необходимост — поправи я той. — Може изобщо да не се наложи да я заместите.
— О! — Миранда смръщи вежди и се опита да размисли.
— Боя се обаче, че уговорката ни не включва и маймунката.
Отговорът й дойде незабавно и недвусмислено.
— О, не, тогава няма да дойда с вас.
— Готова сте да се откажете от петдесет златни нобли заради една маймуна? — Гарет беше толкова изненадан, че с мъка удържаният гняв избликна на повърхността.
Миранда стисна зъби и обясни с твърд глас:
— Чип е част от мен. Където съм аз; там е и той.
Решителната линия около устата й убеди Гарет, че няма смисъл да спори. Колко пъти беше виждал същата линия около устата на Мод, същия упорит израз в ясносините очи, същата кораво стисната уста? Анри никога нямаше да разбере, че го мамят.
Той захапа една кисела ябълка и кимна с глава.
— Е, добре. Но Бог да ни е на помощ, когато Имоджин види маймуната.
— Коя е Имоджин?
— Сестра ми. Опасявам се, че няма да я харесате. — Той се усмихна кисело и стана от мястото си. — Разбрахме ли се, Миранда?
Младото момиче се колебаеше. С петдесет златни нобли можеше да направи всичко. Можеше да купи специални обувки за Роби, които щяха да повдигнат късия крак и момчето щеше да ходи нормално. Обущарят в Булон бе казал, че може да ги изработи, но поиска пет гвинеи за чифта, а една пътуваща артистка никога нямаше да събере пет гвинеи. Това беше абсурдно. Досега…
Тя вдигна глава и погледна в тъмните очи на графа, които я гледаха сериозно и загрижено. И този път остана силно впечатлена от спокойствието и сигурността, които се излъчваха от цялото му същество. Тази едра, гъвкава фигура беше обгърната от ореол, който властно я привличаше.
Той й протегна ръка и тя я улови мълчаливо. После стана от мястото си.
— Да, милорд, разбрахме се.
Пръстите му се сключиха около нейните в топло ръкостискане, той се усмихна и тревогата изведнъж изчезна от очите му.
— Много добре. Сигурен съм, че ще се разбираме отлично. Вече е късно, а утре трябва да тръгнем на зазоряване. След като приехте да дойдете с мен, ще ви оставя да пренощувате в тази стая и ви предлагам незабавно да си легнете. Утре ни предстои дълъг и труден път. — Той се усмихна и поднесе ръката й към устните си. — Желая ви лека нощ, Миранда.
Младата жена се докосна до ръката си на мястото, където устните му бяха помилвали кожата й, обзета от странна смесица между учудване и смущение. Никой не беше целувал ръката й.
Вратата се затвори зад гърба на графа, преди тя да е успяла да се овладее достатъчно, за да отговори на пожеланието му.
4
Бяха минали повече от два часа, когато граф Харткорт изпи чашата си с пунш, излезе от кръчмата и се изкачи по стръмната стълба към стаичката си над пералнята. Носеше в ръка запалена свещ, която хвърляше гротескно разкривени сенки по белите степи, наполовина облицовани с дърво. Видя струпаните пред вратата съдове и прибори и неволно се засмя. Миранда явно беше решила да поразчисти.
После тихо вдигна резето и влезе в стаята. Помещението беше слабо осветено от лунната светлина, която падаше през малкия прозорец. Гарет остави свещта на масата и се огледа с леко замъглен поглед. Пуншът на гостилничаря беше доста силен, а компанията в кръчмата изненадващо весела.
Той примигна объркано и смръщи чело. Помещението изглеждаше празно. След малко погледът му падна върху леглото и откри хълмчето под завивките от далечната страна.
Гарет вдигна отново свещта и отиде до леглото. Меката жълтеникава светлина разкри бяла ръка върху възглавницата, бледо, полуизвърнато рамо и две искрящи очи, когато маймуната, разположила се удобно в свивката между шията и рамото на Миранда, се събуди и го изгледа с неприкрита враждебност.
Гарет остана нерешително до леглото, загледан в спящото момиче, докато замъгленият от пунша ум работеше с мъка. Тя беше гола, но друго не можеше и да се очаква. Никой не спеше с дрехи. Трябваше предварително да се разберат кой къде ще спи, но тази мисъл изобщо не му мина през ума. Той огледа безпомощно стаята. Освен голия под и тясната пейка под прозореца, леглото беше единственото място за почивка.
Обстоятелствата осуетиха намерението ми да се наспя спокойно, каза си с крива усмивка той. На всичкото отгоре беше платил значителна сума за тази привилегия. След малко се приведе над леглото и предпазливо издърпа възглавницата изпод главата на Миранда.
Младото момиче се носеше блажено в прегръдките на приятен, макар и доста объркан сън. Матракът с пухен пълнеж беше рядък лукс в живота й. Топлината и мекотата на леглото я бяха приспали само минути след като се бе пъхнала под завивките. Все пак тя имаше лек сън и се събуди в секундата, когато Гарет се приведе над нея. Примигна сънено, после отвори широко очи и втренчи поглед в жълтеникавата светлина на свещта, която се намираше точно над главата й, в първия момент неспособна да разбере чие е лицето, която бе изникнало от мрака.
Изведнъж си спомни къде се намира и вдигна ръка към очите си, за да се предпази от заслепяващата светлина.
— Нещо не е наред ли, милорд?
— Просто не очаквах да ви намеря в леглото си — отговори той и изтърси възглавницата, която беше измъкнал изпод главата й.
Миранда седна в леглото, при което завивката се плъзна към кръста й и разкри малките, но съвършено оформени гърди и учудващо тесния гръден кош.
— Не знаех къде да легна, пък и не заемам много място. Споделяла съм леглото с всички от трупата и те казват, че спя много спокойно. Със сигурност няма да ви преча.
Гарет не беше толкова сигурен. Голите жени в леглото му обикновено го лишаваха от спокоен сън.
— Убеден съм, че ще бъдете приятна компаньонка — отвърна той, наведе се, вдигна завивката и постави възглавницата в средата на леглото. — За съжаление аз спя неспокойно, затова мисля, че е добре да осъществим някакво разделение.
— Почакайте, ще ви помогна. — Миранда отметна завивката, скочи на крака и започна да подрежда възглавниците и да опъва чаршафите. Гарет отстъпи крачка назад, за да я остави да си свърши работата, и усети как пулсът му се ускори. Тялото й беше съвършено оформено. Миниатюрна жена с крехки, но твърди гърди, тясна талия и едва закръглени хълбоци. По ребрата не се виждаше и грам излишна тлъстина, но под опънатата кожа се движеха гладки мускули, чиято игра му напомни за майсторски конструирана машина. Стъпалата й сочеха навън, като на танцьорка, а коремът й беше толкова плосък, сякаш беше хлътнал навътре.
Ако го бяха попитали какъв е идеалът му за жена, Гарет щеше да отговори с описание на Шарлът: висок ръст, пълни гърди, чувствено заоблени хълбоци. Пищно, чувствено тяло с разпусната златноруса коса, пълна червена уста и очи, които завличат всеки мъж в бездънната пропаст на страстта. Жена, която съзнава еротичната си сила и красота и много добре знае как да я използва.
Въпреки това — подчертаното равнодушие на Миранда към собствената й голота, безгрижното й незнание за въздействието, което имаше върху него, всичко това беше много по-възбуждащо от безбройните изкусителни трикове на Шарлът.
Май пих повечко ром, каза си енергично Гарет и се отвърна от леглото. Гласът му прозвуча дрезгаво и накъсано:
— Това е напълно достатъчно. Завийте се, преди да сте настинали.
Миранда се подчини с готовност. Нощният въздух, който нахлуваше през отворения прозорец, беше студен и голата й кожа, затоплена от съня, беше настръхнала. Тя се зави до брадичката и попита учтиво:
— Приятно ли прекарахте в кръчмата, милорд?
