойно и някак примирено. После хвана ръката му и го поведе в покоите си. Седна на един диван и промълви:
— Винаги съм знаела, че може да се случи. Станало е толкова нелепо. Барон Толбърт беше написал едно дълго писмо, горкият човек. Видял бе сина си за толкова кратко и бе съсипан. — Сълзите й бликнаха, тя преглътна и извърна очи от Арута. — Роланд…
— Не е нужно да говориш за това.
Тя поклати глава.
— Боли…!
В очите й отново се появиха сълзи, но тя продължи:
— О, как боли, но ще надвия болката. Роланд ме научи на това, Арута. Знаеше, че ще има рискове и че ако умре, аз ще трябва да изживея своя живот. Добре ме научи. Мисля, че тъкмо защото най-сетне бях разбрала колко го обичам, и му го бях казала, събрах сила да се справя с тази загуба.
— Роланд загинал, докато се опитвал да спаси кравите на един селянин — продължи тя и се усмихна през сълзи. — Напълно в стила м, нали? Цяла зима подсилвал укрепленията, а после, при първата неприятност… Някакви изгладнели цурани да се опитат да откраднат няколко крави. Роланд излязъл с хората си да ги прогонят, но паднал улучен от стрела. Само той пострадал… и издъхнал преди да успеят да го върнат в укреплението. — Тя въздъхна. — Такъв смешник беше понякога, че мисля, че го е направил нарочно… Проклета да е тази война.
Арута пристъпи до нея и я прегърна през раменете.
— Проклети да са всички войни.
Помълчаха няколко мига, после тя попита:
— Е, а ти какви новини носиш от Крондор?
Арута й разказа накратко за преживелиците си в Крондор, но някак разсеяно, повече замислен за нея. Като че ли по-леко понасяше загубата на Роланд, отколкото на Пъг. Арута споделяше болката й, но разбираше, че ще се оправи. Доволен бе, че открива колко е съзряла Карлайн през последните няколко години. Когато привърши разказа си за избавлението на Анита, Карлайн го прекъсна:
— Анита, принцесата на Крондор, е тук?
Арута кимна и Карлайн се засуети.
— Сигурно изглеждам ужасно, а ти ми водиш тук принцесата на Крондор. Арута, ти си чудовище! — Изтича до лъскавото бронзово огледало и припряно започна да бърше лицето си с влажна кърпа.
Арута се усмихна. Под пелената на скръбта сестра му отново бе разкрила искрицата на живия си нрав. Докато сресваше косата си, Карлайн се извърна към него.
— Тя хубава ли е, Арута?
Усмивката му се разшири.
— Да. Бих казал, че е много хубава.
Карлайн го изгледа проницателно.
— Доколкото разбирам, ще трябва добре да я опозная. — Тя остави гребена на масичката, стана и заоправя гънките на роклята си. — Хайде, не можем да караме младата дама да чака.
Излязоха от стаята ръка за ръка и тръгнаха надолу по стълбата към главния коридор, за да поздравят Анита с пристигането й в Крудий.
