— Не. Знаем само, че са изчезнали по време на сблъсък на фронта първата нощ. Хората на Хокану са претърсили района след битката и не са намерили следи от тях, така че предполагаме, че са се измъкнали живи. Оттогава нямаме никаква вест от тях. Други членове на нашата фракция изпитват не по-малък трепет от мен.
— В такъв случай императорът все още не е готов да действа. Надявах се, че ще е скоро, за да можем в безопасност да си заминем в условията на примирието преди съпротивата срещу мен да се е организирала. Но сега, след като Властелинът на войната обяви победа над армията на херцог Боррик, може би никога няма да видим мир.
— Личи си, че не сте цуранин, велики — каза Камацу. — При позора на Властелина и след като вие сте нанесъл погром над игрите, посветени от него на Светлината небесна, сред Партията на войната ще настъпи безредие. Сега кланът Канацаваи отново ще излезе от Военния съюз. Съюзниците ни в Синьото колело ще заработят с двойно по-голямо усилие да наложат примирие във Върховния съвет. Партията на войната е без ефективен водач. Дори Властелинът да се окаже безсрамник и да не се самоубие, той бързо ще бъде отстранен, защото Партията на войната има нужда от силен водач, а Минванаби са амбициозни — от три поколения се стремят към бялото и златото. Но други във Върховния съвет също ще наложат претенциите си. В Партията на войната ще настъпи безредие, а ние ще спечелим време, за да укрепим позициите си, и Играта на Съвета ще продължи.
Камацу изгледа продължително Миламбер.
— Както казах, има хора, които вече кроят как да отнемат живота ви. Тръгнете за родината си веднага. Не се бавете и може би ще успеете да стигнете до своя свят в безопасност. Сигурно на малцина ще им хрумне, че веднага ще тръгнете към разлома. На всеки друг Велик ще му потрябва поне седмица, за да остави дома си в ред. — Той се усмихна на Миламбер. — Велики, вие бяхте като свеж полъх в непроветрена стая, докато стояхте при нас. Жалко, че напускате земята ни, но трябва да тръгнете веднага.
— Надявам се да дойде денят, в който ще можем да се срещнем отново като приятели, господарю на Шинцаваи, защото двата ни народа могат да научат много един от друг.
Владетелят на Шинцаваи постави ръка на рамото на Миламбер.
— И аз се надявам да дочакаме този ден, велики. Ще се моля за вас. И още нещо. Ако случайно срещнете Касуми на родната си планета, кажете му, че баща му мисли за него. Сега тръгвайте и сбогом.
— Сбогом — отвърна Миламбер, хвана жена си за ръката и се забърза към стаята с шарката. Когато стигнаха до нея, прозвуча звън на камбана и Миламбер избута жена си и сина си зад себе си. Над шарката на пода се появи облак белезникава мъгла и сред нея изникна смаяният Фумита.
— Миламбер! — възкликна той и пристъпи напред.
— Спри, Фумита!
Старият магьосник замръзна на място.
— Не съм дошъл да ти навредя. Вестта за това, което се е случило, стигна до онези в Конгрегацията, които не присъстваха на игрите. Конгрегацията е в смут. Тапек и останалите любимци на Властелина искат живота ти. Хочопепа и Шимоне възразяват в твоя защита. Такова разногласие никога не е имало. Във Върховния съвет Партията на войната настоява да се отнеме независимостта на Конгрегацията по време на война, а Партията на прогреса и Партията на мира са в открит съюз с Партията на Синьото колело. Империята се преобръща с главата надолу.
Старият магьосник изглеждаше видимо посърнал. Изглеждаше по-стар от всякога.
— Мисля, че може би си прав в много свои убеждения, Миламбер. Длъжни сме да въведем промени в Империята, ако не искаме тя да загине, но толкова много промени толкова бързо? Не знам.
— Това, което направих, беше заради Империята, Фумита — каза Миламбер. — Трябва да ми повярваш.
Старият магьосник кимна угрижено.
— Вярвам ти, Миламбер, или поне бих искал. Какъвто и да бъде изходът, на Конгрегацията й предстои много работа, след като нещата се успокоят. Може би ще успеем да вкараме Империята в по-здравословен курс. Но ти трябва да си заминеш бързо. Никой войник няма да се опита да те спре, защото малцина извън Свещения град знаят все още за това, което си направил. Любимците на Властелина обаче сигурно вече те търсят. Ти изненада братята ни на игрите и никой от тях поотделно не би могъл да ти се противопостави, но ако се обединят срещу теб, цялото ти велико могъщество ще се окаже напразно. Ще трябва или да убиеш друг магьосник, или сам да бъдеш убит.
— Да, Фумита. Знам. Трябва да тръгвам. Не искам да убивам друг магьосник, но ако се наложи, ще го направя.
Думите му нараниха стареца.
— А как ще стигнеш до разлома? Не си бил никога в зоната на прехода, нали?
— Не, но ще отида в Града на равнините. Оттам мога да взема носилка.
— Много е бавно. Ще ти отнеме цял час, докато стигнеш зоната. — Той бръкна под халата си, извади транспортиращо устройство и го подаде на Миламбер. — Третото завъртане ще те отведе направо в зоната на прехода.
Миламбер го взе.
— Фумита, смятам да се опитам да затворя разлома.
Фумита поклати глава.
— Миламбер, дори с твоята мощ не мисля, че би могъл. Безчет магьосници са се трудили, за да създадат великия разлом, и удържащите го заклинания са направени само от страната на Келеуан. Машината в Мидкемия служи само за да укрепи местоположението му.
— Зная, Фумита. Скоро ще го разбереш, защото изпратих трудовете си на Хочо. „Загадъчното“ ми изследване бе всъщност задълбочено проучване на енергиите на пространствените пробиви. Сега аз сигурно зная за тях повече от всеки друг магьосник в Конгрегацията. Знам, че това ще бъде отчаяно и може би разрушително действие от мидкемийска страна, но тази война трябва да свърши.
— Тогава прехвърли се на свобода в своя свят и изчакай. Императорът скоро ще поеме нещата в ръцете си, сигурен съм. Властелинът нямаше да понесе по-тежък удар, ако загубеше войната, отколкото този, който ти му нанесе в амфитеатъра. Ако Светлината небесна наложи мир, тогава сигурно ще решим и въпроса с разлома. Изчакай, докато не разберем как ще реагира кралят на предложението ни за мир.
— Значи и ти играеш във Великата игра?
Фумита се усмихна.
— Не съм единственият маг, замесен в играта на политика, Миламбер. Двамата с Хочопепа участваме във всичко това от самото начало. Сега тръгвай, и дано боговете са с теб. Желая ти добър път и дълъг и щастлив живот на твоя роден свят.
Войникът подскочи. Само допреди миг седеше сам под едно дърво, скрит на сянка от горещото следобедно слънце, а в следващия миг един магьосник с жена и дете изведнъж се появиха пред него. Докато се изправи на крака, те вече пристъпваха към машината на разлома на няколко разкрача от него. Когато стигнаха до машината — платформа с високи дървени колони от двете страни, между които се виждаше проблясващата „празнота“, офицерът, който ръководеше прехвърлянето на войските, застана мирно.
— Всички да се отдръпнат от платформата — нареди магьосникът.
— Както заповядате, велики. — Офицерът подвикна на хората си и те отстъпиха настрани. Миламбер хвана Катала за ръката и я поведе през разлома.
Една стъпка, миг замайване, и те вече стояха сред лагера на цураните в долината на Сивите кули. Беше нощ и лагерните огньове светеха ярко. Посрещнаха ги неколцина офицери.
— Имате ли пленени коне? — попита Миламбер.
Един от офицерите кимна сковано.
— Доведете два, веднага. Оседлани.
— Както заповядате, велики — отговори мъжът и се затича.
Скоро един войник доведе два коня. Беше Хокану. Младият син на Шинцаваи се озърна бързо, докато подаваше юздите на Миламбер, и каза:
