представи живо безутешното съществувание на двойничката си, сякаш това беше нейният живот — затворена в грамадната къща, болнава, постоянно заета с незначителните си страдания. Какво друго можеше да прави, без приятели на нейната възраст, без компания, без реална представа за необятния свят извън високите стени. Живот в кафез, и това само защото роднините й смятаха един ден да я използват за своите цели.
Ако бях на мястото на Мод, сигурно и аз щях да се науча да се дразня от всяка дреболия, да упорствам и да бъда вечно в опозиция, каза си Миранда. Мод съзнаваше, че хората, които носеха отговорност за нея, само я търпяха, и реагираше с враждебност и упорство. Това й даваше удовлетворение, вдъхваше й известно самочувствие. Оттеглянето в манастир беше нещо, за което си струваше да се бори, приемлива алтернатива на живота, планиран за нея от семейството й.
Преди Миранда да е успяла да изрази обърканите си мисли, Берта се върна, придружена от един лакей с отрупана табла. Двамата наредиха масата, като лакеят през цялото време поглеждаше любопитно към Миранда, втренчила тъжен поглед в пламъците.
— Ела и си хапни, миличка. Виж какви хубави яйца съм ти направила. — Берта се суетеше грижовно около Мод, нагласи салфетката й и сложи в чинията няколко яйца. — Моля те само да внимаваш.
— Има достатъчно и за вас, Миранда. — Мод посочи с лъжицата си отсрещния стол. — Харесвате ли варени яйца в сос?
— Харесвам всичко — отговори чистосърдечно Миранда и седна срещу Мод. — Не мога да бъда взискателна, когато не знам кога ще бъде следващото ми ядене.
Мод вдигна глава от чинията си и в сините й очи блесна разбиране.
— Питам се кой живот е по-лош, вашият или моят.
— Вашият — отговори без колебание Миранда. После си отчупи парче хляб и го намаза дебело с масло. — Свободата е по-важна от всичко друго, даже когато живееш бедно. Аз не бих могла да живея като вас. — Тя направи широк жест, който включваше привичната за Мод обстановка. — Всичко е елегантно, луксозно и меко, но не мога да разбера как понасяте вечните забрани. Не ви ли е мъчно, че никога не можете да излезете без позволение, че не можете да се разходите свободно навън, без никой да знае къде сте?
— Мисля, че човек свиква, особено когато не познава друг начин на живот — отговори тихо Мод, бутна празната си чиния и посегна към чашата с бира.
Изведнъж вратата се отвори с трясък, сякаш се беше вдигнала буря, и в стаята нахлу лейди Имоджин. Роклята от черна дамаска изпълни отвора като дебел буреносен облак. Миранда преглътна бързо яйцето си и двете с Мод станаха, за да направят реверанс пред дамата.
Имоджин огледа бегло момичетата и се запъти с решителни крачки към шкафа за бельо.
— Ти вече нямаш нужда от всички тези дрехи, братовчедке, тъй като ти е забранено да излизаш от стаята си. Ще използваме роклите ти за Миранда. Достатъчни са някои дребни поправки. Няма смисъл да харчим излишни пари. — Без да се бави, тя отвори едно чекмедже и започна да проверява съдържанието. — Имате еднакви коси и очи, така че можем да използваме всичко — заяви тя. — Берта, вземете дрехите на лейди Мод и ги отнесете в зелената спалня. Оставете ги на леглото, за да мога да направя избора си.
— Нищичко ли няма да ми оставите, мадам? Гола ли ще ходя отсега нататък? — попита Мод и гласът й отново прозвуча слабо и приглушено.
— Не ти е нужно нищо друго, освен домашни халати — отговори Имоджин, изправи се и тикна дрехите в ръцете на Берта, която трепереше от възмущение. Без да й дава време да възрази, Имоджин натрупа още рокли в ръцете й и я бутна към вратата.
— Днес не трябва ли да ти пуснат кръв, Мод? — попита дамата, когато Берта излезе от стаята, понесла цял куп ухаещи на ароматни треви рокли от коприна, кадифе и дамаска.
— Да, мадам.
— Тогава ти предлагам незабавно да си легнеш, за да… Олеле! Какво беше това? — Тя попипа главата си и очите й се разшириха от изненада. — Майчице! — Тя се сгърчи като от удар и се хвана за тила. — Някой ме убоде!
Миранда знаеше кой е злосторникът. Едно от неприятните качества на Чип беше, че обичаше да напада от засада нищо неподозиращи личности. Погледът й се устреми виновно към гардероба, точно в мига, когато дамата бе улучена от нов изстрел. Чип стискаше в шепата си десетина ореха и с весело изражение на лицето ги мяташе към лейди Имоджин.
Дамата проследи погледа на Миранда и изрева от гняв, когато откри злодея. Ала знаеше, че е безсилна да се бори с него, затова отстъпи бързо към вратата.
— Кълна се в Христовия кръст, ще заповядам да извият врата на тази гадина! — изсъска тя и направи още няколко крачки назад.
Тонът й явно предизвика Чип, защото върху нещастната жертва се посипа цяла канонада от добре прицелени орехи. Имоджин изпищя като набучена на кол и избяга от спалнята, скрила лице в ръцете си.
Майлс, който тъкмо излизаше от спалнята си в другия край — на коридора, чу вика и застина на мястото си. Жена му връхлетя върху него с цялата си тежест и за малко не го събори на пода.
— За Бога, мадам! Какво ви е? Какво се е случило? — Майлс напрегна цялата си сила, за да подкрепи жена си, която беше поне с осем сантиметра по-висока от него, а огромният кринолин и колосаната яка увеличаваха значително обхвата на мощната й фигура.
— Нападение! — изохка възмутено Имоджин. — Онова диво животно ме нападна! — Тя посочи с трепереща ръка към стаята на Мод.
Майлс се огледа предпазливо и когато подаде нос иззад дантелената яка на жена си, моментално бе улучен от един орех.
— Ох! — Той отскочи назад, разтърка челото си и отново се скри зад защитната обвивка от черна дамаска.
— О, Чип, престани най-после! — извика сърдито Миранда и напразно се опита да свали маймуната от гардероба. — Веднага слез.
Ала Чип не реагира на молбите й. Играта беше толкова приятна, успехът наистина забележителен.
Граф Харткорт избра точно този момент, за да излезе на сцената. Той мина покрай сестра си, сви се, когато бе улучен от поредния изстрел, и попита уморено:
— Не можете ли да го усмирите, Миранда?
— Нали се опитвам! — извика тя, като се смееше и плачеше едновременно, защото бе наясно, че щяха да прогонят Чип от къщата, и то с пълно право. Най-малкото, отсега нататък трябваше да ограничи до минимум свободата му и това щеше да го направи дълбоко нещастен. Как не можа да го отучи от тези номера!
— Скоро мунициите му ще свършат — отбеляза Мод, която се тресеше от смях. Очите й искряха весело, бузите бяха зачервени от напрежение.
За щастие тя се оказа права. Когато ръцете му се изпразниха, Чип изпълни трескав танц по ръба на гардероба, за да изрази увереността си, че никой не може да го хване там горе, изграчи нещо неразбрано и оголи зъби в доволна усмивка. За всички присъстващи беше ясно, че маймуната им се надсмива.
— Вижте го, вижте го! — изрева вбесено Имоджин. — Какво каза? — Тя усети колко абсурдно прозвуча въпросът й и стисна здраво зъби, за да се овладее. — Гарет, настоявам веднага да отстраниш тази отвратителна твар от дома ни.
Най-после Миранда успя да улови маймуната и да я скрие в прегръдката си. Когато се обърна към лорд Харткорт, в очите й имаше пламенна молба.
— Това е само игра. Много съжалявам, милорд, но той усеща, че лейди Имоджин не го харесва, и се чувства засегнат.
Гарет направи крачка напред и настъпи един лешник, който се разтрогни шумно под тока на ботуша му. След като огледа осеяния с орехи под, той се обърна към Чип, който се беше сгушил доволно в прегръдката на Миранда. Маймуната го погледна съзаклятнически и му намигна. Гарет отмести поглед към Миранда и тъй като имаше усет за контраста, изпита възхищение от гледката. Загърната в елегантен халат, обточен с кожи, но боса. Нежните стъпала, които се подаваха под скъпото кадифе, изглеждаха странно раними.
