Дългата, стройна шия, която се издигаше от пухкавата кожа, беше увенчана с малка, съвършено оформена глава с късо отрязана, разбъркана коса. Половин дама, половин скитница. И невероятно възбуждаща.
За момент Гарет забрави напълно кой беше предизвикал бъркотията, забрави присъствието на гневната си сестра, на смеещата се Мод и нещастния Майлс, които го бяха заобиколили и чакаха решението му. Той се потопи напълно в прекрасната гледка на крехката девическа фигура, на това удивително противоречиво същество. При това изпита нещо невероятно, някакво отваряне: сякаш част от него, дълго време заключена и потънала в мрак, изведнъж се разтвори и се устреми към светлината.
— Опитайте се да го контролирате по-добре, Миранда — проговори меко той.
— Ще се постарая, милорд — обеща с готовност тя и цялото й лице се озари от усмивка на радост и облекчение. — Уверявам ви, че няма да го изпускам от поглед.
Лейди Имоджин изпухтя възмутено, обърна се рязко и се отдалечи с бързи стъпки. Майлс се поколеба, после също се оттегли от сцената, като тропаше шумно с домашните си пантофи.
— Милорд, правилно ли е всички дрехи на лейди Мод да бъдат отнесени в зелената стая? — попита Берта с треперещ от възмущение глас.
— Какво казахте? — Гарет я погледна недоверчиво. Старата бавачка стоеше до вратата, скръстила сбръчканите си ръце пред корема, с гневни сиви очи.
— Говоря за дрехите на лейди Мод, милорд. Лейди Дюфорт каза, че трябва да дадем всичко на тази. — Берта посочи пренебрежително Миранда. — Лейди Мод може да запази само домашните си халати.
— Не ставайте смешна — отговори сърдито Гарет. — Сигурно не сте разбрали. Мод може да заеме на Миранда някои от дрехите си, най-вече официални рокли, докато поръчаме пълен гардероб. Приемам, че лейди Имоджин е взела дрехите само за да направи избора си.
— Аз чух нещо съвсем друго — промърмори Берта, отиде до камината, грабна машата и разбърка въглищата с резки движения.
Гарет смръщи чело, но реши да не се занимава повече със старата Берта. Тъкмо се обърна да си върви, когато в стаята влезе възрастен мъж в износен черен сюртук и старомодни раирани панталони, понесъл огромна кожена чанта. Това беше домашният лекар.
— Болна ли си, братовчедке? — попита загрижено лордът.
— Трябва да ми пуснат кръв, милорд. — Мод легна на тапицираната пейка и Берта побърза да събуе пантофите й.
— Треска ли имаш? — продължи с въпросите Гарет.
— Милорд, днес е денят, в който пускаме кръв на лейди Мод — обясни лекарят и извади от чантата си остро ножче. Берта донесе калаена купичка от шкафчето до камината.
— Това май ти е станало навик, братовчедке — установи с гневно смръщено чело Гарет и направи крачка към пейката.
— Според мен редовното кръвопускане е необходима мярка, за да запазим милейди здрава — обясни лекарят, наведе се и опипа прасеца на Мод. — Кръвопускането разрежда кръвта и предотвратява нагорещяване. — Берта коленичи до него и сложи купичката под стъпалото на Мод.
Гарет вдигна скептично вежди. Нарежданията на лекаря бяха загадка за непосветените. Можеше само да се надява, че човекът си разбираше от занаята.
— Според мен е глупаво и безполезно да ти пускат кръв — обади се решително Миранда. — Мама Гертруд често ми казваше, че вендузите и кръвопускането само отслабват организма.
— Коя е мама Гертруд? — попита Мод и обърна глава точно в момента, когато лекарят отвори вената в началото на прасеца. От раничката пръсна кръв.
Миранда се сгърчи, сякаш бяха пробили нейната кожа, и изохка измъчено — също като Мод. Усети острото пробождане на ножа и бликването на кръвта така ясно, сякаш беше нейната собствена.
— Видът на кръвта ли ви уплаши? — попита Гарет, разтревожен от побледняването й.
Миранда поклати глава.
— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.
Интересно, помисли си той, докато местеше поглед между двете момичета. Мод лежеше на възглавниците със затворени очи, лицето й беше смъртнобледо. Явно отговорът на въпроса й вече не я интересуваше. Миранда се обърна рязко и започна да гали Чип и да му говори успокоително.
— Оставям те на грижите на лекаря, братовчедке — каза след малко Гарет и се обърна към вратата. — Миранда, лейди Имоджин желае незабавно да изпробваш официалните рокли на Мод. Тази вечер сме канени на прием в двора и трябва да имаш подходящ тоалет. Ще изберете една от роклите и веднага ще я дадете на шивачката, за да направи необходимите промени.
— В двора? — повтори стреснато Миранда.
— Да. Помолиха ме да се явя пред кралицата. Аудиенция след вечеря. — Без да иска, Гарет заговори като кралския канцлер. — Нейно величество протестира, че вече няколко седмици не е виждала в двора си лорд Харткорт. — Той се усмихна бегло и Миранда потръпна. Не обичаше тази усмивка, да не говорим за сардоничните искри в очите му. Гарет знаеше много добре, че кралицата умира от любопитство. За да напусне двора и да замине за Франция, трябваше да получи разрешението й и нейно величество прояви голям интерес към целта на пътуването му. За щастие, бе получил благословията й. Явно Елизабет чакаше с нетърпение да узнае удало ли му се е да постигне целта си. — Не можем ли да го отложим с няколко дни, милорд? — попита тревожно Миранда. — Не съм готова за посещение в двора.
— Нямате причини за тревога — отговори спокойно той и вдигна резето. — Приемът ще бъде кратък. Аз имам повече доверие във вас, отколкото вие в себе си, светулчице. — Той се усмихна окуражително, с искрена топлота, и в сърцето й пламна топлина. — Ще се научите бързо, не се страхувайте. — Вратата се затвори зад него.
— Да можех и аз да бъда толкова сигурна — промърмори Миранда и се върна до тапицираната пейка. Приседна на един стол и несъзнателно потърка с пръсти босия си крак. Прасецът й пареше и пулсираше. Лекарят превърза крака на Мод и младото момиче се отпусна с доволна въздишка във възглавниците.
— Били ли сте вече в кралския двор, Мод? — попита тревожно Миранда.
— Не, но знам някои неща за кралицата — отговори другата със слаб гласец.
— Ще ми разкажете ли какво знаете?
— За Бога, момиче, не виждаш ли, че лейди Мод се нуждае от покой? — извика сърдито Берта и постави купичката с кръв пред лекаря, който трябваше да я прегледа.
— Е, добре, ще дойда по-късно. — Миранда прегърна Чип и излезе в коридора.
Когато се върна в зелената стая, тя видя, че дрехите на Мод бяха струпани на леглото. За момиче, което почти не напуска стаята си, Мод притежава учудващо много дрехи, коя от коя по-разкошни, помисли си Миранда и се зае да разглежда роклите и другите части от женския тоалет. Повечето имаха вид, сякаш никога не са били обличани.
Изведнъж Чип изкряка сърдито и се хвърли към отворения прозорец. Спря за миг на рамката, за да подуши дъжда, после се хвана за един бръшлянов клон и се спусна към градината.
Миранда погледна объркано след избягалото животно, но когато чу шума пред вратата, се усмихна с разбиране. Шумоленето на колосаните поли възвести приближаването на лейди Имоджин. Потънала в мрачно мълчание, със здраво стиснати устни, господарката на дома влезе в стаята, следвана от двете прислужнички, които миналата вечер бяха помагали за банята на Миранда.
Имоджин спря за момент на прага и се огледа недоверчиво. От маймуната нямаше и следа. Тя влезе в стаята, твърдо решена да стори онова, което си беше наумила, макар че след претърпяното унижение не можеше да заговори пряко с момичето.
Тя даде няколко резки заповеди на прислужничките, като ги използваше за посредници, за да се разбира с Миранда. Ала когато видя промяната, която ставаше с момичето пред очите й, част от ожесточението й се разтвори в страхопочтително смайване и възхищение от съвършения план на брат й. Приликата между Мод и това момиче не беше просто прилика, тя беше нещо магично, внушаващо страх.
Миранда се остави в сръчните ръце на прислужничките, които й свалиха халата, облякоха й чисто бельо, фуста и нов, още по-широк кринолин, а после изпробваха една след друга поне десетина официални рокли, като усърдно откопчаваха и закопчаваха, стягаха шнурове и ги развързваха, вдигаха подгъви, наместваха ръкави, приглаждаха гънки и я въртяха насам-натам, сякаш беше безжизнена кукла.
