стените, дебели вълнени килими на пода, Нима момичето, което беше родено сред този лукс и го приемаше съвсем естествено, можеше да разбере какво значи да спиш на сламата, да нощуваш в купа сено, да се криеш от дъжда под дърветата и да се храниш дни наред с мухлясало сирене и стар черен хляб?
И обратно — нима момиче, водило такъв бедняшки живот, подхождаше на цялото това великолепие и разкош? Как щеше да седне на една маса с онези горди, надменни аристократи, даже ако наистина бяха толкова глупави, както твърдеше Мод? Непременно щеше да направи някоя грешка. Сигурно щеше да пие вода от купичката за измиване на ръцете или нещо подобно. Никога не беше виждала купички за измиване на ръцете, но беше чувала, че ги използвали в дворците и домовете на знатните.
— Вероятно на вечерята ще присъства и домашният свещеник — проговори Мод и прекъсна нерадостните й мисли. — Лейди Имоджин го кани винаги когато е поканила и лейди Беринджър. Задачата му е да занимава Ан. Той знае, че имам наклонност към католическата вяра, но не ме приема сериозно. Смята, че младите момичета са глупави и наивни. — В смеха й имаше горчивина. — Съветвам ви да се подготвите за обстоен разпит. Каплан Джордж непременно ще ви попита дали ходите на изповед и показвате нездрав интерес към мъченията на светците. Да знаете колко ми е отвратителен с недодяланите си шеги.
— Божичко, аз не знам нищо за мъченията на светците! — въздъхна Миранда и се върна до камината. Съвършено извитите й вежди бяха вдигнати учудено. — Не е ли по-добре да се престоря, че имам болки в гърлото и ми е трудно да говоря?
На вратата се почука тихо и двете момичета се обърнаха стреснато. Мод отговори на почукването и в спалнята влезе лорд Харткорт. Беше се преоблякъл в жакет от тъмносиня коприна, обшита със сребърни звезди, а късата синя наметка, закрепена на рамото, беше обточена с кожа от сребърна лисица.
— Тъкмо казвах, че е по-добре да се извиня с болки в гърлото, за да не говоря много — посрещна го Миранда и в гласа й имаше панически страх.
Гарет кимна бегло с глава, защото умът му беше зает с други неща. Той я подложи на обстоен оглед и най-после изрази одобрението си:
— Роклята е чудесна, но мисля, че има нужда от известни поправки. Все пак за тази вечер е напълно удовлетворяваща.
Той извади от джоба си гривната със смарагдовия лебед и улови ръката на Миранда.
— От днес нататък ще я носите при всяко излизане. Това е годежен подарък от мъжа, който желае да ви ухажва. — После с ловки движения закрепи гривната на китката й.
Миранда усети отново необяснимия ужас, който бе изпитала при първия досег с гривната. Златната верижка се уви около стройната й китка със змийска студенина.
— Не мога да я понасям.
— Може ли да видя? — Мод любопитно протегна шия и очите й заблестяха от възхищение. — Какъв странен накит! Никога не съм виждала нещо толкова прекрасно и въпреки това…
— Страшно — подсказа й Миранда и вдигна китката си. — Много ли е скъпа, милорд?
— Тази гривна няма цена — отговори почти сърдито Гарет и добави: — Някога принадлежеше на майката на Мод.
— О! — извика Мод и улови ръката на Миранда. Вгледа се внимателно в гривната и объркването й нарасна. — Възможно ли е да ми се струва позната, милорд?
— Не вярвам — отговори кратко Гарет. — Когато майка ти загина, ти беше само на десет месеца. — Изведнъж в главата му се появи интересна мисъл: може би онази страшна кървава нощ и мъченическата смърт на майката се бяха запечатали в детската памет на близначките и гривната беше събудила ужасния спомен за преживения кошмар. Той разтърси глава и побърза да смени темата: — Какво ще правим с косата ви, Миранда? — Той помилва буйните къдрици и се опита да ги приглади назад. — Моля ви, братовчедке, намерете мрежичка за коса или боне.
Мод го погледна учудено, но бързо съобрази, че беше нужно да потърси желаните неща сама.
След като отвори няколко чекмеджета на големия скрин и се разрови между вещите си, тя откри тъмносиньо, обшито с перли боне с дантелени рюшове.
— Мисля, че ще подхожда на роклята.
Гарет се усмихна в знак на благодарност, пое бонето от ръцете й и го нахлузи на главата на Миранда. Мод беше толкова смаяна от усмивката на настойника си, че несъзнателно й отговори. Никога не беше виждала този израз на лицето му.
— За съжаление не можем да скрием късата коса изцяло — отбеляза недоволно Гарет и попита: — Кога за последен път си излизала в общество, Мод?
— Мисля, че преди няколко месеца — отговори с усмивка младото момиче.
— Чудесно! Ще им кажем, че си имала висока температура, била си дълго време на легло и се е наложило да отрежем косата ти. Никой няма да се усъмни.
— Да, но ще я попитат защо изглежда толкова жизнена и с румени бузи — възрази иронично Мод.
— О, ще им отговоря, че съм се възстановила учудващо бързо — намеси се Миранда, сметнала, че е крайно време да се включи в дискусията. — За съжаление все още имам болки в гърлото, пресипнала съм и ми е трудно да говоря.
— Да вървим, скъпа — засмя се Гарет и й подаде ръка.
Мод ги проследи с поглед и когато вратата се затвори зад гърба на лорда, усети странна самота, примесена с ревност. Но защо й беше да ревнува? Божичко, какви глупави мисли!
Когато вратата се затвори зад господарката му, Чип увеси нос и изграчи нещо неразбрано. Мод го повика и той се подчини неохотно. Все пак се настани в скута й, вдигна глава към нея и я загледа стъписано. Мод се взря в умните му очи и неволно се засмя. Явно маймуната не можеше да проумее откъде се беше взела тази двойничка на Миранда. Обзе я топло чувство, ръцете й се вдигнаха от само себе си и помилваха главичката му. С почти човешка въздишка Чип вдигна ръка и погали бузата й.
9
— Как трябва да наричам годеницата ви, милорд? И как ще я позная? Сестрата на лорд Дюфорт също ще бъде на вечерята, нали? — Миранда отчаяно се опитваше да прогони страха си, но събитията се развиваха твърде бързо и това я ужасяваше. Трябваше да й дадат малко време, за да свикне с новата обстановка.
— Лейди Беринджър прилича много на Майлс. Лесно ще я познаете — отговори спокойно Гарет. — Ще се обръщате към годеницата ми с лейди Мери, както правят всички.
— Има още нещо, което трябва да ви кажа — продължи след малко той и спря по средата на стълбището. Миранда вдигна глава и го погледна въпросително. — Аз си имам име и е редно да го използвате. — После вдигна ръка и леко докосна нослето й с върха на пръста си. Глупава детинска милувка, но крехкото носле просто го подканваше да го стори. След този мил жест устните на Миранда се отвориха в колеблива усмивка и черните сенки на тревогата изчезнаха от очите й.
Салонът изглеждаше пълен с хора, макар разумът да й подсказваше, че не са повече от шест души. Сърцето се блъскаше неспокойно в гърдите й и тя дишаше едва-едва, когато застана редом с графа в рамката на вратата и отправи поглед към малката компания.
Както беше предсказала Мод, домашният свещеник също беше тук, облечен в проста кафява дреха, със скромно изражение на лицето. Стоеше малко настрана от групата, кръглото му лице изразяваше бдителност и желание да се хареса, което не подхождаше особено на човек, убеден в собствената си важност. Каплан Джордж беше на мнение, че мястото на духовника е в доброто общество; той беше заместник на Бога на земята и отговаряше за чистата съвест на всички членове на семейство Харткорт. В същото време съзнаваше, че в момента е гост на една роднинска вечеря, и то гостът с най-ниско социално положение. Обикновено го канеха на вечеря само когато лейди Имоджин смяташе, че може да има някаква полза от него.
— Тази вечер Мод се чувства много по-добре и пожела да се присъедини към нас — обяви Гарет пред събраните гости. — За съжаление болките в гърлото не са престанали да я мъчат. Ала новините от високопоставения й обожател са толкова приятни, че повдигнаха духа й. Прав ли съм, скъпа братовчедке? — Той се усмихна и непринудено вдигна ръката й, за да могат всички да видят скъпоценната гривна. — Херцог Роаси ще получи най-добрата съпруга, както моята братовчедка ще има най-добрия съпруг.
