брадичка. Имоджин прикова поглед в очите й. Каква интензивна синева, обкръжена от най-дългите и гъсти мигли, които беше виждала някога. А изразът им — упорит, предизвикателен — издаваше такава вътрешна сила, самоувереност и безстрашие, че Имоджин се обезпокои още повече. Това не бяха очи на момиче, което може да бъде лесно манипулирано.
Все пак това бяха очите на Мод. Имоджин много пъти беше виждала точно същия израз в ясносините очи на младата си братовчедка. Израз, който изобличаваше в лъжа болнавата бледност на момичето и страдалческата му физиономия. В това момиче нямаше нищо болнаво. Гладкото лице с кремав тен, освободен от мръсотията и нарушен само от няколко дребни драскотини, имаше здрава розовина, а мускулите на ръцете и краката показваха, че въпреки крехкото си тяло момичето притежаваше учудваща физическа сила.
Дали пък Гарет не се беше заплеснал по момичето? Когато излезе от ваната и посегна към хавлията, прелестите й бяха недвусмислени. Тя не приличаше на Шарлът, ни най-малко, поне що се отнася до външността. За кой ли път Имоджин си припомни Шарлът, обезпокояващото чувствено излъчване, от което винаги я побиваха тръпки.
— Коя си ти? — попита строго тя. — Откъде идваш?
Миранда пое хавлията от ръцете на момичето и се уви от главата до петите. Хавлията беше огромна, дебела и пухкава — още един невероятен лукс.
— Запознах се с графа в Дувър — отговори просто тя. — Принадлежа към трупа пътуващи артисти.
Реакцията на Имоджин беше толкова силна, че Миранда едва не се разсмя. Имоджин преглътна мъчително и всички проследиха движението на глътката под набръчканата кожа на шията. Очите й щяха да изскочат от орбитите и Миранда неволно я оприличи на крякаща пуйка. „Скитница! Гарет е довел в къщата ми скитница! Сигурно е крадла. Може би е извършила и други престъпления. Какво ще правя сега?“
Докато Имоджин зяпаше слисано, Миранда уви главата си с една по-малка кърпа и застана спокойно пред огъня.
Без да каже дума, Имоджин се обърна рязко на токовете си и излезе от стаята. Това момиче беше уличница, сигурно беше проституирало, за да се храни. Гарет виждаше в него нещо, което със сигурност липсваше. Макар че й беше крайно неприятно да го признае, Имоджин не можеше да отрече, че момичето умее да мами хората с външността си. Никой нямаше да познае по лицето й какъв живот е водила преди.
Имоджин отвори вратата към спалнята на Мод с такава сила, че пантите изскърцаха жално, и решително прекрачи прага. Увита в няколко шала, Мод седеше на тапицираната пейка пред празната камина. Беше сама. Заповедта на господарката разрешаваше на Берта да влиза при питомката си само два пъти дневно, вечер и сутрин, за да удовлетворява потребностите й. Въпреки лятната топлина, Мод изглеждаше премръзнала и трепереше; очите бяха обградени от тъмни сенки, устните синкави. Все пак тя посрещна надзирателката си със спокоен, невъзмутим поглед, без да направи опит да стане от мястото си.
— Желая ви добър ден, мадам. — Гласът беше безцветен като лицето, но спокоен и овладян.
Имоджин огледа малкото помещение. Обедът на Мод — купичка овесена каша, парче черен хляб и кана с вода — беше оставен на масата, но младата й братовчедка не беше хапнала нито залък.
Всъщност Имоджин беше дошла в стаята й само за да избере подходящи дрехи за Миранда, но като видя бледото, упорито лице на Мод, гневът й пламна с нова сила. Беше в подходящо настроение за битка. Нямаше да позволи на това твърдоглаво, неблагодарно същество да й се надсмива. Ако Мод направеше онова, което се искаше от нея, замяната й с Миранда ставаше напълно ненужна.
— Лорд Харткорт се завърна от пътуването си — обяви тържествено тя и направи няколко крачки към Мод. — Длъжна си да се явиш на масата за вечеря и да поздравиш любезно настойника си.
— Но разбира се, мадам. В никакъв случай не бих искала да се покажа неучтива към лорд Харткорт — отговори Мод и пръстите й се плъзнаха по ресните на шала.
— Ще се откажеш от тази безсмислена съпротива и ще се подчиниш — продължи Имоджин и застана пред пейката. — Твоят настойник е донесъл предложение за женитба от френския кралски двор и ти ще се покориш на съдбата си.
Мод вдигна глава и Имоджин потрепери от дивия триумфален блясък в очите й.
— Не, мадам, нищо такова няма да се случи. Аз смених вярата си и сега съм покръстена католичка. Нито един хугенот в двора на Анри няма да ме вземе за жена.
Имоджин застина на мястото си; очите й изскочиха от орбитите, долната устна увисна и разкри две черни дупки.
— Ти, проклето хлапе! — Ръката й замахна и с все сила зашлеви Мод през лицето; Мод политна назад, но триумфалният, почти фанатичен блясък в очите й не изчезна.
— Сега съм католичка, мадам — повтори с мрачно задоволство тя. — Отец Дамян ме покръсти и приех светото причастие.
Имоджин отвори уста и нададе гневен вик. Гласът й се извиси до оглушителен рев, който мина през отворената врата и се разнесе из цялата къща. Мод взе шишенцето с ароматни соли от масичката до лакътя си и безмълвно го подаде на братовчедка си. Имоджин я удари по ръката и шишенцето се изтърколи чак в другия ъгъл на стаята.
В салона, който беше точно под тях, Гарет замръзна насред движението и ръката му стисна до болка вдигнатата чаша с вино. Майлс въздъхна жално. И двамата познаваха в подробности шумовете, които придружаваха истеричните пристъпи на лейди Дюфорт.
— Питам се какво я е вбесило този път — промърмори Майлс и заби нос в чашата си.
Гарет остави чашата си на масата и излезе с бързи крачки от салона. Наметката се развяваше на гърба му, докато изкачваше широката стълба, като вземаше по две стъпала наведнъж. Чип остави кошничката с ядки и плодове, която беше завладяла вниманието му след изчезването на Миранда и се втурна след лорда. Когато стигнаха на горния етаж, маймуната спря и внимателно подуши въздуха. После се втурна в противоположна посока, защото инстинктът му подсказваше къде да намери Миранда.
8
Гарет, който беше очаквал, че рано или късно ще прехвърчат искри, прие, че причината за яростния пристъп на Имоджин е Миранда, и хукна към горния етаж. Ала когато излезе в коридора, установи, че шумът идваше от спалнята на Мод в дъното.
Той забърза в посоката, от която идваха виковете, и влезе в стаята на питомката си през широко отворената врата.
— За Бога, Имоджин, укроти се! Ще събудиш и мъртвите!
Имоджин се обърна към брат си и той се уплаши от вида й.
Бузите й пламнаха за миг, после станаха смъртно бледи.
— Тя… тя… — Треперещият от гняв пръст посочи Мод, която при влизането на графа бе станала от пейката и чакаше с равнодушно изражение. — Тя казва, че е променила вярата си! Отказала се е от протестантството! Вече била католичка!
Имоджин простена задавено и се отпусна на най-близкия стол, толкова поразена, че не беше в състояние дори да ругае. Само продължаваше да гледа втренчено Мод, сякаш на главата й изведнъж бяха порасли рога.
Гарет прие новината мълчаливо. Спокойното му, овладяно изражение скри умело хаоса, който се развихри в главата му при това съобщение. Веднага осъзна цялото значение на постъпката на Мод. По всичко личеше, че плановете му бяха пред провал. Оставаше му една-единствена възможност. Вместо да стои на втори план, Миранда трябваше да поеме изпълнението на първата цигулка. Досега го крепеше надеждата — всъщност, той беше почти уверен в това, — че в крайна сметка Мод ще приеме избрания от семейството съпруг. Миранда беше само средство в случай на нужда, с което трябваше да запълнят времето, докато Мод се вразуми.
Намеренията му бяха да осъществи годежа между Мод и Анри Наварски и след като мине известно време, да представи Миранда в обществото, като измисли достоверно звучаща история за щастливото появяване на загубената дъщеря на семейство д’Албар. Никой нямаше да се сети да я свърже с момичето, ухажвано от Анри.
