описа огромен кръг и преобърна едно малко столче.
Без да обърне внимание на тропота, дамата продължи с гневната си тирада.
— За съжаление Гарет е ленив и предпочита да се изтяга като костенурка на слънцето. Ако не бях аз, това семейство щеше да е напълно забравено! Този човек ще пропилее най-прекрасния шанс в живота си… Ще се провали, и то само защото го мързи да се раздвижи! — Тя размаха ветрилото си, защото на бузите й бяха избили две трескави червени петна, които подчертаваха дълбоките белези от шарка. — Господи, защо не се родих мъж? Тогава щях да върша всичко сама!
Майлс поглади добре поддържаната си брадичка и се опита да си придаде вид на творчески размисъл, за да й покаже, че размишлява как би могъл да изпълни често повтаряното й желание. Много добре знаеше, че ожесточените ругатни на съпругата му срещу Гарет бяха плод на страха й, че му се е случило нещо лошо. Имоджин беше неспособна да изрази привързаността си и безграничната любов към брат й се изразяваше в непрекъснати ядни изблици. Колкото по-голяма беше тревогата й и колкото по-дълбока любов изпитваше, толкова по-критична и гневна ставаше.
— Но, мила моя, не мога да разбера защо си толкова развълнувана. Нали брат ти замина при крал Анри — проговори най-после той.
— Да, и кой го накара да замине? — отвърна възбудено Имоджин. — Да не мислиш, че щеше да тръгне, ако не го бях умолявала буквално на колене и ако всеки ден не му бях проглушавала ушите с увещанията си? Аз — на колене, месец след месец!
Въпросът остана без отговор. Майлс не можеше да оспори, че лорд Харткорт беше създал много трудности на сестра си. При мисълта, че шуреят му устояваше на досадните настоявания и увещания на голямата си сестра, Майлс изпитваше страхопочтително уважение. Потоци сълзи, ужасяващи пристъпи на ярост, непрекъснато мърморене — нищо от това не беше в състояние да смути равнодушието му. Според Майлс това равнодушие беше само фасада. Имоджин се заблуждава дълбоко, като си въобразяваше, че е длъжна да води брат си по пътя към собственото му издигане и издигането на семейството. Тя упорито отказваше да забележи, че въпреки всичките й усилия, брат й продължава неотстъпно да върви по своя път.
Случаят с Мод най-после успя да събуди интереса на Гарет. Когато Имоджин за първи път представи блестящата си идея да предложат Мод за съпруга на херцог Роаси, Майлс очакваше, че сблъсъкът ще премине както обикновено: Гарет щеше да остави сестра си да крещи и да го увещава, след това щеше кратко и ясно да заяви, че търпението му е изчерпано и че тя няма право да се меси в делата му. Но при този разговор Майлс за първи път от дълго време насам откри в очите на шурея си онзи особен блясък, който му беше липсвал болезнено. Гарет изслуша мълчаливо страстните тиради на сестра си, но в очите му имаше тиха пресметливост.
Явно той бе разбрал и без помощта на Имоджин какви предимства би имала една такава връзка за семейство Харткорт. Тъй като бе останало лоялно към Анри и делото на хугенотите, семейството беше загубило твърде много в кървавата Вартоломеева нощ и сега имаше право да очаква награда за верността си. Много скоро Анри щеше да триумфира във Франция и тогава…
— Говори ли вече с Мод, мила моя? — попита предпазливо Майлс, докато нервно въртеше пръстените си. Искаше му се да избяга в Лондон и да се скрие в някоя от приятните кръчмички около Людгейт Хил, където непременно щеше да намери компания за карти.
— Няма да разменя нито дума повече с това неблагодарно същество. Но се заклевам, че ще го принудя да се подчини на волята ми и да направи онова, което се иска от него. — Гласът на лейди Имоджин вибрираше от едва потискан гняв. — Не искам повече да имам нищо общо с нея. — Тя направи демонстративен жест с ръка, но съпругът й не се остави да бъде заблуден. Имоджин нямаше никакво намерение да се откаже от плана си.
Тя продължи да се разхожда неспокойно напред-назад, но след малко зави по коридора към източното крило на къщата, без да удостои съпруга си дори с поглед. Майлс кимна на себе си, мина през отворената врата и я последва на дискретно разстояние. Бедната Мод отново щеше да бъде подложена на масивен натиск, но за него това означаваше възможност да се измъкне от къщата и да се отдаде на любимите си занимания.
Имоджин влезе в малкия салон, където братовчедка й прекарваше по-голямата част от времето си.
— Излез! — заповяда рязко тя, без да поглежда старата жена, седнала с бродерията си пред буйния огън в камината, макар че августовският следобед беше топъл и приятен. Малкото, облицовано с дърво помещение беше задушно и миришеше нетърпимо на свинска мас, с която лейди Мод масажираше гърдите си като защита от настинки.
Старата бавачка събра нещата си в една кошничка и скептично премести поглед от лейди Имоджин към младата си господарка. Лейди Мод почиваше на тапицираната си пейка, изтеглена съвсем близо до огъня, и стъпалата й бяха едва ли не в пламъците. Лейди Имоджин потропваше нетърпеливо с крак, ръцете й бяха опрени на хълбоците, очите искряха от гняв.
— Вън! Не чухте ли какво казах, жено?
Компаньонката на лейди Мод кимна бързо, направи реверанс и се оттегли.
— Желая ви добър ден, братовчедке Имоджин — прошепна със слаб глас Мод и подаде нослето си иззад планината шалове и вълнени одеяла.
— Не смей да ми желаеш добър ден — отговори ядно Имоджин и пристъпи към тапицираната пейка. Легналото момиче я погледна сериозно, но без страх. Тъмната червеникавокафява коса висеше на мазни кичури, тенът имаше мътната, безжизнена бледност на човек, лишен от чист въздух и движение. Ала очите светеха упорито.
— Няма да търпя глупостите ти нито минута повече. Разбра ли ме, момиче? — Имоджин се надвеси заплашително над Мод и буквално изплю гнева си в лицето й.
Мод потрепери и извърна глава настрани. Гласът й прозвуча също така жално като преди:
— Аз правя само онова, което ми заповядва съвестта, братовчедке.
— Съвест! Съвест! Омръзна ми да чувам тази дума! Какво общо има съвестта?
— Не мога да повярвам, че толкова малко цените силата на съвестта, милейди — отговори меко Мод. — Убедена съм, че се вслушвате във вашата.
Гневно зачервеното лице на Имоджин потъмня още повече. Как да отрече, без сама да си изкопае гроба?
— Ти си длъжна да ми се подчиняваш — отговори студено тя и се изправи. — Това е всичко, което имам да ти кажа. Ще се покориш на хората, които носят отговорност за теб. А аз ще приложа всички методи, които смятам за уместни, за да те принудя. — Тя се обърна към вратата.
— Можете да ме подложите на мъчения, мадам, но аз ще продължа да действам според съвестта си — отвърна спокойно Мод.
Слабият глас кънтеше оглушително в ушите на Имоджин, докато излезе от стаята. Устните й трепереха от безсилен гняв. Е, добре, тогава ще се наложи Гарет да се занимае с това опърничаво момиче. Негова задача беше да я научи на послушание. Той беше официалният й настойник, макар че, както обикновено, беше оставил тежкия труд на изстрадалата си сестра.
Кой се беше грижил за момичето при безбройните му заболявания? Кой беше следил за образованието и възпитанието му? Кой го бе научил да държи на общественото си положение, да изпълнява задълженията, произтичащи от произхода му? Кой носеше главната отговорност за живота и здравето на това неблагодарно хлапе?
Кипяща от гняв, Имоджин си задаваше тези реторични въпроси, които нямаха нищо общо с истинското положение на нещата. Часовете, които беше прекарала до леглото на болното момиче или в грижи за доброто му възпитание, едва ли можеха да се преброят на пръстите на двете й ръце.
След като вратата се затвори зад лейди Имоджин, Мод посегна лениво към шала в скута си и започна да сплита ресните му. Макар да не бяха слаби и неизразителни, чертите на лицето й бяха изрисувани сякаш с безсилни махове на четката, само в сините очи светеше буен огън.
— Берта. — Без да се отвлича от заниманието си, тя се обърна към старата жена, която отново беше влязла в стаята. — Повикай свещеника за тази вечер. Ще се покръстя още днес и тогава няма да могат да ми сторят нищо. Съветникът на протестантския крал Анри не може да се ожени за католичка.
— Наистина ли си сигурна, че си готова да направиш тази стъпка, Миньон? — Берта се наведе над нея и
