Татар отвърна:
— Трудихме се дълго, за да доведем до добър и безопасен край тази работа с Томас. Известно е на всички тук, че нашите изкуства бяха впрегнати в това да усмирим вътрешната ярост, да смекчим мощта на валхеру, така че младият мъж в своето превъплъщение да не се поддаде на нея.
Той замълча и Мартин се наведе към Томас.
— Беда.
Томас го изненада с леката си усмивка и намигване. За пореден път Мартин се увери, че веселото момче, което помнеше от Крудий, присъства у този младеж не по-малко от Властелина на драконите.
— Всичко ще бъде наред — отвърна му шепнешком Томас.
— Ние — продължи Татар — преценихме, че всичко това приключи, защото няма повече причини да се боим, че у Томас се е превъплътил Древен.
Агларана каза:
— Това наистина е радостна вест. Но нима е повод за цял съвет?
— Не, господарке. Още нещо трябва да се реши. Защото макар вече да не се боим от Томас, все пак не можем да се поставим под неговата власт.
Агларана се надигна от трона и на лицето й се изписа гняв.
— Кой смее да допуска това? Има ли поне една дума, изречена от някого, която да предполага, че Томас се стреми към власт?
Татар остана непоколебим пред гнева на своята кралица.
— Господарке, вие виждате с очите на влюбена. — И преди тя да успее да му отговори, той вдигна ръка. — Не ми отвръщай с резки думи, щерко на най-добрия ми приятел; не обвинявам. Това, че той споделя ложето ти, не е работа на никого, освен лично ваша. За нищо не ви корим. Но сега той има основания за претенции и трябва да решим този въпрос веднага.
Агларана пребледня, а Томас пристъпи напред и запита властно:
— Какви претенции?
Татар го изгледа леко изненадан.
— Тя носи детето ти. Нима не знаеш?
Томас онемя. В душата му се сблъскаха противоречиви чувства. Дете? И още не му бяха казали! Погледна Татар.
— Откъде знаете?
Татар се усмихна, но без насмешка в очите.
— Аз съм стар, Томас. Мога да забележа признаците.
Томас се извърна към Агларана.
— Вярно ли е?
Тя кимна.
— Нямаше да ти го кажа, докато не стане невъзможно да се крие повече истината.
Той се поколеба.
— Но защо?
— За да ти спестя тревогите. Докато войната продължава, не бива да мислиш за нищо друго. Не бих те обременила с други грижи.
Томас замълча за миг, после отметна глава назад и се засмя — с ясен и радостен смях.
— Дете! Слава на боговете!
Татар го изгледа замислено.
— Претендираш ли за трона?
— И още как, Татар — отвърна Томас с усмивка на лицето.
Чак сега проговори Калин.
— Той е мое наследство, Томас. Ще трябва да се сразиш с мен, за да го вземеш.
Томас се усмихна на Калин.
— Няма да кръстосам меч с теб, сине на моята любима.
— Ако се стремиш да станеш наш крал, ще трябва.
Томас пристъпи към Калин. Никога между двамата не бе съществувала особена близост, защото повече от всеки друг Калин се беше страхувал от заплахата, каквато можеше да се окаже Томас за неговия народ, и сега беше готов да се бие, ако трябва.
Томас постави ръка на рамото на Калин и се взря в очите му.
— Ти си наследникът. Не казвам, че ще ставам ваш крал. — Отстъпи и се обърна към целия съвет. — Аз съм това, което виждате сред себе си, същество, наследило две раси. Притежавам силата на валхеру, макар да не съм се родил с нея, и умът ми помни векове, отдавна превърнали се в прах. Но също така имам спомените на едно момче и отново мога да изпитам радостта от смеха и от милувката на любимата. — Той се вгледа в кралицата на елфите. — Претендирам единствено за правото да седя до моята кралица, с ваша благословия — като неин съпруг. Ще приема само толкова власт, колкото тя и вие бихте ми дали, и нищо повече. И никаква да не ми дадете, все пак ще остана до нея. — И той добави твърдо: — Но няма да отстъпя от следното: нашето дете ще получи наследство, неопетнено от незаконно рождение.
Последва одобрителен шепот, а Томас се извърна към Агларана п каза на древния език на елфите:
— Ще ме приемеш ли за свой съпруг?
Очите на кралицата засияха. Тя погледна Татар.
— Да. Има ли някой, който отрича това мое право?
Татар огледа останалите съветници, не забеляза разногласия и заяви:
— Разрешено е, повелителко.
Изведнъж събраните елфи нададоха одобрителен вик и скоро дотичаха и други, за да разберат причината за необичайното оживление на съвета. И те на свой ред се включиха в ликуването, защото всички знаеха за любовта на кралицата към воина в бяло и златно и го приемаха за достоен съпруг.
— Добре си научил нравите ни, Томас — каза Калин. — Ако бе постъпил другояче, щеше да предизвикаш раздор или поне съмнения. Благодаря ти за благоразумието.
Томас стисна здраво ръката му.
— Просто така е справедливо, Калин. Твоето право е неоспоримо. Когато двамата с кралицата отпътуваме за Блажените острови, детето ни ще бъде твой верен поданик.
Агларана пристъпи до Томас, а Мартин се присъедини към тях и им каза:
— Желая ви радост във всичко.
Томас прегърна приятеля си, а също и кралицата. Калин извика да запазят тишина и когато шумът заглъхна, заяви:
— Време е за ясна реч. И нека да узнаят всички, че онова, което беше факт през толкова години, сега признава се открито. Томас е Бойният водач на Елвандар и принц-консорт на нашата кралица. На думите му всички ще се подчиняват освен кралицата. Това го казвам аз, Калин.
— И аз го потвърждавам — отекна Татар. После съветът се поклони пред кралицата и нейния консорт.
— Добре е, че ще си тръгна от Елвандар, когато щастието тук се върна — каза Мартин.
— Нима напускаш? — попита Агларана.
— Боя се, че съм длъжен. Все още има война и аз все още съм майстор-ловецът на Крудий. Освен това — добави той с усмивка — боя се, че на Гарет много му се услади да си лежи и да се наслаждава на вашата щедрост. Ще трябва да го подгоня по пътеките преди да е затлъстял.
— Няма ли да останеш за сватбата? — попита Томас.
Мартин понечи да се извини, но Агларана каза:
— Церемонията може да е още утре.
Мартин отстъпи.
— Само още един ден? С удоволствие.
Чу се вик. Томас се обърна и видя Долган, който се провираше към тях през тълпата.
— Не бяхме поканени на съвета, но щом чухме виковете, дойдохме — каза вождът на джуджетата. Зад него Томас и Агларана видяха да се приближават и останалите джуджета.
Томас постави ръка на рамото на Долган.
