Капланът се поклони и изкриви устни в сервилна усмивка.
— Лейди Дюфорт вече ни разказа за предложението, което сте донесли от Франция, милорд. Великолепно, просто великолепно. Моите най-искрени благопожелания, лейди Мод.
— О, милорд, с такова нетърпение чаках завръщането ви! — Една дама се отдели от сянката и прекоси салона с добре премерени крачки. — Сигурно съм омръзнала ужасно на вашата мила сестра и лорд Дюфорт, защото ги посещавах почти всеки ден.
— Трудно ми е да повярвам в това, мадам. — Гарет улови ръката на дамата и я поднесе към устните си. — Надявам се, че сте здрава и сте имали достатъчно интересни занимания по време на отсъствието ми.
Миранда, която за момент остана извън центъра на вниманието, разгледа непознатата със скрит интерес. Лейди Мери беше висока, много бледа, много изискана. Лицето й беше дълго, чертите малко остри, очите сивозелени и без никакъв блясък, а челото много тясно. Косата, опъната назад и скрита под дантелено боне, беше светлокестенява. Миранда остана с впечатлението, че дамата малко прекаляваше с изискаността си. Гордата стойка на главата, начинът, по който беше вирнала носле, всичко показваше, че лейди Мери беше изпълнена със съзнание за собственото си достойнство. Роклята й беше скромна, от бледа лавандуловосиня коприна — в драматичен контраст с огненочервената кадифена одежда на лейди Имоджин и златножълтата рокля на лейди Беринджър, украсена с пурпурночервени ширити и с пелерина от тюркоазеносиня коприна.
— Ах, Мод, наистина съм щастлива да ви видя тази вечер сред нас. — Лейди Мери се обърна към братовчедката на лорда с дружелюбна усмивка. — Изглеждате забележително добре, скъпа.
— Благодаря ви, мадам. — Миранда направи реверанс и добродетелно сведе очи.
— Наистина, мила, за нас е удоволствие да ви видим в добро здраве. — Лейди Беринджър се усмихна сладникаво. — Поздравяваме ви най-сърдечно.
— Много благодаря, лейди Беринджър. — Миранда говореше подчертано тихо, с леко дрезгав глас.
— Братовчедке, не бях забелязала, че болките в гърлото все още ти създават проблеми. — Лейди Имоджин стана от стола си и отиде при Миранда. Обхвана брадичката й и огледа лицето й с изражение на дълбока загриженост, която остави у Миранда впечатлението, че е убито животно в ръцете на месаря. Имоджин смръщи чело и поправи бонето й.
— Бях много изненадан, когато разбрах, че са били принудени да отрежат косата на братовчедка ми. Явно високата температура е била много мъчителна — обясни съчувствено Гарет.
— За съжаление нямахме друг изход — подкрепи го веднага Имоджин, разбрала намека му. — Лекарят ни убеди да го сторим. — Тя се обърна към гостите, за да отклони вниманието от Миранда: — Как е синът ви, скъпа Ан? Надявам се, че вече се е завърнал от малката си почивка в провинцията? — Усмивката й беше неприкрито злобна и Миранда проследи с интерес как сестрата на лорд Дюфорт се изчерви смутено.
— Момчето е един проклет безделник! — изгърмя един невероятно дебел мъж. Коремът му беше толкова издут, че заплашваше да спука скъпия кадифен жакет. Носеше червен панталон до коленете, силно опънат над грамадния задник, и розови чорапи. — Това е второто му прогонване от двора и ако се провини още веднъж, кралицата ще го заточи завинаги в глухата провинция. Ако не ми беше син, щях да твърдя, че позорните му дела идват от непълноценната кръв. — Той изгледа злобно лейди Беринджър, която побледня като смъртник при този скрит намек и възмутено изду устни.
— Но той ви е отрязал главата, Беринджър — намеси се с необичайно напрегнат глас Майлс. — И има същите предпочитания към бутилката.
Миранда беше толкова смаяна от некрасивата сцена, която се разиграваше пред очите й, че напълно забрави страха си.
— Мод, елате при нас и ни покажете тази прекрасна гривна — покани я с меден гласец лейди Мери.
Когато Миранда не реагира на молбата, лейди Имоджин изсъска гневно:
— Мод!
— Простете, мадам — прошепна разкаяно младото момиче. — Мисля, че треската е засегнала не само гърлото, но и ушите ми.
— Желаете ли чаша вино, братовчедке? Вярвам, че ще облекчи гърлото ви.
— Благодаря, мило… Гарет. — тя пое с благодарност подадената й чаша и изведнъж осъзна, че в стаята се бе възцарила неловка тишина. Графът смръщи чело, Имоджин я погледна унищожително.
— Искате ли да опитате едно от тези чудесни пастетчета с омари, мила моя? — Майлс й поднесе сребърна табла с красиво подредени хапки. Неловкото мълчание бе прекъснато, Гарет се отдалечи от нея и тя си взе пастетче от таблата.
Майлс й отправи окуражителна усмивка.
— Не се бойте, дребната ви грешчица ще се забрави бързо — прошепна в ухото й той.
Каква грешка, за Бога? Миранда го погледна объркано. След малко се обърна към лейди Мери, която я гледаше с остро неодобрение.
— Вие сте забележително интимна в общуването с настойника си, мила — проговори строго тя.
— В последно време братовчедка ми излиза толкова рядко в обществото, че вероятно е забравила доброто държание. Днес сме се събрали на официална вечеря, а тя е свикнала на тихите вечери с членовете на семейството — обясни Имоджин и леденият й поглед заповяда на Миранда да мълчи. Младото момиче замръзна на мястото си; земята се залюля под краката й и новопридобитото самочувствие се изпари без остатък.
— Изненадвам се, че лорд Харткорт позволява на подопечната си да се обръща към него на малко име, все едно при какви обстоятелства — продължи Мери, като се опитваше да скрие неодобрението си зад сладникава усмивка. В израза на лицето й имаше нещо, което много приличаше на ревност.
— Той… той ми каза да го наричам по име… — Миранда замлъкна и прокле наум глупостта си. Графът имаше предвид, че тя трябва да го нарича „лорд Харткорт“, а не „милорд“. Тя беше под неговото настойничество и не биваше да си позволява да го нарича с малкото му име.
— Вечерята е сложена, милейди. — Икономът застана на вратата и тържественият му глас сложи край на малката сцена.
— Дами и господа, заповядайте на вечеря. Да влезем в трапезарията. Господин каплан, вие ще придружите Мод. — Имоджин махна на каплана да се приближи и изсъска остро в ухото на Миранда: — А ти ще направиш най-добре да си мълчиш.
Миранда беше толкова съкрушена от постъпката си, че се закле да не си отваря устата.
Гарет подаде ръка на лейди Мери и двамата последваха Имоджин и лорд Беринджър към трапезарията, която се намираше в другия край на залата. Влязоха в огромно помещение със сводест таван, което много приличаше на манастирска трапезария с масивната маса в средата, Дългите пейки от двете страни и високите столове в двата края. Покрай стените бяха наредени махагонови масички за сервиране, над масата висеше железен полилей, отрупан със запалени свещи, които разпръскваха мека светлина.
В галерията, която се простираше по цялата дълга страна на трапезарията, цигулков квартет свиреше приглушени мелодии.
Гарет постави лейди Мери от дясната си страна и зае мястото си начело на масата. Сестра му седна отляво, останалите гости насядаха по пейките. Миранда и капланът явно бяха най-незначителните гости, защото местата им бяха почти в другия край на масата. Компанията беше твърде малка за огромното помещение.
Миранда забрави смущението си и огледа с блеснали от възхищение очи огромната трапезария. Приборите й се състояха от сребърна чиния, сребърен нож, лъжица и трирога вилица. Тъй като никога не беше виждала вилица, Миранда огледа предпазливо останалите гости.
Вместо да използват парче хляб като подложка, сътрапезниците й си вземаха ядене от общите купи и го слагаха в сребърните чинии. Е, това не беше кой знае колко сложно. Когато й подадоха купата с гъста супа от костенурка, тя загреба с големия черпак и си взе няколко парченца от сочното месо. Течността се разля в чинията, която беше твърде плоска за супа, но явно тя беше единствената, която намери това необикновено.
— Ще позволите ли да ви обслужа с хляб, лейди Мод? — Съседът й подаде голямата дъска с нарязан хляб.
— Много ви благодаря, сър. — Миранда взе парче бял хляб и побърза да попие част от бульона в
