сложи ръка на челото й.
— Получих посвещение и сега съм готова да премина към католическата вяра — отговори Мод и очите й блеснаха решително. — Преди лорд Харткорт да се е завърнал от пътуването си, аз ще се погрижа да стана абсолютно неподходяща за ролята, която искат да ми натрапят, и то само за да осигурят собственото си издигане.
— Добре, ще пратя за отец Дамян. — Берта се усмихна и приглади назад косата на любимката си. Най- съкровеното й желание беше на път да се осъществи. Цели двадесет години се беше борила да спаси душата на момичето, за което се грижеше като за собствено дете. Вече двадесет години се опитваше да я покръсти — и това в страна, където католиците бяха подложени на преследване, — и най-после щеше да осъществи намерението си.
Мод затвори очи и се наслади на благотворния масаж. Добрата стара Берта. Лейди Имоджин щеше да побеснее, но най-накрая щеше да разбере, че и най-страшните мъчения не можеха да сломят вярата на младата й братовчедка. Тя щеше да покаже на всичките си роднини какво означава истинска вътрешна сила.
Гостилничарят на „Адам и Ева“ не беше особено зарадван от връщането на маймуната.
— Надявам се, че това диво животно няма да причини вреди на заведението ми, милорд.
— Според мен това няма да се случи — отговори сухо Гарет. — Заведете ме в стаичката, която ми обещахте, и донесете вечеря за мен и придружителката ми. — Той посочи Миранда и я бутна да върви напред.
Молтън изкриви неодобрително устни, но побърза да изпълни заповедта и се обърна към стълбата.
— Устата му прилича досущ на пилешки задник — отбеляза полугласно Миранда и притисна Чип до гърдите си.
— Сравнението е подходящо, макар и не особено удачно избрано — отвърна все така сухо лорд Харткорт и отново я побутна към стълбата. Слава Богу, гостилничарят не беше чул забележката й.
— Ето стаята ви, милорд. Чиста и комфортна, както ви обещах. Всеки гост ще се радва да я има. — Молтън вдигна резето на една тясна врата на горния етаж и я отвори с подканващ жест. — Може би е малко високо, но е тихо и спокойно, далече от улицата и кръчмата. Освен това следващият ден за пране е чак в сряда и момичетата, които подклаждат медните казани, няма да ви досаждат с бъбренето си.
Гарет огледа малкото помещение. Таванът беше толкова нисък, че той трябваше да сведе глава, но леглото беше достатъчно голямо. Пред прозореца бяха поставени кръгла масичка и два стола. Вътре беше задушно, миришеше на сапунена пяна от пералнята. Все пак стаята беше спокойна и достатъчно отдалечена от главната част на гостилницата, за да му гарантира пълноценна почивка.
— Достатъчно е — заяви Гарет и свали ръкавиците си. — А сега бъдете така добър да се погрижите за вечерята. Изпратете ни и две бутилки рейнско вино.
— Много добре, милорд. — Молтън се поклони дълбоко и острият поглед на малките му очички се устреми към Миранда, която стоеше до вратата и стискаше Чип в обятията си. — Младата личност ще остане тук през цялата нощ, нали? — В гласа му имаше неприятна интимност.
Гарет се обърна бавно към него и го погледна втренчено. В кафявите му очи нямаше и капчица хумор. Гостилничарят потрепери, направи нисък поклон и побърза да се оттегли.
Миранда навлажни устните си, които отново бяха пресъхнали. Въпросите на гостилничаря и още повече отказът на лорд Харткорт да отговори бяха прогонили глада й. Първоначалното й недоверие се върна, още по-силно отпреди. Дали да се довери на този напълно непознат човек? Той изглеждаше почтен и безопасен, но Гертруд й беше казвала много пъти, че гладките повърхности са хлъзгави и измамни, особено когато става въпрос за джентълмени.
Тя посегна със свободната си ръка към резето на вратата.
— Аз… аз размислих, милорд. Аз… не вярвам, че предложението ви ще ме заинтересува, и не би било почтено да приема вечерята.
Гарет смръщи чело.
— Момент, Миранда! — Той улови китката й и я издърпа обратно в стаята. Очите й блеснаха тревожно. Тя вложи цялата сила на гъвкавото си тяло, за да се освободи от яката му хватка, но пръстите му бяха като от желязо. Изведнъж Чип изкрещя заплашително и оголи жълтите си зъби, но Миранда го стисна с всичка сила, за да му попречи да се нахвърли върху натрапника.
— Велики Боже! — Гарет пусна ръката й и избухна в смях, в който имаше и нещо като отчаяние. Маймуната беше страшен телохранител. — Най-искрено ви уверявам, че не съм хвърлил око на добродетелта ви. Моля ви само да ме изслушате докрай и в замяна ви предлагам добра вечеря.
Той се отдръпна от нея и отиде до прозореца. Миранда му напомняше за жадно сърне на брега на реката, изпълнено със страх и недоверие и опитващо се да събере смелост, за да излезе от прикритието си и да се напие с вода.
Той приседна на единия стол, опря лакти на масата и сложи брадичка в дланите си. Мълчание изпълни помещението. След малко Миранда затвори вратата и се облегна на рамката, без да отмества ръка от резето.
— Трупата е моето семейство — обясни със затрогващо достойнство тя. — Мъжете в моето семейство не са сводници, а жените не са проститутки.
— Разбира се, че не — отговори сериозно Гарет.
— Знам, хората си мислят, че пътуващите артисти са…
— Мила моя Миранда, не знам какво мислят хората, но аз не робувам на предразсъдъци и не мисля лошо за другите.
Тя склони глава и го погледна втренчено. Някой потропа силно на вратата и я стресна. Миранда отстъпи крачка настрани и даде път на две прислужнички, понесли табли с ястия и напитки.
Носът й се напълни със сладки миризми и без да съзнава какво прави, тя остави мястото си до вратата и без колебание пристъпи към масата.
Двете момичета я изгледаха пренебрежително и излязоха. Миранда беше наясно какво си мислеха за нея, но тъй като те продаваха телата си на клиентите със същата естественост, с която пълнеха канчетата с бира, не се почувства обидена.
Тя освободи Чип, който веднага скочи на таблата на леглото и забъбра развълнувано.
Миранда се приведе над масата и огледа жадно донесените ястия.
— Бял хляб — прошепна страхопочтително тя. Белият хляб не беше обичайна храна за работещите хора от двете страни на Ламанша. Тя зае място срещу лорда и овладя вълчия си глад, докато учтиво чакаше мъжът, който я бе поканил, да започне пръв.
— Мисля, че това е заешка яхния. — Гарет подуши съдържанието на една купа и кимна одобрително. После потопи ножа си в соса, отряза си парче сочно месо, вкуси го и отново кимна. — Отлично. — После с жест посочи на Миранда да се обслужва и й отчупи голямо парче от топлия бял хляб.
Миранда не дочака втора подкана. Тя потопи лъжицата си в гъстия сос и вече беше готова да си извади парче месо с пръсти, но се сети, че графът беше използвал ножа си. Простият народ почти не използваше прибори, но Миранда беше отлична имитаторка и се учеше от сътрапезниците си. Все пак изпита облекчение, когато видя, че той без церемонии потопи хляба си в купата със заешка яхния.
Гарет спря да се храни, посегна към бутилката с рейнско вино в кожен калъф и напълни двете калаени канчета. При това скритом наблюдаваше как яде момичето и остана много доволен от маниерите му. Миранда изтриваше внимателно пръстите си с парче хляб, вместо просто да ги оближе, и дъвчеше със затворена уста.
Чип скочи от рамката на леглото и се изправи до масата, склонил глава встрани. Лицето му беше нажалено.
— Той не яде месо — обясни Миранда и му подаде парче хляб. — Обича ядки и плодове, но днес ще се задоволи с хляб.
— Мисля, че хазаинът може да ни поднесе купа със стафиди и няколко ябълки — предложи Гарет и погледна маймуната с малко измъчена усмивка. — Мислите ли, че ще можете да го накарате да се махне от масата? Не ми е особено приятно да се храня в компанията на маймуни, даже да са много добре възпитани.
