Луам падна на колене и заплака, другите също дадоха воля на скръбта си. Пъг никога не бе изпитвал толкова горчива мъка.
Седяха смълчани в шатрата, вдигната от Мийчъм за Пъг и близките му. Новината за смъртта на Боррик бе потопила лагера в скръб и униние и радостта на Кълган от това, че вижда отново бившия си чирак, се бе вгорчила. Денят мина бавно, всички се бяха видели и поздравили, но си говореха тихо и унило. Разказали си бяха всичко за деветте отминали години и сега Пъг говореше за бягството си Империята.
Катала държеше под око Уилям, който лежеше сгушен в постелята, прегърнал с едната си ръчичка Фантус. Огнедрейкът и момчето се бяха сприятелили от пръв поглед. Мийчъм седеше до огнището с врящото котле и ги гледаше внимателно. Лаури и Касуми седяха на пода по цурански обичай. Пъг свърши разказа си и Касуми попита:
— Велики, как стана така, че можахте да напуснете Империята сега, а не по-рано?
Кълган повдигна вежди. Той все още бе удивен от промените, настъпили в бившия му чирак. Все още му беше трудно да разбере тези приказки за Висшия път и Низшия път и още не можеше да възприеме отношението на цураните към момчето. Към младия мъж, поправи се той.
— След сблъсъка ми с Властелина на войната стана ясно, че ще бъда най-полезен за Империята, ако напусна, защото оставането ми само щеше да донесе разногласия във време, в което Империята трябва да се излекува. Войната трябва да се прекрати и да се установи мир, защото Империята е изтощена.
— Тъй де — намеси се Мийчъм. — Както и Кралството. Тези девет години война кръвчицата ни изцедиха.
Касуми се чувстваше не по-малко неудобно от небрежния тон, с който тези хора говореха на Пъг.
— Велики, а ако императорът не успее да възпре новия Властелин? Съветът сигурно ще побърза да избере нов.
— Не знам, Касуми. Тогава ще се опитам да затворя разлома.
Кълган дръпна от лулата си и издуха гъст облак.
— Все още не ми е ясно всичко, което разправяш, Пъг. Според това, което каза, нищо не би им попречило да отворят друг прорив — или разлом, както го наричаш.
— Вярно, само че зевовете във времепространството са нестабилни явления. Няма как да се определи крайната точка на пробива. Чиста случайност е, че този е възникнал между Келеуан и нашия свят. Установи ли се един, могат да последват и други, все едно че пътеката между двата свята действа на другите пробиви като магнит на метал. Цураните могат да се опитат да възстановят разлома, но всеки такъв опит вероятно ще ги отведе към други, нови светове. Ако отново попаднат тук, то ще бъде чиста случайност, едно на хиляда. Затвори ли се проривът, ще минат години, докато се върнат. Ако изобщо се върнат. След това, което каза — че Властелинът на войната ще сложи край на живота си, — можем ли да очакваме някакво затишие на битките?
— Боя се, че не, приятелю Кълган, защото добре познавам заместника на Властелина — отговори Касуми. — Той е от Минванаби, могъща фамилия от могъщ клан, и най-вероятно ще настъпи с всички сили още близките дни.
Кълган поклати глава.
— Мийчъм, няма да е зле да повикаш лорд Луам. Той трябва да чуе това. — Високият волник стана и излезе от шатрата.
Касуми се намръщи.
— Все още познавам съвсем слабо този свят, но съм съгласен с Великия. Мирът със сигурност ще е от полза и за вас, и за нас, но не виждам да приближава.
След няколко минути младият херцог влезе в шатрата с Мийчъм и Касуми повтори предупреждението си.
— В такъв случай трябва да се подготвим за атаката им — каза Луам.
Касуми го погледна притеснено.
— Господарю, длъжен съм да се извиня, но ако битката започне, не мога да застана срещу моя народ. Мога ли да получа разрешението ви да се върна при своите?
Херцогът се замисли. Пъг се вгледа в лицето му. Нямаше ги вселите очи и вечната усмивка на устните. Сега Луам напомняше за баща си повече от всякога.
— Разбирам. Ще се разпоредя да те пропуснат през предните постове, стига да ми дадеш думата си, че няма да повториш нищо от това, което си чул тук.
Касуми се съгласи и стана да си тръгне. Пъг също се изправи и каза:
— Ще ти дам още една заръка, Касуми, като магьосник на Цурануани. Върни се при баща си, защото той има нужда от теб. Един загинал войник в повече няма да помогне много на народа ти.
Касуми склони глава.
— Както заповядате, велики.
После прегърна Лаури и излезе. Луам също излезе.
— Толкова много неща ми разказа, Пъг, че още ми е трудно да ги възприема — каза Кълган. — Мисля, че имам нужда от почивка, за да ги обмисля на спокойствие.
— Има още едно нещо, което искам да те попитам. Какво стана с Томас?
— Твоят приятел е добре и живее при елфите. Сега е прочут воин, точно какъвто искаше да стане.
Пъг се усмихна.
— Радвам се да го чуя. Благодаря ти.
Кълган, Лаури и Мийчъм им пожелаха лека нощ и излязоха, а Катала каза:
— Съпруже, ти си уморен. Ела да си починеш.
Пъг я погледна.
— Удивляваш ме. Толкова много преживя, а се безпокоиш за мен.
Тя поклати глава.
— Когато съм с теб, всичко е така, както трябва да е. Но ти изглеждаш все едно че бремето на света е легнало на раменете ти.
— Боя се, че е бремето на два свята, обич моя.
Събудиха ги тръби и малко след това Лаури забързано влезе в шатрата. Светлината зад него, когато вдигна платнището на входа, им подсказа, че са спали до късно.
— Идва кралят! — Той подаде някакви дрехи на Пъг. — Облечи ги.
Наистина нямаше да е много разумно да се разхожда из лагера в черния халат, и Пъг се подчини. Лаури се обърна с гръб и Катала надяна робата си през главата, след което отиде при Уилям, който беше седнал в креватчето си и гледаше уплашено. Детето бързо се успокои и започна да дърпа опашката на Фантус, който засумтя, разсърден от това нахалство.
Пъг и Лаури излязоха и се отправиха към шатрата на хергоца, вдигната на най-високото място в лагера. Видяха приближаващата се от югоизток кралска свита и чуха възгласите на войниците — хиляди гърла подеха възгласа, тъй като войниците никога не бяха виждали краля на живо и появата му повдигна духа им, твърде отпаднал след поражението от цураните. Лаури и Пъг застанаха край командната шатра, достатъчно близо за да чуят какво се говори. Херцог Брукал не откъсваше очи от приближаващия се крал, но Луам забеляза присъствието им и кимна одобрително.
Двете редици на ескорта на Кралската дворцова гвардия стигнаха до входа на шатрата и се разделиха, така че кралят да може да мине напред. Родрик — яздеше черен боен кон — спря пред двамата херцози. Беше облечен в ярка и малко безвкусна позлатена ризница с многобройни завъртулки и релефи по нагръдника. Носеше златен шлем с кръгла корона. На гребена на шлема утринният вятър развяваше сноп дълги пурпурни пера.
Той се задържа няколко мига неподвижно на седлото, след което свали шлема си и го подаде на един от пажовете. Остана на коня си и изгледа двамата командири с крива усмивка.
— Е, няма ли да поздравите своя властелин?
Херцозите се поклониха.
— Ваше величество — каза Брукал. — Бяхме изненадани. Никой не ни извести.
Родрик се засмя и в смеха му се доловиха нотки на безумие.
