което не можеха да проумеят, но изведнъж сигурни, че са пощадени. Мълчаха и гледаха как Мартин прегърна като малко дете хлипащия мъж в бялото и златото, който плачеше и скръбта му късаше сърцата им.
Агларана седна в постелята си и отметна дългата си златиста коса. Както всеки път, чакаше Томас, с полунадежда и полустрах, че ще дойде.
Вик отвън я накара да стане и да излезе на терасата от сплетени клони. Група елфи и джуджета се приближаваше към сърцето на Елвандар. С тях идваше и Мартин Дълголъкия, и някакви човеци, явно чуждоземци, ако се съдеше по дрехите им.
Тя вдигна ръце към устните си и ахна. В средата на групата крачеше Томас, а до него момче, с широко ококорени пред чудесата на Елвандар очи.
Агларана замръзна от боязън, че това, което вижда, е измама, породена от надеждата й. Времето затече бавно и тя зачака, докато Томас не пристъпи пред нея. Мартин хвана момчето за ръка и го отведе настрани, другите го последваха, оставяйки на кралицата и на Томас самотата, от която се нуждаеха.
Томас бавно посегна и докосна бузата й. И изпи с очи лицето и, сякаш я видя за пръв път, като в Крудий. После, без думи, бавно и нежно я прегърна. Задържа я мълчаливо, оставяйки я да почувства топлината на обичта, която го изпълваше.
После прошепна в ухото й:
— За всеки миг на скръб, който съм ти причинил, о, повелителко моя, моля се боговете година да ми дадат, в която да те даря с радост. Аз отново съм твой обожаващ те поданик.
Неспособна да изрази щастието си с думи, кралицата на елфите просто се притисна в него и мъката й се превърна в блед спомен.
Глава 28
Пратеничество
Войските стояха притихнали. Дълги колони мъже очакваха реда си да преминат през разлома към Мидкемия. Наоколо обикаляха командири и присъствието им бе достатъчно, за да осигури железен ред в строя. Лаури, под маската и халата на Червен жрец, бе впечатлен от дисциплината, която присъствието на тези офицери внушаваше сред бойците. Твърде чужд бе за него цуранският кодекс на честта, според който заповедите се изпълняваха безпрекословно.
Двамата с Касуми се придвижиха бързо покрай колоната към първия батальон зад онзи, който току-що навлизаше в цепнатината на пространството. Лаури подгъна колене и се присви, за да прикрие впечатляващия си ръст. Както се бяха надявали, повечето войници извръщаха очи от зловещата фигура на подминаващия ги Червен жрец.
Когато стигнаха до челото на колоната, Касуми влезе в строя. По-младият му брат, назначен за щурмови водач на тази офанзива, привидно не обърна внимание на закъснялата поява на командира си, нито на пристигналия с него жрец на Туракаму.
След сякаш безкрайно проточилото се очакване дойде командата и те пристъпиха напред сред треперливото сияние на „вселенската пустош“, бележещо прохода между двата свята. Последва мигновен взрив от светлини, замайване и те се озоваха под лек мидкемийски дъжд. Пелени от влага, която не бе нищо повече от гъста мъгла, ги обгърнаха и цуранските воини, привикнали на знойния си климат, се загърнаха в наметалата си.
Посрещащият ги офицер размени няколко думи с Касуми и войската получи заповед да се придвижи на определено разстояние на североизток и да вдигне лагер. След това Касуми и Хокану трябваше да се явят и да докладват за пристигането си в шатрата на Властелина на войната, предназначена за заседания. Самият Властелин на войната се беше върнал в Кентосани, Свещения град, за да се подготви за Имперските игри, но неговият заместник трябваше да им укаже задълженията и отговорностите до неговото завръщане.
Те бързо се придвижиха към фронтовата линия и започнаха да вдигат стана. След като командирската шатра бе вдигната, Лаури и братята Шинцаваи се пъхнаха вътре. Докато развързваха вързопите с мидкемийските дрехи и снаряжение, Касуми каза:
— Веднага щом се върнем от срещата си със заместника на Властелина, ще се нахраним. Тази нощ ще предвождаме патрул в нашия район и ще се опитаме да се промъкнем през предните редици. — Касуми погледна брат си. — След като заминем, ти поемаш отговорността да прикриеш заминаването ни за колкото може по-дълго. Стане ли някакво сражение, можеш да заявиш, че сме отвлечени от врага.
Хокану се съгласи.
— Да отидем да докладваме веднага.
Касуми се обърна към Лаури.
— А ти стой вътре. Не бива да рискуваме. Ти си най-високият проклет жрец, когото съм виждал.
Лаури кимна, седна на възглавниците и зачака.
Патрулът напредваше бавно. Дъждът беше спрял, но захладня и Лаури едва потисна тръпките. Годините, прекарани в горещия климат на Келеуан, му бяха отнели способността да пренебрегва студа. Зачуди се как ли ще реагират новите войски на Цурануани, щом падне първият сняг. Най-вероятно с външно безразличие, все едно какво щяха да изпитат. Един цурански войн никога не можеше да си позволи да издаде смущението си пред нещо толкова незначително като втвърдена вода, падаща от небето.
Избраха Северния проход, защото той извеждаше към по-широкия фронт и там беше по-малко вероятно да ги забележат, докато преминават през предните редици. Стигнаха началото на прохода и постът ги пропусна. След като се озоваха извън долината, свърнаха малко по на изток, отколкото бе възложено на патрула им.
Отвъд ниските хълмове и рехавите горички минаваше пътят от Ламът за Зюн. След като оставеха патрула, Лаури и Касуми щяха да потеглят към Зюн, да купят коне и да тръгнат с тях на изток. С малко късмет, щяха да стигнат Крондор за две седмици. Там щяха да сменят конете и да поемат за Саладор, където щяха да потърсят някой кораб за Риланон.
Единственото препятствие между тях и пътя към Зюн беше голямата част от войската на Кралството. Ако бъдеха засечени откралски патрул, щяха да се опитат да се представят за пътници, които са били пленени от цураните и са се измъкнали. Никой нямаше да вземе Лаури за цуранин, а Касуми владееше речта на Кралството толкова съвършено, че лесно можеше да мине за кралски поданик от Долината на сънищата; в тази гранична зона с Велики Кеш се говореха няколко езика, така че лекият акцент на Касуми щеше да е обясним.
Сега патрулът се придвижваше бързо. Лаури тичаше до Касуми, удивен от издръжливостта на войниците. Те не показваха признаци на умора, но той я усещаше. Стигнаха до една широка поляна и Хокану даде знак да спрат и каза:
— Оттук нататък не би трябвало да срещаме повече цурански войници. Да се надяваме заради вас да не срещаме и кралски войски. Преобличайте се.
Лаури и Касуми бързо се преоблякоха и взеха приготвените торби с продоволствие. После приклекнаха в храсталака и загледаха как патрулът прекосява поляната.
И изведнъж от дърветата отляво изскочиха конници, всички с плетени ризници и изцяло покрити с шлемове глави, и атакуваха изненаданите цурани.
Цураните успяха само да оформят груб фронт за отбрана пред връхлитащите ездачи. Конско цвилене и човешки викове изпълниха въздуха.
Лаури докосна рамото на Касуми и му даде знак да побягнат надясно. Беше очевидно, че цуранският офицер едва се сдържа да не се присъедини към хората си. Лаури обаче го стисна за рамото и го дръпна.
Следващият ден завари двама пътници, вече на широкия път към Зюн. И двамата бяха облекли вълнени ризи, панталони и наметала. По-внимателният оглед на нечие опитно око щеше да забележи, че тъканта всъщност не е съвсем вълна, а някакво подобие. Коланите и ботушите им бяха направени от изсушена кожа на нийдра, наподобяваща мидкемийската. Но кройката им беше мидкемийска, също както и мечовете, които носеха на коланите си.
