Обяснението й предизвика смаяно мълчание. Миранда хвърли поглед към лорд Харткорт и видя сардоничните искри в очите му, циничната линия около устата, която й беше толкова неприятна. Усетил изпитателния й поглед, той побърза да се прикрие и веднага промени израза на лицето си. Усмихна й се и й намигна съзаклятнически. В очите му светнаха развеселени пламъчета, сякаш я канеше да сподели веселието му при шока, с който присъстващите реагираха на плана му.
Миранда отговори несигурно на усмивката му. В момента не се чувстваше съучастница, а по-скоро като слаба шахматна фигура.
Гарет посегна към шнура за звънеца, който висеше до вратата.
— Моля те да се погрижиш за Миранда, Имоджин. Искам до вечерта да я превърнеш в истинска лейди.
Имоджин се възстанови бързо от преживения шок и вече не приличаше на кораб, загубил посоката и кръстосваш безпомощно из водите на океана. Тя измери Миранда с преценяващ поглед. Тя не беше сигурна какво точно цели брат й с това момиче, но беше достатъчно умна, за да си премълчи.
— Ще трябва за вечеря да я облечем с някоя от роклите на Мод. Чакаме гости.
— Кои? — Гарет вдигна въпросително вежди, без да забележи паникьосаното изражение на Миранда.
— Е, само сестра ми и нейният съпруг… а, и лейди Мери — отвърна Майлс — Тя обикаля седмици около нас и чака новини от годеника си, Гарет.. Ще бъде очарована да разбере, че си се върнал.
Годеница? Миранда наостри уши. За първи път чуваше за съществуването на такава дама. Тя погледна към лорд Харткорт и отново видя презрителния блясък в очите му, който толкова я притесняваше. Този път обаче не можа да прецени дали презрението беше насочено към самия него или към друг човек. Започваше да се пита дали мъжът, когото познаваше — непринуденият и весел спътник, — е истинският лорд Харткорт и ако не е, дали тя ще може да се справи с предизвикателството.
— Това ще бъде добра възможност да покажем Миранда — обясни спокойно Гарет.
— Но… но… не е ли малко прибързано? — попита уплашено младото момиче. — Едва пристигнахме и аз…
— Сигурен съм, че ще се справите по най-добрия начин — прекъсна я Гарет, когато на вратата се появи лакей. Той стисна ръката й и се усмихна окуражително. — Нали и аз ще бъда там. Всички присъстващи тук ще се стараят да ви помагат и няма да допуснат да изпаднете в затруднено положение. Знам, че няма да имаме проблеми. Всичко ще мине добре.
Защо е толкова уверен? — запита се смаяно Миранда.
— Веднага отнесете гореща вода и ведро за къпане в зелената спалня — заповяда Имоджин. — Ще ми трябват две прислужнички. Ей ти, ела с мен. — Когато лакеят изчезна, тя посегна към ръката на Миранда.
Младото момиче издърпа ръката си, а когато Имоджин посегна отново, отскочи назад.
— За Бога, момиче, прави, каквото ти казват! — извика сърдито Имоджин. — Тръгвай с мен!
Миранда погледна въпросително към лорд Харткорт.
— Трябва ли да й позволя да говори с мен по този начин, милорд?
— Нахално хлапе! — изсъска вбесено Имоджин. — Това е върхът на дързостта…
— Млъкни, сестро! — прекъсна я със спокоен, но властен тон Гарет. — Миранда е тук по своя воля. Тя не е слугиня и няма да позволя никому да се отнася грубо с нея. Щом ще заеме мястото на Мод, всички ще се отнасяме към нея като към член на семейството.
Имоджин смръщи чело; онова, което каза брат й, беше нечувано, но логиката на думите му не можеше да бъде оспорена.
— Няма да търпя присъствието на маймуната в зелената стая — заяви най-после тя, използвайки този претекст като легитимен път да упражни авторитета си.
— Добре, Чип ще остане известно време при мен — реши графът и взе маймуната от ръцете на Миранда въпреки очевидната й неохота. — Ще му поръчам богата вечеря от орехи, ябълки и стафиди — опита се да я успокои той.
Миранда се колебаеше. Имаше чувството, че все още може да излезе от сделката. Но щом се превърнеше в живо копие на лейди Мод д’Албар, вече нямаше връщане назад. Тя срещна спокойния поглед на графа и си даде вътрешен тласък.
— Е, добре, мадам, да свършим тази работа — отсече решително тя и се обърна към вратата.
Имоджин пое шумно въздух и хвърли възмутен поглед към брат си, но Гарет се направи, че не я забелязва. Сестрата стисна ядно устни и побърза да излезе от стаята пред Миранда.
Гарет наля вино в две чаши от муранско стъкло и подаде едната на зетя си.
— Приемам, че мисията ви е минала успешно — отбеляза Майлс, настани се удобно в един стол с богато резбовани рамки и огледа критично дантеления си маншет. — Иначе нямаше да търсите двойничка на Мод.
— Заключението ви издава остър ум, зетко — отговори шеговито Гарет и отпи голяма глътка вино. Очите му не разкриваха почти нищо от онова, което го вълнуваше в момента.
Зелената спалня беше голямо, оскъдно мебелирано помещение в източното крило на господарския дом. Стаята изглеждаше недружелюбна и мрачна с тежките дъбови греди и леглото, вградено в масивен стенен шкаф, закрепен с дебели дъбови дъски. Само прозорецът с красива рамка разкриваше чудесна гледка към реката и до известна степен компенсираше мрачната атмосфера.
Имоджин се стараеше да не забелязва присъствието на Миранда; правеше се, че е заета да надзирава жените, които внесоха медната вана и другите необходими неща. Оплакваше се, че кърпите, с които бяха покрили пода, не са достатъчно дебели и дъските ще се намокрят, караше се на слугините и им крещеше, че не изпълняват нарежданията й достатъчно бързо.
Момичетата едва скриваха любопитството си. Миранда се опита да им се усмихне, но в скритите им погледи се четеше такова неверие, сякаш бяха срещнали същество от друга планета. Все пак те отговориха плахо на усмивката й, но когато господарката се обърна към гостенката, побързаха да се отдръпнат.
— Ти… момиче, как ти е името? Миранда ли беше? Веднага съблечи тези мръсни дрехи — изкомандва Имоджин и огледа доволно пълната вана.
Без да каже нищо, Миранда свали роклята и ризата си и влезе във ваната. Водата беше гореща и ухаеше на розови пъпки и цветове от върбинка, които плуваха по повърхността. Тя се отпусна назад и се усмихна колебливо. Банята в гореща вода беше рядък лукс. Беше свикнала през летните месеци да се къпе редовно, макар и не във вана, а в реките и езерата покрай пътищата на Франция. Познаваше само груб, зърнест сапун, произведен от говежда мас. Сапунът, който сега й подадоха в порцеланова купичка, беше кремавобял, ухаеше на лавандула и се пенеше между ръцете й.
Миранда въздъхна доволно и реши да се наслади докрай на това съвсем ново преживяване. Позволи на момичетата да й измият косата, после изтри тялото си, като се стараеше да не забелязва критичните и пренебрежителни погледи на сестрата на графа.
Имоджин почукваше с пръст по стиснатите си устни и оглеждаше внимателно къпещото се момиче. Какво беше измислил Гарет? Досега не беше казал нищо, но тя беше сигурна, че пътуването му във Франция беше дало своите плодове и това необикновено същество, двойничката на Мод, имаше нещо общо с резултата от пътуването.
Гарет изглеждаше променен. Старата му динамика се бе върнала, което можеше да означава само едно: че е намерил нещо, което го интересува. Очевидно имаше план. И това непознато момиче, което се наслаждаваше на ароматната сапунена пяна, без съмнение беше част от този план. Най-после неуморните усилия, които беше положила, започваха да се изплащат. Брат й отново беше намерил себе си.
Малките кафяви очи на Имоджин се присвиха в тесни цепки, физическата прилика на момичето с Мод беше толкова голяма, че чак я плашеше. Като я облече в подходящи дрехи и я научи да се държи като дама, обществото и дворът щяха да я приемат безусловно. Обличането й не беше проблем, но поведението, маниерите? Откъде беше дошло момичето? Защо Гарет смяташе, че някаква си раздърпана циганка ще се представи успешно като член на високопоставеното семейство д’Албар?
Мократа коса на момичето беше залепнала за добре оформената глава, подчертаваше дългата бяла шия и изваяните черти на лицето — пълната, доста голяма уста, малкия прав нос, фино закръглената
