— Надявам се, че нямаш нищо против да се възползваме от твоя гардероб, за да облечем Миранда, братовчедке?
— Ни най-малко, сър. — Мод разглеждаше Миранда с подозрителен интерес. — Мисля, че синьозелената ми рокля ще й стои много добре. — Тя смръщи чело. — Какъв цвят е косата ви?
— Същата като вашата. — Миранда свали кърпата от главата си и разтърси почти сухата си коса.
— Защо е толкова къса?
— Дългата коса ми пречи да играя на земя — обясни Миранда. И нейният поглед беше изпълнен с подозрителност. — И вие ли се чувствате така странно, когато ме гледате и виждате себе си?
Мод кимна бавно, протегна ръка и докосна колебливо лицето на Миранда, после своето. Побиха я студени тръпки.
— Но вие не мислите като мен, нали?
Миранда се ухили развеселено.
— Разбира се, че не! Вие сте дама и съм убедена, че мислите като дама. А аз съм скитница… или поне лейди Дюфорт казва така. Предполагам, че мисля като скитница, макар да не съм съвсем сигурна какво означава това.
— Ти си като дребните песъчинки на уличната настилка — отговори гневно Имоджин и се обърна към брат си: — Дай ми дрехите, Гарет. Но те предупреждавам, че не можеш да направиш диамант от чакъл.
Миранда я изпревари и грабна дрехите от ръцете на графа.
— Мисля, че е по-добре да се облека тук, при лейди Мод. Искам да я опозная.
— Много добре. — Гарет й предостави дрехите. — Ще се върна след един час, за да слезем на вечеря.
— И аз ли трябва да вечерям долу, сър? — осведоми се учтиво Мод.
Гарет се обърна отново към подопечната си и я измери със сериозен поглед.
— Не, братовчедке. От днес нататък ти ще водиш живота на набожна отшелница, точно както желаеше. Докато Миранда заема мястото ти, никой не бива да те вижда в обществото.
— Това ми харесва, милорд — отговори спокойно Мод. Гарет се поклони с усмивка и излезе от стаята след сестра си. Вратата се затвори зад гърба му и двете момичета останаха сами. В първия момент никоя не знаеше какво да каже и двете само се гледаха мълчаливо. Чип мъдро се оттегли на гардероба, за да може да наблюдава събитията отвисоко.
— Значи графът иска да заемете мястото ми — заговори най-после Мод. — Защо?
— Вероятно защото вие не искате да направите онова, което се очаква от вас. — Миранда свали мократа кърпа, потрепери от студ и започна бързо да се облича. — Какви хубави дрехи — прошепна възхитено тя и помилва меката коприна и прясно изгладения лен.
— Не ви ли е неприятно, че ще играете ролята на друг човек, който изобщо не е от вашата класа? — Мод седна отново на любимата си пейка и се уви в дебел шал. Представата, че някой ще я замества в обществото, не й харесваше особено. На всичкото отгоре това чуждо момиче й приличаше до последната подробност и никой нямаше да забележи измамата. Това беше крайно неприятно. Мод имаше чувството, че е разкъсана на две половини.
— Това е работа, за която ще ми платят добре — отговори просто Миранда и вдигна фустата с кринолина от върбови пръчки. — Никога не съм виждала такова нещо — промърмори скептично тя.
— За какво е тази игра? Кой би могъл да извлече някаква полза от предрешаването ви като лейди Мод д’Албар? — поиска да узнае Мод.
— Нямам представа. — Миранда започваше да се дразни от упоритостта на Мод. — Бихте ли ми помогнали да облека тази фуста?
Мод се смъкна с необичайна енергия от пейката, захвърли шаловете си и се зае да облича двойничката си.
— Наистина ли вярвате, че ще можете да заемете мястото ми, след като дори не знаете как се облича кринолин? Хайде, аз ще го държа, а вие ще влезете вътре… После ще го вдигна и ще го стегна на талията ви… Ето така. А сега ще облечем фустата. — Тя подаде колосаната фуста на Миранда. — Видяхте ли? — Тя приглади фустата над кринолина. — Много е важно кринолинът да бъде напълно скрит. Следва роклята.
Миранда вдигна ръце и остави Мод да й нахлузи роклята през главата. Много скоро Мод остана без нито един шал, но явно не усещаше студа. Миранда се почувства ужасно притеснена, едва ли не задушена от тежестта на новите си дрехи.
Мод пристегна корсажа и здраво завърза шнуровете. Горната част на роклята беше от избродирана дамаска, обшита с бяла коприна, която обгръщаше шията и раменете. Полата падаше на богати дипли над широкия кринолин, а на гърба беше оставен дълъг шлейф.
Миранда се погледна критично.
— Тази рокля ограничава до минимум свободата на движенията, макар че изглежда много елегантна. Как изглеждам?
— Като мен… много повече отпреди. — Мод поклати глава. — Нищо не разбирам.
Миранда смръщи чело и я погледна загрижено.
— Много сте бледа. Да не сте болна?
— Малко. — Мод потрепери и се наведе да събере нападалите по пода шалове. — Тук е ужасно студено.
— Според мен е достатъчно топло. Защо не запалите огън в камината? На перваза виждам прахан и кремък.
— Откъде да знам как се пали огън! — извика безпомощно Мод.
— Велики Боже! — промърмори Миранда. — Сигурно се боите да не си изцапате пръстите. — Тя натрупа съчки в камината и ги подпали. Пламъците веднага обхванаха сухите дърва. Мод въздъхна облекчено и протегна ръце към топлината.
— Нищичко ли не можете да правите? — попита невярващо Миранда.
Мод вдигна рамене и пристъпи по-близо до огъня.
— Това е работа за слугините.
— Според мен, ако се научите да палите огън, няма да стоите сама тук и да мръзнете — отговори почти сърдито Миранда. Мод не преставаше да я смайва. Възможно ли е момичето, което й прилича толкова много, да е съвсем различно по характер?
Мод се отпусна отново на тапицираната пейка.
— Може би сте права — призна неохотно тя. После огледа Миранда със замислено изражение. — Наистина ли сте пътуваща артистка?
— Да, бях акробатка и предполагам, че скоро ще се върна отново към стария си начин на живот. Но сега бих желала да ми разкажете защо лейди Дюфорт разигра целия този театър.
— Каква религия изповядвате? — попита сериозно Мод. Миранда сви рамене.
— Откъде да знам? Не си спомням скоро да съм влизала в църква. Защо? Толкова ли е важно това?
— Важно? — повтори изумено Мод.
— Аха, явно религията има някакво значение. — Миранда приседна колебливо в другия край на пейката и с приятна изненада установи, че роклята се разстла от само себе си около нея. — Ако обичате, обяснете ми защо е важно. — Чип се настани в скута й и тя го прегърна нежно.
След като проведе дълъг разговор с Мод, Миранда научи много повече неща, отколкото беше очаквала.
— Значи искат да ви омъжат за човек от френския кралски двор, за да увеличат влиянието на семейството? — попита замислено тя.
— Да. Но аз имам намерение да стана Христова невеста.
— Според мен животът в манастир е мрачен и безкрайно скучен — възрази твърдо Миранда. — Сигурна ли сте, че искате точно това?
— Чувствам се призвана да стана монахиня — отговори просто Мод. — Берта също ще дойде с мен.
Миранда вече знаеше коя е Берта и съобрази, че покръстването на Мод и решението й да се оттегли в манастир до голяма степен се дължаха на влиянието на старата бавачка и не толкова на осъзнато призвание. Ала не каза нищо, за да не обиди Мод. Двете замълчаха и се загледаха в пламъците.
— Защо смятат, че ще имат някаква полза, ако заемете мястото ми? — попита отново Мод. Това беше
