много студена.
— Права сте, помещението не е особено уютно — отвърна Миранда и погледна към прозореца. Небето беше сиво, забулено с облаци. Сигурно лошото време беше дошло откъм реката малко след като тя и графът се бяха прибрали. — Май ще вали.
Мод оглеждаше двойничката си с неприкрит интерес.
— Много съжалявам, че ви събудих, но изведнъж изпитах странното чувство, че само съм сънувала и че когато ви видя тази сутрин, изобщо няма да си приличаме.
Миранда се ухили и се прозя.
— Е? Потвърди ли се чувството ви?
Мод поклати глава и устните й се опънаха в намек за усмивка.
— Не, приличаме си като две капки вода, също като миналата вечер. Още не мога да свикна с вас, Миранда. — Тя протегна ръка и предпазливо докосна лицето й. — Кожата ви е също като моята.
Чип скочи от леглото, за да поздрави гостенката по свой начин, и Мод помилва главичката му.
— Какво ще стане днес?
— Нямам представа. Никой нищо не ми казва.
Миранда отметна завивката, скочи от леглото и направи няколко гимнастически упражнения, за да се събуди.
— Тялото ви не е като моето — отбеляза критично Мод. — И двете сме тънки, но вие имате повече плът.
— Това са мускули — отвърна Миранда. — Нали съм акробатка. — Тя се наведе и вдигна красивите дрехи, които беше захвърлила небрежно на пода. — Време е да се облека — промълви виновно тя. — Трябваше да окача роклята в шкафа. Вижте колко е смачкана.
— Оставете я да си лежи — отговори безгрижно Мод. — Камериерките ще я изгладят. Почакайте, ще ви донеса халат. — Тя побягна с бързина, твърде нетипична за нея, и само след минути се върна с разкошен кадифен халат, обточен с кожички.
— Облечете халата и ще отидем в моята стая, където в камината гори огън и Берта тъкмо топли подправена бира. Днес ще ми пуснат кръв.
— Защо трябва да ви пуснат кръв? Да не сте болна? — Миранда мушна ръце в ръкавите на елегантния халат, копринената подплата погали кожата й и тя помилва възхитено меките кадифени гънки. Животът в копринен пашкул със сигурност си има и добри страни, каза си тя и последва Мод към стаята й. Чип вече беше скочил на рамото й.
— Пускането на кръв е предпазна мярка, за да не се разболея — обясни Мод и направи жална гримаса. — Всяка седмица лекарят изстисква от крака ми по цяла чаша, за да не се сгорещява кръвта ми и да не вдигна температура.
Миранда я погледна ужасено.
— Как издържате? Пускането на кръв е по-страшно дори от клизмата.
— Не е особено приятно — съгласи се Мод и отвори вратата към стаята си. — Но е необходимо, за да не се разболея.
— Според мен въздействието е точно обратното. Пускането на кръв ви разболява — промърмори недоволно Миранда.
Мод не реагира на тази неграмотна забележка. Тя отиде до тапицираната пейка, издърпана съвсем близо до буйния огън, седна и протегна босите си крака, обути само в тънки домашни чехли, към пламъците. После направи небрежен жест с ръка и обясни:
— Това е Миранда, Берта. Снощи ти разказах за нея. Лорд Харткорт я е наел да изпълнява моята роля, но не сме съвсем сигурни защо и какво ще се случи накрая.
Възрастната жена, която усилено разбъркваше подправената бира в едно медно гърненце, вдигна глава и при вида на Миранда светлите й очи се разшириха от ужас. Дървената лъжица падна на земята.
— Света майко Божия! Господ да ни е на помощ! — Тя се изправи тромаво и пристъпи към Миранда, но като видя Чип, се отдръпна стреснато. — Велики боже на небето! Сега пък диво животно! — Лицето й побеля от страх.
— Чип изобщо не е див — опита се да я успокои Мод. — Нищо няма да ти стори.
Берта я погледна със съмнение, но смайването от приликата между Миранда и любимката й беше много по-голямо от страха пред маймуната. Тя пристъпи до Миранда и взе лицето й между двете си ръце.
— Всемогъщи Боже! Не мога да повярвам на очите си. Ти приличаш досущ на моето момиче!
Миранда беше започнала да привиква към тази реакция и не каза нищо.
— Това е или дело на дявола, или Божия промисъл — промърмори Берта и отстъпи крачка назад, за да размисли. — Във всеки случай не е естествено, това е съвсем ясно.
— Успокой се, Берта, наистина няма причина да се вълнуваш толкова — извика нетърпеливо Мод. — Готова ли е бирата? Имам нужда да се стопля.
— О, да, миличката ми, разбира се. Напълно си права. В никакъв случай не бива да настинеш. Защо не ме послуша и не си остана в леглото? Кой се разхожда бос в този ранен час? — Берта се върна до огъня и продължи да разбърква бирата, като от време на вре ме поглеждаше подозрително към Миранда, която беше издърпа ла стола си по-далече от камината и седеше мълчаливо. Според нея в стаята беше прекалено задушно. — Света майко Божия! Може би пък ни е изпратена от небето — мърмореше под нос старата жена. — Ако си дошла да спасиш моето момиче от злото, което искат да му сторят, значи наистина си изпратена от небето.
Миранда пое канчето с бира, което й подаде Берта, благодари сърдечно и подуши ароматната пара.
— Искам за закуска варени яйца в сос — заяви Мод. — Благодарение на Миранда вече няма да живея на хляб и вода.
— По-скоро благодарение на лорд Харткорт — поправи я весело Миранда. — Той не позволи на лейди Имоджин да ви наказва така строго.
— Веднага отивам да донеса закуската, миличката ми. — Берта скочи на крака. Изведнъж на лицето й се изписа съмнение. — Лекарят ще дойде скоро, за да ти пусне кръв, а яйцата може да те прегреят. Най-добре е да хапнеш нещо леко.
Мод я погледна сърдито.
— Днес се чувствам силна и здрава, Берта. Сигурна съм, че лекарят ще източи съвсем малко кръв.
— Не е ли по-добре изобщо да не идва? — осмели се да предложи Миранда, но Берта не обърна внимание на възражението. Наведе се над Мод, сложи ръка на челото й и я огледа изпитателно.
— Не знам, скъпо дете. Ти имаш крехко здраве и понякога състоянието ти се променя много бързо.
— Не се чувствам болна, чувствам се здрава и силна и искам варени яйца със сос — заяви сърдито Мод. — Ако не ми ги донесеш веднага, да знаеш, че ще получа пристъп.
Миранда погледна шокирано двойничката си. Не можеше да одобри тази демонстрация на инат. Но Мод явно знаеше как да постигне своето, защото Берта въздъхна жално, но не се осмели да възразява повече и забърза към вратата с угрижено лице.
Когато вратата се затвори зад старата бавачка, Мод се усмихна отмъстително.
— Ето че успях. Понякога Берта е невероятно упорита и се налага да повиша тон.
Миранда се отказа да коментира случилото се и посвети вниманието си на подправената бира, която наистина ухаеше чудесно.
— Защо се намръщихте? — попита Мод. Миранда сви рамене.
— Не знам. Мисля, че се почувствах неловко, когато момичето, което толкова много прилича на мен, се държа така некрасиво с възрастната жена.
— Какво знаете вие за живота ми? — избухна изведнъж Мод. — Имате ли представа колко безутешно и ограничено е съществуването ми? Знаете ли колко е страшно да се живее с убеждението, че никой освен Берта не го е грижа какво става с мен? Едва сега, когато разбра, че мога да й бъда от полза, лейди Имоджин започна да се занимава с мен. Всъщност не, тя не се интересува от мен, а само от онова, което мога да й донеса. — Очите й заискряха, бузите пламнаха, цялото й тяло се напрегна и запулсира от енергията на гнева.
Миранда беше шокирана, не толкова от думите на Мод, колкото от дълбоката страст, скрита в тях, страст, която изпитваше и самата тя, сякаш не Мод, а тя бе казала тези ужасни думи. Изведнъж си
