— Благодаря ти, чародеецо. Много по-леко ми е сега. — Родрик се напрегна и извърна леко глава. — Милорд Брукал, моля ви, доведете Луам.
Луам беше в палатката си, под стража, и изпратиха един войник да го доведе. След няколко мига младият мъж бе коленичил пред своя братовчед.
— Повелителю мой, вие сте ранен?
На помощ на Кълган се притече жрец на Дала, който потвърди преценката му за раната, извърна очи към Брукал и поклати тъжно глава. Бързо донесоха билки и почистиха раната на краля и я превързаха. Кълган остави пострадалия монарх на грижите на жреца и се върна при останалите. При тях бе дошла и Катала, с Уилям в ръцете. Кълган тихо каза:
— Боя се, че раната е смъртоносна. Черепът е счупен и от пукнатината изтича течност.
Загледаха мълчаливо. Жрецът застана от едната страна и зашепна молитва за Родрик. Всички благородници, с изключение на командващите пехотата, вече се бяха подредили пред краля. Чуваше се тропотът на още конници, връщащи се в лагера.
— Луам — промълви с отпаднал глас монархът. — Болен бях, нали? — Луам не отвърна нищо, но лицето му се сви от противоречиви чувства. Не изпитваше много обич към братовчед си, но той все пак беше неговият крал.
Родрик се усмихна немощно. Едната част на лицето му трепна съвсем леко, сякаш мускулите отказваха да се подчинят. Родрик протегна здравата си още десница и Луам я пое.
— Не знам какво съм мислил напоследък. Толкова много неща от всичко, което ставаше, ми се струват като сън, мрачен и плашещ. Бях в клопката на този сън, но сега съм на свобода. — На челото му избиха капки пот и лицето му стана бяло като платно. — Демон някакъв се изтръгна от мен, Луам, и сега разбирам, че много от онова, което сторих, беше грешно, дори зло.
Луам падна ничком пред своя крал.
— Не, кралю мой, не зло.
Кралят се закашля силно, после пристъпът отшумя и той си пое дъх.
— Луам, времето ми изтича. — Гласът му укрепна малко и той каза: — Брукал, свидетелствай. — Старият херцог вдигна очи — лицето му бе като неумолима маска, — пристъпи до Луам и заяви:
— Тук съм, ваше величество.
Кралят стисна ръката на Луам и с негова помощ се поизправи в креслото. Гласът му се извиси още:
— Ние, Родрик, четвърти с това име, наследствен владетел на Островното кралство, тук и сега потвърждаваме, че Луам Кондуин, нашият кръвен братовчед, е с кралска кръв. Като най-старият мъжки наследник на Кондуин, посочваме го за наследник на нашето кралство.
Луам стрелна Брукал с тревожен поглед, но старият херцог му отвърна с рязко поклащане на главата, принуждавайки го да мълчи. Луам сведе глава — скръбта му бе искрена. Брукал заяви:
— За което аз, Брукал, херцогът на Ябон, съм свидетел.
Гласът на Родрик прозвуча отпаднало.
— Луам, за едно благодеяние те моля. Твоят братовчед Ги стори това, което стори, по моя заповед. Мъчно ми е заради лудостта, която ме тласна да сваля Ерланд. Знаех, че затварянето му в тъмницата ще бъде смъртната му присъда, а нишо ме направих срещу това. Имай милост към Ги. Той е амбициозен човек, но не е зъл.
После кралят заговори за своите планове за кралството и помоли те да бъдат продължени, но с повече грижа за поданиците. Заговори и за много други неща: за своето детство и за съжалението си, че не е създал семейство и оставил потомство. След известно време речта му стана съвсем нечленоразделна и главата му клюмна на гърдите.
Брукал се разпореди стражите да се погрижат за краля и те го вдигнаха и го внесоха вътре. Брукал и Луам влязоха в шатрата, докато останалите благородници останаха да чакат отвън. Вече близо една трета от войските беше отрупана пред командната шатра — море от мрачни лица, проснало се по склона на хълма. Всеки стоеше смълчан, чакайки смъртния час на суверена.
Брукал пусна платнището на отвора, закривайки пурпурното сияние на залеза. Жрецът на Дала прегледа краля, след което вдигна очи към двамата херцози.
— Няма да се върне в съзнание, ваши сиятелства. Вече всичко е въпрос на време.
Брукал стисна Луам под мишницата, отведе го настрани и му зашепна приглушено:
— Нищо няма да отвръщаш, когато те провъзглася за наследник, Луам.
— Ти стана свидетел, Брукал! — отвърна му Луам също шепнешком. — Чу как баща ми призна Мартин за мой брат и го узакони. Той е най-старият мъж в рода Кондуин. Заявлението на Родрик за наследството е невалидно. То предполага, че аз съм най-големият!
Брукал заговори тихо, но сурово и назидателно.
— Луам, предстои ти да сложиш край на една война. След това, ако благоволиш да изпълниш това скромно дело, ще трябва да откараш баща си и Родрик в Риланон, за да бъдат погребани в гробницата на вашите предци. След като Родрик бъде положен в земята, ще има дванадесетдневен траур, а после, на тринадесетия ден по обед, всички претенденти за короната ще се явят пред жреца на Ишап, както и целият проклет Съвет на лордовете. Междувременно ще имаш достатъчно време да решиш как да постъпиш. Но засега си длъжен да бъдеш Наследникът. Няма друг изход. Не забравяй за Батира! Ако ти отстъпиш, той ще бъде в Риланон с войската си месец преди теб. И ще причиниш една горчива гражданска война, момчето ми. Стига да се съгласиш и да държиш устата си затворена, ще наредя на свои доверени бойци да заминат за Крондор, с кралския печат, и да арестуват Черния Ги. Ще хвърлят Батира в тъмницата преди неговите хора да успеят да ги спрат — ще се намерят достатъчно верни на короната крондорци, за да им помогнат. Ще го задържат, докато стигнеш в Крондор, после ще можеш да го откараш в Риланон за коронацията, било то твоята или на Мартин. Но си длъжен да действаш, или боговете са ми свидетели, че лакеите на Ги ще подпалят гражданска война един ден след като посочиш Мартин за истинския Наследник. Разбра ли ме?
— Но дали хората на Ги ще позволят да го хванат?
— Дори капитанът на собствената му гвардия няма да се противопостави на кралска заповед, особено ако е утвърдена от представителите на Съвета на лордовете. Лично ще осигуря подписите върху тази заповед — отвърна Брукал, стиснал юмрук пред лицето му.
Луам помълча малко, след което отвърна:
— Ти си прав. Не искам да причиня нови беди на Кралството. Ще постъпя както казваш.
Върнаха се при краля и зачакаха. Минаха почти два часа преди жрецът да се вслуша над гърдите на краля и да изрече:
— Кралят е мъртъв.
Брукал и Луам промълвиха с жреца тиха молитва за душата на Родрик, после херцогът на Ябон свали един пръстен от ръката на мъртвия крал и се обърна към Луам.
— Време е.
Задържа платнището на входа и Луам погледна навън. Слънцето бе залязло и нощното небе блестеше осеяно с ярки звезди. Наоколо светеха запалени огньове и факли, тъй че сега човешкото множество приличаше на океан от огнени светлини. Не повече от един на всеки двадесет мъже се бяха оттеглили, въпреки че всички бяха уморени и прегладнели след победата.
Брукал и Луам се появиха пред шатрата и старият херцог обяви:
— Кралят е мъртъв.
Лицето му беше безизразно, но очите му бяха почервенели и подпухнали. Луам изглеждаше пребледнял, но стоеше изправен, с високо вдигната глава.
Брукал вдигна нещо над главата си. Тъмночервеният пламък от най-близкия факел се отрази в малкия предмет. Стоящите наблизо благородници закимаха разбиращо, защото това бе пръстенът с кралския печат, носен от всички крале от рода Кондуин след като Делонг Велики бе прекосил морето от Риланон, за да забие знамето на Островното кралство на брега на континента.
Брукал хвана ръката на Луам и постави пръстена на показалеца му. Младежът огледа стария, износен пръстен, с герба, всечен в рубина, все още непомътнял от древността. После вдигна очи да огледа множеството и един от благородниците пристъпи напред. Беше херцогът на Родец. Той коленичи пред Луам и промълви:
— Ваше височество.
