Един по един останалите благородници както от Изтока, така и от Запада, коленичиха почтително и като разлюляна вълна всички насъбрали се паднаха на колене, докато не остана прав единствено Луам.
Луам огледа коленичилото човешко море пред себе си, неспособен да проговори. Докосна с ръка рамото на Брукал и махна на всички да станат.
Тълпата се изправи отведнъж и се надигнаха възгласи:
— Слава на Луам! Да живее Наследникът!
Войниците на Кралството зареваха одобрително, двойно по-силно при това, защото мнозина от тях знаеха, че само преди часове заплахата от гражданска война бе надвиснала над главите им. Мъже и от Изтока, и от Запада се запрегръщаха щастливи, че са се разминали с едно ужасно бъдеще.
Луам вдигна ръце и настъпи тишина. Гласът му прокънтя над главите им и всички го чуха:
— И нека никой да не се весели тази нощ. Нека барабаните заглъхнат и да затихнат всички тръби, защото тази нощ скърбим за краля.
Брукал посочи на картата.
— Издаденият участък е обкръжен и всеки техен опит да пробият се отблъсква. Там сме изолирали близо четири хиляди техни войници.
Беше късно през нощта. Родрик бе погребан в лагера с всички възможни почести.
Липсваше обичайната за кралско погребение пищност, но това бе наложено от положението на война. Бяха го балсамирали бързо и го заровиха в бойното му снаряжение до Боррик на един хълм над лагера. След като войната свършеше, щяха да върнат телата им в гробниците на предците им в Риланон.
Сега младият Наследник оглеждаше картата и преценяваше положението в светлината на последните донесения от фронта. Цураните се удържаха в Северния проход, при входа към долината. Пехотата се бе окопала пред тях, запушвайки силите им в долината и изолирайки както частите по протежение на река Крудий, така и остатъците от фронтовия им авангард.
— Разбихме офанзивата им — каза Луам, — но мечът е двуостър, както се казва. Не можем да се сражаваме на два фронта. Освен това трябва да се подготвим в случай, че цураните се опитат да тръгнат срещу нас от юг. Все още не виждам скорошен край, въпреки спечеленото.
— Но обкръжените в авангарда със сигурност скоро ще се предадат — каза Брукал. — Те са отрязани, с малко храна и вода, и не виждам как могат да получат продоволствие. Само след няколко дни ще започнат да гладуват.
— Извинете ме, лорд Брукал, но те няма да се предадат — намеси се Пъг.
— Какво може да им донесе съпротивата? Положението им е безнадеждно.
— Така те задържат нашите сили, които иначе биха могли да нападнат главния им лагер. Скоро трудностите в Цурануани ще се преодолеят в достатъчна степен, за да могат магьосниците им да се върнат от съвета на Конгрегацията. Тогава ще могат да прехвърлят храна и вода без прекъсване. И всеки ден, в който удържат, усилва позициите на цураните, докато пристигнат подкрепленията от Келеуан. Те са цурани и по-скоро ще умрат с радост, вместо да попаднат в плен.
— Значи честта им ги прави самоотвержени до смърт? — попита Луам.
— Да. На Келеуан те знаят само, че пленниците стават роби. Представата за размяна на военнопленници им е непозната.
— В такъв случай трябва веднага да хвърлим цялата си тежест срещу авангарда — каза Брукал. — Трябва да ги съкрушим и да освободим войниците си, за да можем да се справим с другите заплахи.
— Цената ще се окаже твърде висока — отбеляза Луам. — Този път няма да го има елемента на изненада, а те са се окопали като къртици. Можем да изгубим по двама бойци срещу един техен.
Кълган, както седеше малко настрани с Лаури и Мийчъм, каза:
— Трагедията е в това, че спечелихме само разширяване фронта на битката. И то толкова скоро след предложението на императора за мир.
— Може би не е твърде късно — каза Пъг.
Луам го изгледа.
— Какво искаш да кажеш? Касуми вече трябва да им е съобщил, че мирът е отказан.
— Да, но може би все още имаме време да ги известим, че ще имаме нов крал, който е готов да преговаря за мир.
— Кой ще отнесе съобщението? — попита Кълган. — Твоят живот е под сериозна заплаха, ако се върнеш в Империята.
— Можем да се опитаме да решим два проблема наведнъж. Ваше височество, мога ли да получа разрешението ви да обещая на цураните от авангарда безопасно прехвърляне при основните им сили?
Луам се замисли.
— Ще го получиш, ако дадат дума, че няма да се върнат в продължение на една година.
— Тогава ще отида при тях — каза Пъг. — Може би все още не е късно да прекратим тази война въпреки бедствията, които ни се стовариха.
Като чуха тропота на конски копита, цуранските постове, изнервени и настръхнали, се вкочаниха.
— Идат! — извика един и мъжете награбиха оръжия и се затичаха към барикадите. Южните земни укрепления все още бяха непокътнати, но тук, в западния край на бившия фронтови авангард, най- вдадената напред част на фронтовата линия, предните постове бяха вдигнали набързо преграда от изпопадали дънери и плитки окопи.
Лъкометците се изправиха в готовност, с насочени стрели, но очакваната конна атака не се появи. Пред очите им изникна самотна фигура на ездач. Беше вдигнал ръце над главата си, със събрани длани, в знак, че идва за преговори. И нещо повече — ездачът беше облечен в черен халат.
Ездачът дръпна юздите на коня си в края на заграждението и попита на съвършен цурански:
— Кой командва тук?
Слисаният офицер отвърна:
— Командир Ватаун.
Конникът го сряза:
— Забравяте се, щурмови водач. — Той огледа цветовете и знаците по нагръдника и шлема му. — Нима Чилапанинго са лишени от елементарно възпитание?
— Моля за извинение, велики — запелтечи офицерът. — Просто не ви очаквахме.
— Доведете командир Ватаун тук.
— Както заповядате, велики.
Командирът на цуранския авангард се появи много скоро. Беше кривокрак тумбест стар ветеран. Велик или не, първата му грижа все пак беше сигурността на поверените му бойци. Той изгледа магьосника подозрително.
— Ето ме, велики.
— Дошъл съм да ви заповядам да се върнете с войниците си в долината.
Командир Ватаун се усмихна мрачно и поклати глава.
— Съжалявам, велики, но не мога. До нас стигна вестта за делата ви, както и че Конгрегацията е поставила под въпрос вашето положение. Може би вече не сте над закона. Ако не бяхте дошъл тук с жеста за преговори, щях да заповядам да ви задържат, колкото и скъпо да ни струва това.
Пъг усети, че бузите му се зачервиха. Знаеше, че Конгрегацията може да го отхвърли, но въпреки това го заболя, щом го чу. За съжаление, даваше си сметка, че поради обучението, на което бе подложен, винаги щеше да изпитва лоялност към онова чуждо място и никога вече нямаше да се чувства напълно у дома си в родния си свят.
Пъг въздъхна и попита:
— Тогава какво ще правите?
Войсковият командир сви рамене.
— Ще държим позициите. Ще умрем, ако трябва.
— Тогава ще ви предложа нещо, командире. Вие сам трябва да решите дали е уловка, или не. Касуми от Шинцаваи донесе предложение от Светлината небесна до краля на Мидкемия. Беше предложение за мир. Кралят го отхвърли, но сега ще има нов крал, който желае да сключи мир. Бих ви помолил да отнесете
