— Никога не губи надежда, кралице моя.
Целуна я с жажда и бързо забрави за онова, което го беше събудило.
Когато стражът влезе и му докладва за идването на Пъг и Кълган, Луам седеше в палатката си и съставяше писмото, което трябваше да изпрати в Крудий. Луам стана да ги посрещне и щом стражът излезе, ги покани да седнат.
— Ужасно се нуждаех от съвета ви. — Той се отпусна на стола си и махна с ръка към свитъка. — За да пристигне Арута навреме за мирните преговори, това трябва да замине още днес. Но никога не съм се оправял добре с писането, а и трябва да призная, че ми е трудно да опиша събитията от последната седмица.
— Може ли? — каза Кълган и посочи писмото.
Луам кимна, магът вдигна навития пергамент и зачете.
— „До моите обични брат и сестра. С най-голяма скръб трябва да ви известя за кончината на нашия баща. Той бе ранен смъртоносно в голямата офанзива на цураните, докато предвождаше контраатака, за да спаси обкръжени бойци, главно планинци хадати, помощни части на гарнизона на Ябон. Сега хадатите възпяват името му и съчиняват саги за него, толкова паметна бе храбростта му. Издъхна с мисъл за децата си и любовта му към всички нас бе жива до последния му дъх.
Кралят също така почина и на мен се падна да предвождам нашите войски. Арута, бих искал да дойдеш тук, защото сега сме пред края на войната. Императорът желае да сключим мир. Ще се срещнем с него в северната долина на Сивите кули, след двадесет и девет дни, по обед. Карлайн, бих искал да вземеш кораб за Крондор с Анита, защото там има много неща да се свършат и принцеса Алисия се нуждае от помощта на своята дъщеря. Ще се върнем при вас с Арута, след като сключим мира. С обич и споделяйки общата ни скръб, ваш любящ брат Луам.“
Кълган свърши и Луам каза:
— Мисля, че би могъл да добавиш едно-друго, да му придадеш малко елегантност.
— Според мен си съобщил за кончината на баща ви с простота и нежност — отвърна Кълган. — Писмото е чудесно.
Луам се помръдна неловко на стола си.
— Толкова още неща остава да се допишат… Нищо не съм споменал за Мартин.
Кълган вдигна едно перо.
— Ще го препиша, перото ти малко се е захабило, Луам. — И с топла усмивка добави: — Винаги си предпочитал меча пред перото. Ще добавя накрая няколко указания, като помоля Мартин да придружи сестра ти до Крондор. Гардан и Фанън също трябва да заминат. И почетна свита от гарнизона на замъка. Ще го съставя така, че да се види, че почиташ онези, които служиха толкова добре на Крудий. След това ще имаш достатъчно време да решиш как да съобщиш на Мартин това, което трябва.
Пъг тъжно поклати глава.
— Жалко, че не може да се добави и името на Роланд в този списък. — Скоро след като бе пристигнал в лагера, беше научил за смъртта на скуайъра на Тулан. Кълган му бе разказал за всичко случило се в Крудий и другаде през последните години, свързано със старите му приятели.
— Какъв глупак съм! — възкликна Луам. — Карлайн още не знае, че си се върнал, Пъг. И това трябва да добавиш, Кълган.
— Надявам се новината за мен да не й дойде твърде много — отвърна Пъг.
Кълган се изкиска.
— Едва ли ще се слиса толкова, колкото като научи, че имаш жена и дете.
Спомените за детството и за бурните му отношения с принцесата се върнаха и Пъг каза:
— Надявам се също, че вече е надмогнала някои свои представи отпреди девет години.
Луам се засмя, за пръв път след смъртта на баща си, искрено развеселен от притеснението на Пъг.
— Бъди спокоен, Пъг. През тези години си разменихме много писма с брат ми и сестра ми и смятам, че Карлайн е вече млада жена, твърде различна от онова момиче, което помниш. Когато я видя за последен път, тя беше едва на петнадесет години. Помисли колко много си се променил ти сам за това време.
Пъг кимна.
Кълган довърши преписа и подаде свитъка на Луам. Той го прочете и каза:
— Благодаря ти, Кълган. Вложил си подходящата нотка нежност.
Платнището на входа се вдигна и влезе Брукал. Старото му набръчкано лице пламтеше от възбуда.
— Батира е побягнал!
— Как? — възкликна Луам. — Нашите войници, би трябвало все още да са на една седмица път от Крондор, ако не и повече.
Старият херцог се отпусна тежко на един от столовете.
— Намерихме скрит кафез с пощенски гълъби на покойния Ричард Саладорски. Един от хората му е изпратил вест до Ги за смъртта на Родрик и за това, че си посочен за Наследник. Разпитахме го. Призна си, че е един от шпионите на Батира в двора на Ричард. Ги е напуснал града, съзнавайки, че едно от първите ти действия като крал ще е да го обесиш. Предполагам, че ще тръгне право за Риланон.
— Според мен това е последното място в Мидкемия, където би пожелал да се озове — отбеляза Кълган.
— Каквото и друго да може да се каже да Черния Ги, той все пак не е глупак. Несъмнено ще се покрие, но докато се справим с него, ще заплете отново коварствата си. Докато короната не легне на главата на Луам, Ги все още е сила в Кралството.
Луам се притесни от думите, които му напомниха за предсмъртното заявление на баща му. След предупреждението на Брукал да не споменава нищо за Мартин всички говореха само за коронацията на Луам и нищо за възможните претенции на Мартин за трона.
Постара се да се отърси от тези смущаващи мисли и се заслуша в думите на Брукал.
— Все пак, с измъкването на Батира, повечето неприятности са вече зад гърба ни. И след като войната е пред своя край, можем да се върнем към същинската си работа — да укрепим Кралството. Така че аз лично се радвам. Твърде стар съм вече за всички тези глупости — войни и политика. Съжалявам само, че нямам син, за да му прехвърля титлата и да се оттегля на спокойствие.
Луам изгледа Брукал с обич и неверие.
— Ти ли? Ти никога няма да склониш глава, старо бойно куче. Ти ще стигнеш до смъртното си ложе с нокти и зъби, а до този ден има още много години.
— Кой ти говори за смърт? — изсумтя Брукал. — Имах предвид да пускам ловните си хрътки и соколите, а и риба да половя — защо не? Кой знае? Може пък да намеря някоя отзивчива мома, достатъчно сърцата, че да ме изтърпи, седемнайсет-осемнайсетгодишна да речем, да се оженя отново и тепърва да ми роди син. Ако на този млад глупак Вандрос изобщо му дойде умът в главата и реши да се ожени за моята Фелина, ще видиш само как набързо ще стане херцог на Ябон, щом се оттегля. Но тя защо още го чака, така и не мога да разбера. — Той се надигна тежко от стола си. — Мисля да взема една гореща баня и да подремна преди вечеря. Ако позволиш, разбира се.
Луам му махна с ръка, че може да напусне, и след като старият херцог излезе, въздъхна.
— Още не мога да свикна с тази работа — всички да ми искат разрешение да влязат и да излязат.
Пъг и Кълган се надигнаха от столовете си и Кълган каза:
— Гледай по-скоро да свикнеш, че оттук нататък всички ще ти го искат. Ще разрешите ли, ваше височество?
Отвратен, Луам махна с ръка.
Когато Агларана влезе и седна на трона, съветът се бе събрал. Освен обичайните съветници присъстваше и Мартин Дълголъкия, застанал до Томас. Агларана се увери, че всички са по местата си, и каза:
— Помолихте ме да свикам съвета, Татар. Сега обяснете какъв въпрос поставяте пред нас.
Татар се поклони на кралицата.
— Преценихме, че е дошъл часът за разбирателство.
— За какво, Татар? — попита кралицата на елфите.
