него трети взрив от енергия накара други да потърсят укритие или просто да се обърнат и да побягнат. Крийд вдигна глава и видя някакъв мъж в халат да гледа отгоре.
Каквото и да си въобразяваше, че прави магьосникът, само създаде още по-голямо объркване, което помогна на нахлулите. Крийд зарева заповеди на отряда си да отвори вратата и щом я видя зейнала, разбра, че тази част от битката ще приключи след по-малко от половин час. Започна да насочва войниците, които продължаваха да прииждат от тунелите, към портите в основата на цитаделата. Щурмът бе толкова бърз, че те все още зееха отворени. Можеше да изпрати своите воини в подкрепа на Куинт и Тал.
Погледна пак нагоре към цитаделата и се зачуди как ли върви битката там. След като кешийците бяха нахлули отсам стените, тя всъщност беше решена. Армията на Каспар щеше да бъде разбита. Крийд поздрави наум Тал за гениалността му; надяваше се, че младежът ще доживее достатъчно, за да види победата.
Кешийските войници нахлуха през зейналата порта и Крийд махна на командира на щурмовите им сили и изрева:
— Вече сме вътре! Стълбите там и ето там — посочи две места, — и ще ги смажем от две страни.
Капитанът веднага прати хората си към посочените места. Крийд огледа за последно, за да се увери, че всичко върви според плана. Остана доволен, като видя, че оласконските войници по стената вече хвърлят оръжията си и молят за пощада. Махна с ръка на държаното в резерв отделение да го последва в цитаделата. Надяваше се капитан Куинт да се е справил също толкова лесно като него.
Капитан Куентин Хавревулен коленичи зад импровизираната барикада — преобърната маса във войнишката трапезария. Той и хората му бяха нахлули в оръжейната, но откриха, че стоящият в готовност резервен отряд на херцога е поставен в трапезарията, за да може лесно да се пренасочи към всяка част на атакуваната цитадела.
За негово съжаление, не можеше да преведе достатъчно хора през вратата, за да предприеме сериозна атака. На два пъти поведе по десетина души извън големия килер, от който имаха достъп към трапезарията, но ги изтласкваха обратно. Вече бяха поставили стрелци на балкона над трапезарията и всеки от хората на Куинт, който се покажеше, най-вероятно щеше да бъде набучен със стрели.
Единственото, което пазеше хората му, беше барикадата от маси. Един от наемниците до него потръпваше всеки път, щом в дървото или в стената отзад се забиеше стрела.
— Ще се измъкнем ли, капитане?
— Проклет да съм, ако знам — изръмжа Куинт. — Но започна да ми писва да седя тук. — Огледа се. — Я ми помогни да избутаме тая маса напред. — Даде знак на още двама да помогнат. Избутаха масата на четири стъпки напред и Куинт даде знак на други от хората си да направят същото с масите от двете му страни. Скоро спечелиха достатъчно пространство, за да могат още десетина души да допълзят от килера за нова атака.
Тъкмо когато се канеше да я предприеме, един глас отгоре изрева:
— Предавате ли се, псета? Куинт изрева в отговор:
— Кой умря, че са те повишили, Алекси? Последва миг мълчание, след което гласът отвърна:
— Куинт? Ти ли си?
— Че кой друг? — извика Куинт.
— Мислехме, че вече си умрял.
— Съжалявам, ако те разочаровам, но имам други планове.
— Херцогът ще ме възнагради щедро, ако му занеса главата ти, капитане.
— Ами ела да я вземеш — отвърна бившият капитан със специални пълномощия от армията на Оласко. Отговор не последва и той добави: — Или може би искаш първо да го обсъдим?
— Какво имаш предвид?
— Преговори.
Отново настъпи тишина, след което Алекси отвърна:
— Чувам те идеално и оттук. Казвай.
— Две хиляди псета на Кеш би трябвало вече да са проникнали през портите ви, Алекси. В цитаделата вече има и други отряди наемници, още прииждат през тунелите всяка минута. Тук може да сте ни запушили, но ти гарантирам, че частите ви са притиснати на всички фронтове. Не можете да победите. Но ако се предадеш, ти и хората ти ще останете живи.
— А ако се предам и се окаже, че ми говориш празни приказки, херцогът ще ми направи червата на жартиери.
— Изпрати хора. Поискай сведения. Аз мога да почакам. — Куинт се ухили. — Няма за какво да бързам, след като моята страна печели.
Последва дълго мълчание, после Алекси каза:
— Капитан Куинт, може да си всякакъв, но никога не си бил лъжец. Какви условия предлагаш?
— Нямаме проблем с хора, които просто са изпълнявали заповеди. Оставете оръжията си и ще бъдете пощадени. Не знам кой ще движи нещата тук, след като всичко свърши, но който и да е, ще му трябват войници, за да поддържа реда. Това е. Изчакваме и когато другите ни отряди започнат да пробиват през вратите зад вас, ще излезем иззад тия проклети маси. Ако се предадете веднага, всеки от вас ще поживее поне още някой ден. Можем дори да седнем и да пийнем по халба, когато прахът се слегне. Какво ще кажеш?
— Ще пратя хора, Куинт, и няма да стреляме, стига да си кротувате зад тия маси. Съгласен?
— Съгласен! — Куинт остави меча си на пода и даде знак на хората си, че могат да се отпуснат и да полегнат без притеснение. — Това може и да свърши добре — прошепна им. Надникна предпазливо и видя, че стрелците с лъкове са ги отпуснали и се подпират на тях, а тези с арбалетите са ги снишили. Въздъхна. — Дано нещата да вървят така добре навсякъде.
Глава 20
Изход
Тал гледаше напрегнато.
Лесо Варен се приближаваше бавно, хванал небрежно камата. Тал си пое дъх. Болеше го всичко, но болката беше търпима, много по-малка от онова, което бе преживял, след като го бяха спасили Паско и Робърт, по-малка от онази, когато го бяха нападнали танцьорите на смъртта, по-малка от онази, когато бяха отсекли ръката му. Съсредоточи се върху мисълта, че е понесъл много повече болка и е оцелял.
Извличаше сила от дълбините на душата си и чакаше, защото знаеше, че ще има само една възможност да нанесе удар на магьосника. Отпусна глава, все едно нямаше сила да я вдигне.
Варен, без да обръща внимание на гърчещите се по пода войници, спря при Тал и рече:
— Талвин, впечатлен съм. Много по-издръжлив си, отколкото допусках. Знаеш ли, казах на Каспар, че в тебе има нещо странно, когато те прегледах в нощта, в която положи клетвата. Не че издаваше двойственост, но по-скоро беше… без никакво колебание. Подозирам, че си обучен по някакъв начин, но ако практикуваше магия, нямаше да преживееш и една минута, след като се озова в стаята ми. — Махна с ръка. — Поставил съм прегради навсякъде. — Въздъхна отегчено. — Имам си врагове, нали знаеш. — Посочи към отсрещната стена и тя заискри и се стопи. Беше илюзорна. Тал видя, че стаята е с цели десет стъпки по-дълга, отколкото си беше мислил. На вериги, окачени на отсрещната стена, висеше жена, гола и плувнала в кръв. Алисандра. Не можеше да разбере жива ли е, или не, а трябваше да се съсредоточи изцяло върху едно-единствено нещо — последния си опит да се защити. Варен каза: — Нашата мила лейди Роуена се опита да ме убие. Опита се да ме убие!
Обърна гръб на Тал и закрачи към отпуснатото във веригите тяло.
— Опита се да ме съблазни! — Изсмя се, обърна се отново към Тал и заговори бързо: — Виж, обичам да се въргалям с жени като всеки мъж, но има моменти, когато такива неща са само разсейване. Освен това вложените в тях енергии са крайно неподходящи за онова, което правя сега. Ужасно жизнеутвърждаващо и възпроизводително е, и прочие, но точно сега усилията ми са съсредоточени в противоположна посока, ако ме разбираш. Тъй че вместо забавление между чаршафите — и кама в гърба ми — си помислих, че тя би могла да допринесе за работата ми по добър начин — или лош, от нейна гледна точка. — Засмя се и Тал вече със сигурност се увери, че този човек е луд.
Варен посегна и стисна Алисандра за брадичката.
