полата на костюма си. Въздъхна доволно и се освободи от неудобната пола, под която носеше кожен панталон. Извърна се, погледна предизвикателно полковника, грабна полата си под мишница и изчезна в плевнята.
Джулиън реши да се престори, че не е забелязал нищо, и тръгна бавно към натоварените коне.
Тамсин и Хосефа бяха заети да запалят огън в двора пред плевнята и да приготвят вечеря. Джулиън надзираваше разтоварването на конете, а после организира защитата на съкровището. Беше безкрайно изненадан с каква естественост Тамсин бе поела домакинските задължения. Очакваше, че тя ще се включи в разтоварването на конете и ще предостави готвенето на Хосефа, но двете жени очевидно се разбираха чудесно и много скоро в двора се разнесе сладък аромат на кафе.
Джулиън отиде при тях.
— Какво готвите? Мирише чудесно.
— Полента — обясни Тамсин и вдигна поглед от котлето, в което вреше златиста каша. — Ей там има бъчвичка с вино, която трябва да бъде отворена — допълни тя и посочи с голямата дървена лъжица. — Бихте ли я отпушили? Мъжете са много жадни и… о,… всичко е наред, Габриел вече е свършил тази работа.
Хосефа промърмори нещо и се приведе още по-ниско над тигана, в който задушаваше гъби. Тамсин й хвърли бърз поглед.
— По дяволите.
— Какво става?
— Хосефа се бои, че Габриел е решил да се забавлява. Казва, че е минало повече от месец, откакто за последен път е изпразнил бъчва с вино, а днес си има и добра компания.
— Надявам се, че няма да се напие до безпаметство, след като задачата му е да охранява съкровището — отбеляза сухо Джулиън.
— Той никога не се напива до безпаметство — отговори тихо Тамсин. — Само че става много агресивен и не понася никой да му се пречка… Но ще пази съкровището като зеницата на окото си, все едно дали е пиян или трезвен. Сигурна съм в това.
— Каза ми, че ще поеме първата стража.
— Значи наистина е решил да се напие — установи тъжно Тамсин. — Направил го е, за да може да си отспи след пиянството и утре сутринта да бъде в добро състояние. Моля ви, бъркайте кашата вместо мен, за да не загори. Трябва веднага да потърся клозета.
Тя тикна дървената лъжица в ръцете на Джулиън и хукна надолу по каменистия път, за да влезе в единствения клозет на селото, разположен в самия му край.
Габриел дойде при него с две канички вино.
— Едно питие, полковник? Санта Мария, тази вечер умирам от жажда!
— Благодаря ви. — Джулиън пое каната и помириса виното. — Както виждам, тази вечер сте решили да утолите жаждата си.
Габриел хвърли зъл поглед към Хосефа, която режеше лук и мърмореше под носа си.
— Старата се е разбъбрила, нали? Е, от време на време мъжът има нужда да си подслади душата. Бих ви поканил да пийнете с нас, полковник, но трябва да се наспите добре, за да можете да поемете втората стража. Така аз ще се наспя спокойно, докато вие бдите. — Той се засмя и отпи голяма глътка вино.
— Не обичам особено пиянските компании — призна откровено Джулиън. — Ако вашите наемници се напият, ще ни бъде трудно да се защитаваме сами.
— Но аз няма да пия с тях — възрази сърдито Габриел. — Те ще получат по две-три чашки за вечеря, но ще останат трезви, ако не искат да усетят камшика ми по гърбовете си. Оказа се, че в това село имам добри приятели — обясни щастливо той. — Ще поиграем на зарове, после и на карти… това ми е необходимо, за да се отпусна, разбирате ли?
Джулиън вдигна вежди, но не възрази. Очертаваше се интересна вечер.
След вечеря в двора влязоха група мъже от селото, които търкаляха пред себе си бъчвичка с вино. Те поздравиха Габриел с весело тупане по раменете и радостни възгласи, после си намериха уютно ъгълче и се разположиха удобно, за да играят на зарове.
Тамсин и Хосефа се върнаха от потока, където бяха измили чиниите и тенджерите.
— Започна се — промърмори недоволно Тамсин и нареди съдовете в една от чантите с такава сръчност, че Джулиън отново се учуди на многоликостта й. Хосефа продължаваше да мърмори под носа си и хвърляше злобни погледи към мъжете в двора. След малко донесе одеялото си и го разпростря на пода, сложи си една от чантите за възглавница и си легна, след като се уви грижливо в многобройните си шалове и наметки.
Тамсин избухна в тих смях.
— Когато Габриел играе и пие, Хосефа не го изпуска от очи. Той се ядосва и я ругае с всички лоши думи, които знае, особено ако тя си позволи да се намеси.
Джулиън погледна загрижено към черното нощно небе, обсипано с блещукащи звезди. Въздухът беше хладен, от хълмовете се спускаше свеж бриз.
— Време е и вие да си потърсите място в плевнята — посъветва я той.
— А вие къде ще спите? — Тамсин вдигна навитите на руло одеяла на рамото си. Изглеждаше съвсем мъничка под тежкия си товар, но го носеше без усилия.
— Ще отида някъде другаде — отговори неопределено той, отклонявайки по този начин неизреченото й предложение.
— Но аз бих могла да приготвя чудесно легло за двама ни в плевнята — настоя тя и зъбите й блеснаха ослепително бели в мрака, когато му се усмихна подканващо. — Знаете ли колко добре се спи в сеното?
— За бога, момиче, няма ли най-после да разберете? — попита гневно Джулиън. — Махнете се от мен. Вървете в плевника и заспивайте. Аз трябва да поговоря с Габриел.
Той й обърна гръб и се опита да забрави мъката в очите й, които му напомниха за малко кученце, получило груб ритник. Запъти се бавно към групата мъже, които говореха един през друг, и докосна рамото на Габриел. Великанът вдигна глава към него. Очите му бяха помътнели, но изразът на лицето беше дружелюбен.
— Мога ли да направя нещо за вас, полковник?
Джулиън поклати глава, извади часовника от джоба си и го отвори.
— Ще ви сменя в два часа.
— Разбира се, разбира се, ще ви чакам — отговори великанът и се опита да му смигне съзаклятнически, но вместо това се получи нещо като примигване. — Дълго преди това ще бъда много, много богат. — Той хвърли заровете и се изсмя дрезгаво, когато му се паднаха три шестици. — Тази вечер всичко върви по мед и масло. — Мъжете около него се засмяха на шегата му и старейшината отново напълни глинената чаша на Габриел от стомната, която държеше между краката си. Вероятно виното беше смесено със силното местно бренди, което пареше стомаха. Джулиън знаеше, че сместа би съборила нормален човек под масата само след няколко чашки.
Той огледа внимателно двора на къщата. Габриел беше разположил стражите с много умение. Един мъж беше застанал в задния край на двора, откъдето виждаше цялата козя пътека към планината. В нозете му имаше запалена факла, пушката беше между коленете му. Той пушеше лула и се оглеждаше на всички страни. Другите двама мъже бяха застанали в срещуположните краища на селото и охраняваха главния път. Габриел беше седнал така, че да държи под око и входа на двора, и обора, в който бяха прибрали съкровището.
Само че очите му бяха помътнели от виното и не виждаха ясно!
Джулиън реши да остане буден. През последните четири години на полуострова беше прекарал толкова безсънни нощи, че една повече нямаше да му навреди. Въздъхна и се обърна към плевнята.
— Дръжте момичето близо до себе си — викна подире му Габриел. Все едно пиян или трезвен, сигурността на малкото момиче беше първата му грижа и задача.
Джулиън вдигна ръка в знак, че е разбрал, и влезе в плевнята. Тримата наемници спяха на земята и хъркаха оглушително, когато дойдеше времето на втората стража, той щеше да ги събуди, за да заместят другарите си. Джулиън седна в един ъгъл на плевнята, точно до стълбата, която водеше към сеновала. Уви се в наметката си и се приготви да чака, докато Тамсин заспи.
След половин час повярва, че е чакал достатъчно дълго. Дано „изкушението“ най-после беше потънало
