бъдеще, а пък ние имаме шанс да поживеем като нормални хора.
Гарет чакаше; лицето му беше безизразно, но нервите бяха опънати до скъсване. Съгласието на Бертран не струваше нищо, докато мама Гертруд не дадеше своето. Ако тя не потвърдеше сделката, трупата щеше да остави огромната сума и да продължи по пътя си, все едно колко ги привличаха парите.
— Ще й кажете истината. Давате ли ми думата си, милорд? — Гертруд го измери с внимателен поглед и очите й бяха така пронизващи, сякаш четеше в душата му.
Гарет сложи ръка на дръжката на меча.
— Кълна се в честта си, мадам.
Гертруд въздъхна дълбоко и изпи чашата си на един дъх.
— Е, хубаво. Щом е за доброто на момичето, ще го оставим да се оправя самичко.
Кожената кесия се плъзна по ръба на масата и падна тежко в голямата длан на Бертран. Той стана и лицето му грейна от радост.
— Много се радвам, че свършихме тази работа с вас, милорд. — Той протегна ръка през масата и Гарет я разтърси здраво, после стана и се поклони пред Гертруд.
— Кажете й, че винаги ще останем най-добрите й приятели. Кажете й, че не сме я изоставили — рече Гертруд, без да удостои с внимание почтителния му жест. После кратко кимна и излезе от кръчмата, следвана от Бертран.
Гарет седна на мястото си и поръча още една бутилка бургундско. Тази сутрин беше извършил едно мръсно дело. Даже съзнанието, че то беше абсолютно необходимо, не беше в състояние да го накара да се почувства по-чист.
Херцог Роаси беше изключително интересен мъж, както установи Миранда от мястото си в галерията, която гледаше към голямата зала на Уестминстър. Първата им среща час преди това беше толкова церемониална, че тя изобщо нямаше време да го разгледа по-отблизо. В момента той разговаряше с кралицата, която беше заела място на подиума в отсрещната страна на залата, и Миранда виждаше ясно профила му. Мършав, с остро издадена брадичка, силният нос завит като орлова човка.
Безкомпромисен и непоколебим профил, но въпреки това красив, помисли си тя и бавно тръгна по галерията към стълбата, която водеше в залата. Но в никакъв случай не може да се сравни с мъжа, който стои до него.
Тя спря отново, но не се заинтересува от тълпата разкошно облечени придворни, а устреми жаден поглед към лорд Харткорт. Жакетът и късите панталони от гълъбовосиво кадифе изглеждаха очебийно скромни и приглушени сред останалите, които сияеха във всички цветове на дъгата. Контрастът се подчертаваше още повече от късата наметка от яркочервена коприна, която висеше на едното му рамо, закрепена с брошка от диаманти и рубини, която блестеше примамливо даже от това разстояние.
Миранда огледа роклята си от сребърно платно, избродирана с перли. Над нея носеше наметка от бяло кадифе с висока колосана яка. Диадема от перли придържаше бялото дантелено боне, което скриваше все още късата й коса. Напълно подходящо за девойка при първата й среща с мъжа, който трябва да стане неин съпруг, помисли си тя и едва не се изкиска. Олицетворение на девственост и почтеност. Мод щеше да изглежда много добре в това одеяние.
Когато слезе по стълбата, тя продължаваше да се усмихва. Не съзнаваше, че стъпките й са бързи и гъвкави, а бузите са порозовели от удоволствие.
Двамата мъже се поклониха дълбоко на кралицата и, сякаш усетили близостта на Миранда, се обърнаха като по заповед.
— Тя е всичко, което обеща портретът й — проговори приглушено Анри. — Всичко и дори много повече. Не бях очаквал тази жизненост. Художникът е нарисувал дамата по-скоро откъм сериозната й страна.
— Една проста четка не е в състояние да улови всички качества на един човек — отговори Гарет, питайки се защо Миранда беше толкова развеселена. Очите й блестяха, бузите пламтяха, около устата й играеше тайна усмивка. Нищо чудно, че Анри беше силно привлечен от нея. Докато стояха и гледаха, Миранда бе обсадена от трима млади благородници, които се стълпиха около нея, за да си оспорят благоволението й. Гарет и Анри не чуха разговора, но Миранда очевидно се забавляваше. Тя се засмя звънко, отметна глава назад и отвори ветрилото си с кокетната сръчност на млада жена, свикнала да бъде ухажвана и забавлявана от придворни кавалери.
— Остава ни само да се надяваме, че дамата не е отблъсната от вероятността да стане съпруга на един стар войник — промърмори Анри и устните му се опънаха в тънка линия. — Аз не умея да играя ролята на галантен кавалер, Харткорт, а вашата подопечна явно е свикнала да бъде ухажвана.
„Само ако знаеше колко се лъжеш.“ Разбира се, Гарет не можеше да каже истината. Вместо това поклати леко глава, за да отрече казаното от краля. И той самият бе изненадан от лекотата, с която Миранда се движеше в придворните кръгове. Макар че продължаваше да прави грешки, умението й да ги пренебрегва, както онази вечер не бе обърнала внимание на захвърлените си обувки, беше изцяло в нейна полза. Дворът беше единен в мнението си, че младата братовчедка на лорд Харткорт е завладяваща ексцентричка.
За съжаление лейди Мери беше на друго мнение. Сърцето на Гарет се сви, като видя как годеницата му напусна мястото си до кралицата и се запъти към него. В последно време Мери беше все в лошо настроение и целият й гняв беше съсредоточен върху младото момиче. Тя не изпускаше случай да го критикува и очевидно беше крайно недоволна от реакцията на годеника си.
Тя се доближи до Харткорт и херцога и се поклони сковано.
— Ваша светлост. — Направи реверанс пред Анри и продължи: — Нейно величество ви кани на вечеря утре. Разбира се, и лорд Харткорт. — Тя се обърна към Гарет, но в усмивката й нямаше топлина.
— Моля, предайте на нейно величество сърдечната ни благодарност. За нас е чест да приемем поканата й — отвърна с поклон Анри. — Дали бихме могли да убедим нейно величество да включи в поканата и лейди Мод? Имам твърде малко време да ухажвам момичето и не ми се ще да загубя цял следобед.
Лейди Мери го изгледа шокирано. Не беше редно да се реагира на кралската заповед с представяне на собствени гости.
— Не гледайте така шокирано, мадам. Херцогът само се пошегува — намеси се бързо Гарет и шеговито удари Анри по рамото. Кралят се изсмя, но вече беше късно да поправи грешката си и очите му заблестяха гневно.
— Да, разбира се — промърмори той. — Това беше само шега. Но ако се съди по онова, което виждат очите ми, бъдещата ми годеница е разбила сърцата на всички млади мъже в двора. Затова мисля, че не бива да губя време, а да я ухажвам по-настойчиво.
— Лейди Мод е темпераментна млада жена, ваша светлост — проговори Мери с меденосладка усмивка, която трябваше да заличи злобата в гласа й. — Трябва да се съобразим с младостта й. Остава ни само да се надяваме, че подопечната на лорд Харткорт знае какво й повелява чувството за дълг. — И тя хвърли остър, многозначителен поглед към годеника си.
— Съмнявате ли се в това, мадам? — Гарет вдигна високо едната си вежда, гласът му прозвуча ледено. В очите на лейди Мери блесна гняв.
Момичето наистина изглеждаше блестящо, дори в очите на отдавна загубилата илюзиите си придворна дама. В този момент лейди Дюфорт се приближи до Миранда и я откъсна от обожателите й. Мод беше възхитително видение в бяло и сребърно, сините й очи сияеха като лятното небе, кремавото лице беше порозовяло, пълната червена уста грееше в топла усмивка. Мери съзнаваше, че ревнува момичето, че тази ревност я кара да говори злобни думи, знаеше, че това изобщо не се харесва на Гарет. Ала вече не можеше да се удържи. Когато Имоджин и младата лейди се присъединиха към тях, тя едва успя да изпише на лицето си усмивка.
Лейди Дюфорт беше много по-тиха и бледа от обикновено, с две предателски бръчки над слепоочията, които показаха на брат й, че отново страда от мъчително главоболие. То идваше винаги след истеричните й пристъпи и той предполагаше, че сестра му се страхува от болката и затова се е научила да се владее много по-добре. Понякога обаче губеше битката и си плащаше скъпо и прескъпо за това.
— Лейди Дюфорт, трябва да ви поздравя най-искрено за красотата на възпитаницата ви. — Анри се наведе над ръката на дамата, но погледът му беше устремен към лицето на Миранда. — Тя е истински бисер, блестящо доказателство за майчинските ви грижи. — Той виждаше блестящата красота на момичето също
