— Защото не пратих известие. Пожелах да ви изненадам. — Той погледна Луам и попита: — Кой е този в табарда на Крудий?
— Луам, ваше величество — отговори Брукал. — Херцогът на Крудий.
— Ще бъде херцог само ако аз кажа, че е херцог — изрева кралят, после настроението му изведнъж се промени и височайшата особа добави загрижено: — Съжалявам за смъртта на баща ви. — После се изкиска. — Но нали знаете, той беше предател. Бездруго щях да го обеся. — При думите на Родрик Луам се напрегна и Брукал го стисна за ръката.
Кралят забеляза това и изкрещя:
— Краля си ще нападаш, така ли? Предател! Същият си като баща си и всички останали! Гвардейци, задръжте го! — И той посочи младия мъж.
Кралските гвардейци слязоха от конете и стоящите наблизо войници на Запада пристъпиха напред да ги спрат.
— Стойте! — изкомандва Брукал и войниците се заковаха на място. Той се обърна към Луам и изсъска: — Кажеш ли, започваме гражданска война.
Луам промълви:
— Предавам се, ваше величество.
Войниците от Запада изръмжаха.
Кралят отвърна хладно:
— Нали разбираш, няма как. Ще трябва да те обеся. Отведете го в палатката му и го задръжте там.
Гвардейците се подчиниха, а кралят насочи вниманието си към Брукал.
— Вие поне сте ми верен, милорд Брукал. Нали? Или трябва да посоча и нов херцог на Ябон, както на Крудий?
— Винаги съм бил верен на короната, ваше величество.
Кралят слезе от коня си.
— Да, вярвам ви. — Той се изкиска отново. — Знаете, че баща ми имаше високо мнение за вас, нали? — Хвана херцога под ръка и двамата влязоха в командната шатра.
Лаури докосна Пъг по рамото и промълви:
— Може би ще е най-добре да си останем по палатките. Ако някой ме познае, като нищо ще отида с херцога на бесилото.
Пъг кимна.
— Намери Кълган и Мийчъм и им кажи да дойдат в палатката ми.
Лаури се затича, а Пъг се прибра в палатката си. Катала хранеше Уилям.
— Боя се, че пак ще имаме неприятности, скъпа — каза Пъг. — Кралят е в лагера и е по-луд, отколкото предполагах, че е възможно. Ще трябва да се махнем, защото той нареди да задържат Луам под стража.
Катала го погледна смаяна.
— Къде ще отидем?
— Мога да направя така, че да се озовем в Крудий, при принц Арута. Познавам двора на замъка Крудий толкова добре, че все едно там има шарка. Смятам, че ще мога лесно да ни прехвърля.
Лаури, Мийчъм и Кълган скоро дойдоха и Пъг им описа набързо плана си как да избягат. Кълган поклати глава.
— Ти отведи момчето и Катала, Пъг, но аз трябва да остана.
Мийчъм добави:
— И аз.
Пъг ги изгледа невярващо.
— Защо?
— Аз служих на бащата на Луам и сега служа на него. Ако кралят се опита да екзекутира Луам, ще стане бой. Армиите на Запада няма да стоят спокойно и да гледат как бесят Луам. Кралят разполага само с дворцовата си гвардия. Стане ли това, започва гражданска война. Батира ще поведе армиите на Изтока. Луам ще има нужда от помощта ми.
— Спорът няма да се реши бързо — каза Мийчъм. — Армиите на Запада са ветерани, но са уморени. Малко дух им е останал. Армиите на Изтока са свежи, а Черния Ги е най-добрият пълководец в Кралството. Луам още не се е доказал. Борбата ще е дълга.
Пъг ги разбра.
— Може обаче и да не се стигне дотам. Брукал изглежда готов да следва водачеството на Луам, но ако промени намерението си? Кой може да е сигурен дали Илит, Тир-Сог и останалите ще последват Луам, ако Ябон не е начело?
— Брукал няма да се огъне — въздъхна Кълган. — Той мрази Батира не по-малко, отколкото го мразеше Боррик, макар по не толкова лични причини. Той вижда ръката на Ги във всеки ход, целящ прекършването на Запада. Мисля, че херцог Ябонски с радост би взел главата на Родрик, но въпреки това Луам по-скоро ще сведе глава пред палача, отколкото да рискува гражданска война и Западът да падне под ботуша на цураните. Ще видим какво ще стане.
— Тъкмо поради това най-разумно е ти да заминеш в Крудий, Пъг — продължи магьосникът. — Ако Луам загине, тогава наследник на короната става Арута. Започне ли се веднъж, кралят няма да може да спре убийствата, преди да умре и Арута. Дори Мартин — чиито претенции ще бъдат накърнени поради това, че е незаконен син — и Карлайн ще бъдат заловени и убити. Може би и Анита. Родрик няма да рискува да остави жив западен наследник на трона. След смъртта на Луам кръвопролитията няма да спрат, докато или Родрик, или Арута не седне на трона неоспорвано. Ти си най-могъщият магьосник в Кралството. — Пъг понечи да възрази. — Достатъчно знам за нашия занаят, за да се уверя в това след всичко, което ми разказа. И не съм забравил колко обещаващ беше като момче. Способен си на дела, невиждани от никого на този свят. Арута ще има съдбовна нужда от твоята помощ, защото той няма да остави гибелта на брат си невъзмездена. Крудий, Карс и Тулан ще тръгнат на поход, след като се реши въпросът с цураните. И други, особено Брукал, ще се присъединят към тях. И тогава наистина ще настъпи гражданска война.
Мийчъм открехна платнището на палатката да се изхрачи навън и замръзна. После бавно се обърна и каза:
— Мисля, че споровете приключиха. Вижте.
Всички се скупчиха до него при отвора. Никой не притежаваше острото зрение на волника и отначало не можаха да видят какво им сочи. После постепенно различиха облака прах, надвиснал във въздуха далече на югоизток. Беше се разпрострял на мили по линията на хоризонта — мръснокафява лента, проточила се под синьото на небето.
— Армиите на Изтока — каза сухо Мийчъм и най-после се изплю.
Стояха до командния павилион сред група ламътски войници. С Лаури, Кълган, Пъг и Мийчъм бяха граф Вандрос Ламътски, бившият кавалерийски офицер, командвал набега през долината преди години, когато за пръв път бяха видели прорива. Беше получил титлата след смъртта на баща си, по-малко от година след плена на Пъг, и се беше доказал като един от най-способните полеви командири на Кралството.
Нагоре по хълма към командната шатра яздеше отряд благородници. Кралят и Брукал стояха един до друг и ги чакаха. До всеки от лордовете яздеше по един знаменосец, веещ знамето на своя господар. Вандрос произнасяше на глас всяка присъстваща войнска част.
— Родец, Тимънс, Садара, Ран, Цибон, всички са тук. — Той се извърна към Кълган. — Съмнявам се дали са останали и хиляда войници оттук до Риланон.
— Има един, чието знаме не виждам — каза Лаури. — Батира.
Вандрос се загледа.
— Саладор, Таунтътска падина, нос Пойнтър… Прав си. Златният орел на черно поле го няма сред щандартите.
— Черния Ги не е глупак — намеси се. Мийчъм. — Той вече седи на трона на Крондор. Ако Луам бъде обесен и Родрик падне в битка, оттам до трона в Риланон е само една крачка.
Вандрос отново се загледа към събиращите се благородници.
— Присъства почти целият Съвет на лордовете. Ако се върнат в Крондор без краля, Ги набързо ще стане
