най-важният въпрос. — Можете да играете моята роля, но не можете да ме заместите напълно, нали разбирате?
— Ще ви замествам само няколко седмици — отговори спокойно Миранда. — Лорд Харткорт не ми каза колко трябва да остана, но тъй като ми обеща петдесет златни нобли, ако изпълня добре задачата си, аз…
— Сигурно ще ме принудят да се върна към протестантската вяра. Но аз няма да им се дам, никога! Нека ме подложат на мъчения, ако искат, но аз няма да се отрека от католицизма.
— Колко похвално — промърмори Миранда. — Но не особено практично. — Все още не бяха намерили верния отговор. Объркването й нарасна. Отново се чувстваше като безпомощна фигура на шахматната дъска.
Имоджин, настанена удобно в салона, прочете за трети път писмото на крал Анри.
— Невероятно, просто невероятно — прошепна смаяно тя.
— Според мен е напълно реално — отговори Гарет и посегна към чашата с вино. — Семействата д’Албар и Харткорт са добра партия дори за един Анри Наварски.
— Този брак ще помогне на семейство Харткорт да заеме водеща позиция във френския кралски двор. Ще отидем в Париж. Ще станем братовчеди на френския крал. И тук, в двора на Елизабет, положението ни ще се подобри, ще се присъединим към първите хора в държавата! — Очите на Имоджин засвяткаха възбудено. — Сватбата ще бъде великолепна — продължи замечтано тя. — Щом кралят принуди парижаните да се предадат, ще дойде да отведе Мод в Париж и ще се венчаят. Или е по-добре да направим сватбеното тържество тук? — Тя скочи и се заразхожда възбудено напред-назад, опитвайки се да прецени изгодите от предстоящата сватба. — Твоята съпруга ще има блестяща обществена позиция, Гарет. Сигурна съм, че ще те издигнат в ранг на посланик или ще ти дадат друг важен пост. Лейди Мери ще бъде най- щастливата жена на света. — „И ще бъде дълбоко благодарна на зълва си, която й помогна да сключи този изгоден брак“
— Не мисля, че бракът ще се осъществи още при първото идване на краля. Анри Наварски не може да се ожени за католичка — възрази Майлс, който още не можеше да преглътне страшната новина за покръстването на Мод.
— Мод ще се откаже от вярата си! — заяви твърдо Имоджин и стисна до болка кралската грамота. — Ще я принудя да се отрече, уверена съм в това.
— Ако нашата братовчедка уведоми крал Анри, че не желае този брак, той ще преустанови ухажването си и ще си потърси друга годеница. Ти можеш да сплашиш момичето до такава степен, че да се покаже външно покорно, но няма да й попречиш да каже истината на краля, когато останат насаме — подхвърли язвително Гарет.
Имоджин го погледна възмутено.
— Ти май се забавляваш от положението, в което сме изпаднали?
Гарет се усмихна иронично. В душата му напираше злоба. Жадната възбуда на Имоджин му напомни неприятно за собственото му вълнение и той изпита отвращение от себе си.
— Анри ще пристигне скоро и ще се запознае с Миранда — обясни спокойно той. Не можеше да разкрие на съучастниците си, че Миранда също е д’Албар, в никакъв случай. Не можеше да ги посвети в новия си план. Майлс може би заслужаваше доверие, но обичаше да си пийва, и то в съмнително общество. А Имоджин не умееше да се владее, особено когато е ядосана. Истината непременно щеше да излезе наяве и тогава…
— Ще уведомим ли лейди Мери за замяната? — попита Майлс и огледа критично ноктите си.
— Не — отговори енергично Имоджин. — По-добре е тайната да си остане в семейството. Сигурна съм, че можем да имаме доверие на Мери — прибави бързо тя, — но е глупаво да разпространим такава опасна тайна. Ако Анри узнае нещо…
— Права си — прекъсна я бързо Гарет и си помисли, че никога не би доверил на годеницата си нещо наистина важно. Макар и неприятна, тази мисъл беше странно успокояваща.
Той разтърси глава, за да прогони образа на Мери, и продължи с рязък тон:
— Миранда ще заеме мястото на Мод в кралския двор и в домакинството. Мод може да прекарва дните си с молитвеник и броеница в компанията на камериерката си, както е свикнала.
Майлс не можа да скрие стъписването си.
— Анри не може да се ожени за момиче от улицата само защото прилича на Мод д’Албар! — извика ужасено той.
— Разбира се, че не — отговори спокойно Гарет. — Не се бой, Анри ще се ожени за истинска д’Албар.
— И как ще стане това? — изхленчи Имоджин.
— Остави това на мен, скъпа сестро — отговори невъзмутимо братът.
В очите на Имоджин блесна хладна, корава пресметливост. Сигурно брат й беше решил да залъже Мод със спокойствие и привидно примирение, а в последния момент да я принуди да изпълни дълга си към семейството. Усмивката й беше доволна.
— Имаш пълната ми подкрепа, братко. Ще се постарая да подготвя добре другото момиче, за да сме сигурни, че няма да ни изложи.
— Убеден съм, че малката ще играе ролята си съвсем естествено, сякаш е родена за това.
— Наистина ли имаш доверие в една наемница? — попита изумено Майлс.
— Да, убеден съм, че мога да разчитам на нея. — Гарет изпи чашата си и стана. — А сега ви моля да ме извините. Трябва да се оттегля за малко в стаята си, за да измия праха от пътуването. Имоджин, моля те да изпратиш на Мод добра вечеря. И не й отказвай повече компанията на Берта. — Той напусна салона с развяваща се наметка.
— Лорд Дюфорт изглежда много мил — отбеляза Миранда, след като двете бяха прекарали няколко минути в мрачно мълчание, всяка потънала в мислите си.
Мод вдигна рамене.
— Той е под чехъла на жена си, но иначе е разбран човек.
— Какво ще кажете за сестра му?
— Лейди Беринджър. — Мод изкриви презрително устни. — Тя е глупачка, а съпругът й е още по-глупав. Защо искате да знаете?
— Защото ще дойдат на вечеря и ще ме представят. Трябва да знам какво ме очаква.
— Сигурна съм, че няма да ви създават проблеми — отсече Мод. — Ан Беринджър има ограничен духовен хоризонт и не вижда по-далече от върха на носа си, а лорд Беринджър е постоянно пиян и говори глупости. Кой още ще присъства?
Миранда смръщи чело.
— Някоя си лейди Мери. Доколкото разбрах, тя е годеница на лорд Харткорт.
— Убедена съм, че ще се забавлявате — отговори подигравателно Мод и болезнено напомни на Миранда за лорд Харткорт, когато се показваше откъм неприятната си страна.
— Не я ли харесвате?
Мод избухна в смях.
— Лейди Мери е придворна дама на кралицата. Не мога да разговарям човешки с нито един от гостите. Никой от тях няма таланти, не умее да се шегува, бих казала дори, че нямат ум в главата си. Главите им са празни, липсва им дух… и това важи за всички в двора.
— Мисля, че присъдата ви е прекалено строга — промълви несигурно Миранда.
— Почакайте и ще видите — възрази остро Мод.
— Как смятате, защо лордът се е сгодил за лейди Мери?
Мод вдигна рамене.
— По целесъобразност и защото ще има изгода. За какво друго? Хората от висшето общество се женят само по тази причина.
Миранда стана от пейката и се заразхожда неспокойно в голямата стая. Обстановката беше много изискана. Елегантни мебели с резби, прозорци с блестящи стъкла, богато избродирани копринени килими по
