внимаваше за всяка стъпка. При това положение никой не смееше да подеме разговор, защото неминуемо щяха да се объркат. Гуинивър ги наблюдаваше трогнато и усети как умората и отчаянието и малко се уталожиха.
Пипа хвърчеше около грамадния си партньор като мъничка зелена пеперуда. Въпреки ръста и изправената си стойка Хю дьо Босер се движеше леко, почти грациозно и с умението на стар танцьор. Гуинивър забеляза, че той се държеше съвсем естествено с живата си малка партньорка и това не го притесняваше. За разлика от сестра си Пипа бъбреше без прекъсване, но Гуинивър видя, че Хю удостояваше с отговор само определени части от речта й. Мъж, който явно не си хабеше енергията за безполезни неща! Той продължаваше да се усмихва, очите му бяха пълни с веселие, докато от време на време се навеждаше да отговори на Пипа, и Гуинивър за пореден път се запита как в едно тяло можеха да съжителстват две толкова различни същества.
Тя усети странни тръпки и внезапен прилив на кръв накара бузите й да запламтят. Същото беше изпитала при първата среща с Тимъти Хадлоу. Това се случи на празника на Тримата крале, когато всички лудуваха и си позволяваха какви ли не волности. Тогава тя бе хвърлила око на лорд Хадлоу и той на нея. Изведнъж й се стори, че усеща ръката му както някога, когато той безмълвно я отведе в отдалечената стаичка, не по-голяма от гардеробна. Там двамата се отпуснаха на пода и се освободиха от дрехите си в изблик на пламтяща страст. Тя видя пред себе си ясните му кафяви очи, които се смееха, когато легна върху нея, задвижи се бавно и поведе нарастващата й жажда към момента, когато…
Всемогъщи боже! Тя усети топлата влажна възбуда в слабините си, дълбокото пулсиране в долната част на тялото си, горещината на кожата си, внезапния оргазъм. Нито един мъж преди или след Тимъти не беше събуждал в тялото й това сладостно желание, този пламък…
Досега…
Не, за това и дума не можеше да става! Чиста лудост! Хю дьо Босер беше враг, дошъл да ограби нея и дъщерите й, човек, който се стремеше да я види мъртва — в никакъв случай не мъж, когото можеше да желае!
Отмерените стъпки на гаярдата най-сетне свършиха, Пипа се отдели от Хю и се втурна към Робин. Гласът й надвика трелите на музикантите и глъчката в залата.
— Видя ли как танцувах с баща ти, момче… извинявай, Робин. Нали танцувам чудесно? Ще опиташ ли сега с мен? Следващият танц е рондо. Можем да танцуваме всички заедно — аз и ти и Пен. — Тя хвана двамата за ръцете и ги потегли обратно към танцовата площадка.
Хю се върна на масата. Засмян, с лека стъпка, вземаше по две стъпала наведнъж, докато изкачи подиума.
— Божичко, каква бъбривка! — Пажът намести стола му и той седна. Посегна към чашата и отпи голяма глътка. — Ожаднях само от слушане.
Гуинивър се усмихна с разбиране. Близостта му възбуди сетивата й. Усети лекия аромат на лавандула, следа от розмарин в косата му, когато се наведе настрана, за да си вземе парче хляб от кошничката на масата. Мъж, който внимаваше за телесната си чистота, даже след седмици езда — необичайно явление сред повечето благородници.
За да отклони вниманието си, тя се облегна назад и помоли пажа да каже в кухнята, че е време да поднесат тортата.
— Милейди, събрах смелост и ще поканя лейди Пен на танц! — извика й магистър Хауърд от мястото си в средата на залата. — Надявам се, че няма да се разсърди на тромавите стъпки на един стар мъж с ръждясали стави. — Той кимна засмяно и голямата му глава с черна шапка заподскача като врабец, а рядката сива брада се залюля.
— Тя ще бъде възхитена, магистре — окуражи го Гуинивър, защото знаеше, че независимо от неприятните си усещания Пен ще удостои учителя си с усмивка и уважение, плод на доброто й възпитание.
— А малката Пипа още повече — промърмори Хю. — Защото най-после ще има „момчето“ само за себе си.
Гуинивър избухна в смях. Нямаше как да не влезе в лекия му тон.
— Няма да трае дълго. Магистърът вече не е така умел в танците, както по-рано, макар че умът му изобщо не е пострадал. Щом дойде тортата, вниманието на Пипа ще се съсредоточи изцяло върху нея.
— И майката ли танцува като дъщеря си? — осведоми се засмяно Хю. — Или още е в траур?
— Аз не тъгувам за Стивън Малори — отвърна тихо тя. — И не желая да създавам такова впечатление.
Хю я наблюдаваше неотстъпно. Магията все повече се засилваше. Една от тънките, високи свещи в средата на масата затрептя от внезапно течение и тъмните очи на Гуинивър буквално погълнаха пламъка и го изпратиха към него. Хю продължи бавно и отмерено:
— В, щом е така… Желаете ли да танцуваме, мадам? — Той й предложи ръката си и в сапфиреносиния му поглед блесна предизвикателство.
Втренчена в сините очи, Гуинивър сложи ръка в неговата и се изправи грациозно, при което кехлибарените поли се увиха около тялото й. Скъпоценните камъни на гърдите и по тънката диадема на челото заблестяха под светлината на многобройните факли по стените. Дългото було от черна коприна, което стигаше почти до петите й, се развяваше в ритъма на грациозните танцови стъпки.
Тя му се усмихна като в параклиса и Хю отново изпита объркващото чувство, че излиза от равновесие. Беше твърдо убеден във вината й и в необходимостта да изпълни мисията си докрай, твърдо решен да си възвърне онова, което беше негово по закон — но в този момент усмивката й стопи убеждението и решителността му както слънцето снега. Дали това наистина беше магия? Дали тя се опитваше да омагьоса и него, както беше омагьосала четиримата си съпрузи? Не можеше да реагира другояче на близостта й, макар че се бореше със себе си, стараеше се да стои на разстояние, да гледа ясно и безпристрастно.
— Мама танцува… виж, Пен, мама танцува! — извика Пипа от другия край на редицата, Където подскачаше около Робин, след като той бе отстъпил мястото си до Пен на магистъра. — Тя танцува с твоя баща, момче.
— Виждам — отговори мрачно Робин. — Но не разбирам защо си толкова възбудена. Знаеш ли, аз възнамерявам да се върна на масата. Ще дойдеш ли с мен, или ще продължиш да танцуваш сама?
Пипа сърдито изкриви лице, но го последва обратно към масата.
— Отдавна не съм виждала мама да танцува — довери му тя. — Никога не е танцувала с лорд Малори. Даже на Коледа или в деня на Тримата крале. — Финото й чело се смръщи от спомена. — Той беше лош човек, крещеше и хвърляше разни неща. Всички го мразеха. Веднъж чух как Кроудър каза на Грийни, че лорд Малори е едно пияно чудовище.
Робин, който знаеше само, че баща му е дошъл тук, за да си възвърне полагащото му се по закон имущество, бе шокиран от това разкритие.
— Не е редно да подслушваш — укори я той. — Защото можеш да чуеш нещо, което ти е крайно неприятно.
— О, аз никога не подслушвам нарочно — увери го сериозно Пипа. — Просто хората понякога не знаят, че съм наблизо.
— Как е възможно? — попита смаяно Робин и ококори очи. — Нима твърдиш, че понякога можеш да стоиш тихо и мирно?
— Ти си ужасен! — отговори обидено момиченцето. — Оставям те. Ще ида да си поговоря с Грийни. — Тя скочи от стола си и отиде при главния ловец, който се беше задълбочил в разговор с един от васалите на Гуинивър и често-често отпиваше от рога си. Като видя малката да бърза към него, Грийни реагира отбранително, но с готовност й направи място на дългата пейка.
Пипа опря лакти на масата, сложи брадичка в дланите си и го зяпна любопитно.
— За какво си говорите?
— Не е за твоите уши, малко момиче — отговори Грийни.
— Но изглежда важно — настоя тя.
— Точно така — кимна той и отпи голяма глътка вино. После намигна на приятеля си, който се ухили широко. Всички обичаха Пипа, но темата на разговора им наистина не беше за нея. Двамата бяха разговаряли за лорд Хю дьо Босер и хората му. Васалът беше в двора, когато Хю беше говорил за мисията
