придворните дами на кралицата. Повечето от тях бяха по-млади от нея и се интересуваха единствено от дворцовите клюки. Мери не можеше да понася темпераментното бъбрене на младите жени, които гледаха на света с други очи и не познаваха страданието. Имаше и друга група придворни, почтени съпруги с влиятелни мъже или собствено влияние. Мери знаеше, че и двете групи я гледаха с известно съжаление, примесено с презрение.
— Сигурна съм, че ще мога да го уредя — отговори тя. — Благодаря ви за поканата. — След като отново направи реверанс пред лорд Дюфорт и се докосна до бузата на Имоджин с безплътните си устни, лейди Мери излезе навън и забърза към шлюза, където лодката чакаше да я отведе в Уайтхол.
Имоджин закрачи отново през галерията и Майлс сметна, че е дошъл моментът да се оттегли, преди жена му отново да потърси отдушник за нарастващия си гняв. Тъкмо се обърна към вратата, когато пазачът на портата даде сигнал с рога си. Имоджин замръзна на мястото си.
— По всичко изглежда, че молитвите ти са били чути, мила моя — проговори меко Майлс, изтича до прозореца и се загледа към слугите и ратаите, които се стичаха в двора, повикани от сигнала, възвестил завръщането на господаря на дома.
— Това е Харткорт. Благодаря на всевишния за милостта! Гарет се върна! — Имоджин притисна ръце за молитва и на лицето и изгря щастлива усмивка, издаваща безкрайно облекчение. Тя не беше набожна, но в мигове като този изпитваше искрена благодарност към Бога. Само след минута лицето й се промени и Майлс остана смаян от студената пресметливост в очите й.
— Надявам се, че мисията му е била успешна — проговори с глух глас тя, сякаш говореше на себе си. После, много по-енергично: — Трябва веднага да го видя. — Тя се обърна рязко и изскочи от галерията, без да обърне внимание на съпруга си, който също беше решил да поздрави шурея си.
Майлс стигна до заключението, че не може да се конкурира с жена си, и реши да изчака. Върна се до отворения прозорец и огледа бъркотията, която цареше долу. Възседнал едра сива кобила, Гарет тъкмо влизаше в двора. Изглеждаше както винаги, спокоен и отпуснат на седлото и в никакъв случай изтощен и преуморен от дългия път, както би трябвало да се очаква след четиримесечното му отсъствие.
Графът скочи от седлото и в този момент Майлс видя нещо толкова странно, че едва не извика. Любопитен да не пропусне нищо, той се подпря с две ръце на прозореца и се издаде навън. От възглавницата, поставена зад седлото, се плъзна крехка фигура. Момиче с овехтяла оранжева рокля. Само по себе си това беше повече от странно, но в следващия момент долната челюстта на Майлс увисна още повече. Не, очите му не го лъжеха! На рамото на момичето се бе настанила маймунка в червено жакетче и шапка с перо!
— В името на сатаната и всичките му дяволи! — промърмори изумено Майлс и зачака да види какво ще стане по-нататък. Жена му вече беше излязла на двора и бързаше по каменната настилка, протегнала ръце към брат си. Майлс проследи сцената в двора със затаен дъх, изпълнен със странна смесица от страх и радостно очакване. Само след миг Имоджин забеляза спътницата на брат си и веднага отпусна ръце.
Майлс не можа да чуе нищо от онова, което се говореше в двора, видя само как Гарет улови момичето за ръка и го дръпна напред, сякаш искаше да го представи на лейди Имоджин. Дамата се отдръпна отвратено, маймуната скочи от рамото на непознатата и се поклони подигравателно, което накара възхитените зрители да скрият лица в ръцете си, за да не чуят смеха им.
— Веднага махнете оттук това гадно създание! — Имоджин най-после си възвърна дар слово. Тя се обърна със смразяващо лице към ухилените ратаи и усмивките се изпариха от лицата им. — Изнесете го навън! Извийте му врата! Удавете го! Направете нещо!
— Това ли е единственото, което имаш да кажеш на любимия си брат? Надявах се на по-топло посрещане — проговори с иронична усмивка Гарет. Миранда се наведе и прегърна грачещата маймуна. — Животното няма да ти стори зло.
— Милорд, вие не сте наред. Как посмяхте да доведете в къщата ми тази отвратителна твар? — Имоджин усети, че силите я напускат. — Разбира се, скъпи братко, аз съм много щастлива, че най-после се завърнахте у дома, но…
— Чип не е гадна твар — намеси се енергично Миранда. Досега беше мълчала, но дамата наистина прекаляваше.
— Сигурно е целият в бълхи — промърмори Имоджин и потръпна от ужас, без да обръща внимание на възраженията на Миранда. — Гарет, не е особено прилично от твоя страна… Освен това, драги братко, щях да се зарадвам много повече, ако беше изпратил човек от Дувър, за да ни уведоми за пристигането ти. — Докато сипеше обвинения, тя успя да си възвърне самообладанието. Ала когато устреми поглед в Миранда, видя приликата и потрепери като от удар. — Велики Боже! — промърмори смаяно тя и впи поглед в добре познатите черти на момичето. — Това е Мод, от край до край Мод!
— Точно така — отговори развеселено Гарет. — Когато останем насаме, ще ти обясня всичко. Да вървим. — Той се обърна към вратата, бутна Миранда пред себе си и окуражително я потупа по рамото.
— Не искам това животно в къщата си! — В гласа на Имоджин прозвуча истинска истерия. — Тук живеят цивилизовани хора, братко. Умолявам те да помислиш за това!
— Помислил съм за всичко — отговори рязко Гарет и невъзмутимо продължи пътя си към къщата.
Имоджин пребледня, ала веднага се овладя, събра полите си и хукна след брат си.
— По дяволите, Харткорт, това ли ни донесохте от чуждата страна?
Майлс слезе по стълбата с обичайната си грациозна походка. Очите му искряха, сърцето му беше пълно със злобна радост. Един поглед в лицето на жена му беше достатъчен. Имоджин кипеше от гняв!
— Дюфорт. — Гарет поздрави зет си с кратко кимване и влезе с големи крачки в салона вляво от входното антре. Помещението беше облицовано е дърво, имаше високи стъклени врати, от които се откриваше чудна гледка към широката морава и реката, където беше шлюзът на имението.
Застанала в средата на салона, Миранда се оглеждаше страхопочтително. Колко много стъкло! Знаеше, че лорд Харткорт е богат човек, но явно беше невероятно богат, щом можеше да си позволи стъклени врати. Обстановката беше напълно различна от онова, което беше виждала досега. Две от стените бяха заети от огромна библиотека. Безбройните лавици бяха отрупани с книги, десетки, стотици книги с неоценима стойност. Сигурно само манастирските библиотеки притежаваха толкова много томове. Два дебели килима с прекрасни шарки, достатъчно ценни, за да бъдат окачени на стената или да завият с тях най-красивите легла в къщата, бяха захвърлени небрежно върху излъсканите до блясък дъски. Миранда стъпи предпазливо на килима, но побърза да се отмести, защото се беше сетила за прашните си дървени обувки.
— Миранда, представям ви лорд и лейди Дюфорт — проговори церемониално Гарет и я изтръгна от съзерцанието, в което беше потънала. Тя се обърна бързо към него и го погледна виновно.
— Прощавайте, но никога не бях виждала толкова много книги.
— Можете ли да четете и пишете? — попита с интерес Гарет.
— О, да. В трупата ни имаше магьосник, който беше много образован. Той ме научи да чета, но с писането не съм много добре. — Миранда махна унило с ръка и продължи: — Освен това ме научи да правя хороскопи. Ако желаете, ще ви покажа, милорд. И на вас също, мадам — предложи несигурно тя, без да поглежда към Имоджин.
Никой не разбра как е реагирала Имоджин на предложението, защото смаяният вик на Майлс привлече вниманието на всички:
— Всемогъщи Боже! Тя прилича досущ на Мод! — Той пристъпи към Миранда. — Позволявате ли, мила? — Тънките му пръсти уловиха брадичката й и я обърнаха към светлината на прозореца. — Невероятно — прошепна изумено той. — Разбира се, косата е друга. Лицето е много по-здраво и весело. Но всичко останало…
— Съвсем правилно — отвърна с доволно кимване Гарет. — А когато се изкъпе и облече някоя от роклите на Мод, никой няма да разбере, че е друго момиче.
— Какво означава всичко това, Гарет? — попита подозрително Имоджин, която се бореше с противоречивите си чувства — радост от завръщането на дългоочаквания пътник, възбуда при мисълта за вестите, които носеше, отвращение и възмущение заради маймуната и напълно объркване по отношение на момичето.
— Лорд Харткорт желае да заема мястото на лейди Мод. — Миранда реши, че е крайно време да се намеси. — И аз дадох съгласието си.
