Нямаше нужда от особени промени. Гърдите й бяха малко по-пълни от тези на Мод, хълбоците малко по-закръглени. Но разликата беше едва доловима.
Докато Миранда стоеше само по бельо и чакаше поредната рокля, Имоджин я измери с преценяващ поглед и я обиколи няколко пъти
— Много е жалко, че нито едната от двете ви не е порасла малко повече — отбеляза тя, сякаш разговаряше със себе си. — Високият ръст придава грация дори на най-тромавата фигура.
Миранда се изчерви; чувстваше се ранима и разголена под острия поглед.
— За Бога — продължи със същия замислен тон Имоджин, — още не мога да повярвам в тази изумителна прилика. Това е ненормално.
Прислужничките облякоха Миранда в рокля от прасковена коприна с яркочервен корсаж от тафта. Имоджин отвори ветрилото си и отново я огледа от всички страни.
— Опъни раменете! Нито едно момиче с благороден произход не стои така криво, с отпуснати рамене.
Миранда никога не се беше замисляла за стойката си. Досега беше вярвала, че стои изправена и раменете й са точно на мястото си, но сега изпита силни съмнения. Щом толкова прости неща като стойката и походката издават произхода, какъв беше шансът й да убеди хората в двора с лицето и думите си? А кралицата? Тази вечер щяха да я представят на английската кралица! Беше гротескно, абсолютно смешно. Кошмар. Тя беше пътуваща артистка, даже беше прекарала няколко нощи в затвора за скитничество. Беше гладувала и спала в купи сено. Тя беше намерено дете, прибрано от мама Гертруд от улицата!
— Боже, помогни ми! — В гърдите й се надигна гадене и тя се отпусна безсилно на леглото, без да обръща внимание на безбройните карфици, с които момичетата бяха отбелязали местата за стесняване.
— Какво има? — изръмжа Имоджин.
Миранда се овладя бързо и стана от леглото. Беше обещала на лорд Харткорт да даде всичко, на което е способна, и нямаше да се отметне от думата си.
— Нищо ми няма, мадам.
Имоджин я погледна неодобрително и се обърна към прислужничката:
— Момиче, иди да потърсиш лорд Дюфорт. Помоли го да дойде в зелената стая.
Лорд Дюфорт? Какво общо имаше той? Миранда скоро получи отговори на въпроса си. Майлс се появи само след няколко минути, точно когато Миранда беше свалила прасковената рокля и отново стоеше по бельо.
— Какво желаеш, скъпа? — попита учтиво лордът.
— Искам да решиш коя рокля да облече малката тази вечер. — Имоджин посочи Миранда и натрупаните на леглото рокли. — Обувките на Мод ще й бъдат малки. Тази вечер ще се задоволи с най-големите, които намерим. Не знам дали обущарят ще се справи с тези големи крака.
Този път Миранда не се ядоса. Знаеше, че краката й не са големи, макар да бяха дълги и тесни, а петите малко груби.
— Мисля, че изглеждам най-добре в прасковеното кадифе — осмели се да се обади тя. — Разбирате ли от дамска мода, сър?
— Имам претенции да разбирам — отговори скромно Майлс, вдигна прасковената рокля, поднесе я към лицето на Миранда и поклати Глава. — Не, мила, цветът не подхожда на тена ви. Тази рокля не беше подходяща и за Мод.
— О! — промърмори разочаровано Миранда. Според нея прасковеното кадифе, богато избродирано с блещукащи златни конци, беше възхитително.
— Всички правим грешки понякога — продължи Майлс, който очевидно се вълнуваше от темата. — При по-специална светлина лесно се заблуждаваме, че нещо ни стои добре, но когато излезем навън, под слънцето, веднага се вижда, че изглеждаме ужасно.
Миранда хвърли бърз поглед към Имоджин, за да види реакцията й, и остана много изненадана. Дамата слушаше внимателно и непрекъснато кимаше в знак на съгласие.
— Какво ще кажеш за смарагдовозелената? — предложи Имоджин и Миранда се учуди още повече, защото гласът й беше невероятно кротък.
Майлс вдигна великолепната рокля от леглото, отиде до прозореца, за да я погледна на светлината, и проговори със замислено смръщено чело:
— Облечете я, мила. Цветът вероятно е подходящ, но кройката не е за вас. Вие сте толкова дребна и крехка.
Миранда облече роклята и се опита да прецени как изглежда. Този път корсажът беше от блестяща ябълковозелена коприна и създаваше чудесен контраст с широката пола от смарагдов брокат, избродиран с лозови листенца.
Лорд Дюфорт я обиколи бавно, със сериозно и замислено изражение на лицето, докато почукваше с пръст по устните си.
— О, да — обяви най-сетне той и кимна утвърдително. — Да, мисля, че така е добре. Даже много добре. Цветът е съвършен, а кройката е по-проста, отколкото изглежда на пръв поглед. Ще позволите ли… — Той оправи подплънките на раменете, приглади тесните ръкави и намести колосаната яка, която стигаше до крайчетата на ушите.
След това отстъпи крачка назад и отново я измери от глава до пети, като непрекъснато потупваше устните си.
— Чудесно й стои — заяви най-после той. — Какво ще кажеш, скъпа?
Имоджин кимна и в очите й отново имаше замаяност.
— Ако изиграе убедително ролята си… — промърмори като на себе си тя. — Гарет беше напълно прав. Може би наистина ще постигнем целта си.
— Какво ще правим с косата й? — продължи след малко тя и лицето й помрачня. — Разбира се, ще обясним, че сме я отрязали заради високата температура, но гледката е много грозна, направо ужасна.
Миранда приглади косата си и си припомни без завист червенокафявите къдрици на Мод. Косата на двойничката й беше без блясък и висеше безсилно, но дължината й беше учудваща. Досега косата не й беше създавала проблеми, но щом наричаха практичната й прическа грозна и неженствена, значи…
— Вчера си помогнахме с бонето — отговори меко Майлс и подръпна рядката си брадичка. — Мисля, че този път е по-добре да сложим шапчица с воал. Косата трябва да бъде опъната назад и прибрана в шапчица с бисери. Воалът ще пада на вълни по раменете и никой няма да забележи липсата на коса. — При тази забележка той се усмихна извинително на Миранда. — След няколко седмици косата ви ще е пораснала достатъчно и мога да ви уверя, че ще изглеждате великолепно, мила моя. Ще видите каква елегантна фризура ще ви направим. За мен ще бъде удоволствие да участвам.
— А аз се надявам, че след няколко седмици момичето ще е далече от къщата ми — отбеляза остро Имоджин. — Дотогава братовчедка ни трябва да се подчини на волята на настойника си и да изпълни дълга си. — Тя се обърна към вратата и заповяда на прислужницата: — Свали й роклята и я отнеси да я изгладят. Пригответе всичко необходимо за тази вечер. Другите рокли, които изпробвахме, да бъдат готови за следобед.
— Мисля, че лейди Мери е долу, Имоджин — обади се Майлс. — Чух как икономът я прие през предната врата, тъкмо когато идвах при теб.
— За Бога, Майлс, защо не ми каза по-рано? — попита раздразнено Имоджин.
— Нали бяхме заети, скъпа — отговори кротко мъжът й. Имоджин спря за малко до вратата и измери Миранда с неодобрителен поглед.
— Най-добре е да облечеш тюркоазената рокля и да слезеш долу, за да изкажеш почитанията си към лейди Мери. Крайно време е да свикнеш да се движиш в добро общество. — Тя излезе от стаята, без да чака отговор.
— Не се тревожете, мила, знам, че ще се справите много добре. Имам пълно доверие във вас — заговори утешително Майлс, като видя, че Миранда трепереше в тънкото си бельо. — Бързо облечете халата си, за да не настинете. — Той я наметна с кадифения халат и тя му благодари с жална усмивка.
— Хайде, хайде — промърмори успокоително той и помилва рамото й. — Ще видите, че всичко ще мине добре. Не се плашете. — С тези думи той се обърна, мина покрай камериерките и бързо излезе от стаята.
