Момчето излезе от палатката с приведени рамене и клюмнала глава.
Хю застана на входа и огледа внимателно добре подредения си лагер. Мъжете вечеряха и след кратък размисъл той реши да се присъедини към тях. Тъй като беше дошло времето да каже на Гуинивър какво я очаква, не беше редно първо да сподели с нея вечерята като Юда.
7.
Робин загрижено се питаше къде ли е отишъл баща му. Многократно се обърна назад, за да провери дали лорд Хю не е влязъл след началото на божествената служба и не е седнал на някоя от задните пейки, ала добре познатата фигура не се виждаше никъде.
Накрая Робин изпита истински страх. Баща му никога не пропускаше да го уведоми, когато променяше плановете си или щеше да закъснее — а днес не го беше виждал от обяд!
Следобед Робин изпълни задълженията си и излъска цялото снаряжение на баща си, а когато откри, че Пен нямаше уроци, а Пипа беше под надзора на камериерката, двамата излязоха на разходка по брега — замечтани и мълчаливи. Той й набра букетче от светлорозови цветчета, които тя веднага забоде на роклята си. И сега бяха там, макар и малко увехнали.
— Къде е баща ти? — пронизващият шепот на Пипа, която бе сложила ръка пред устата си, го изтръгна от мрачните мисли.
Момчето вдигна рамене, а Пен пошушна:
— Вероятно са го задържали в лагера.
— Може би е на лов. Дано не е паднал от коня… а може и да се е заблудил в гората — допълни Пипа със същия висок шепот. — Това се случи със…
— Шт! — изсъска Пен, когато мастър Грайс спря молитвата си и погледна предупредително малката господарска дъщеря.
Гуинивър, която бе свела набожно глава, се обърна с укорителен поглед към дъщеря си от другата страна на пътеката. Пипа кимна недоволно и сведе поглед към превързаната си ръка.
Мислите на Гуинивър съвсем не бяха при божествената служба. Наслаждаваше се на спомена за последните часове, изпитваше непозволена радост от юридическата си вещина. Оспорваното парче земя беше включено изрично в предбрачния договор между Роджър Нийдхем и първата му съпруга. Засега Гуинивър беше победителката в двубоя и ще не ще, Хю дьо Босер трябваше да го признае. Че на карта беше поставено много повече от юридическа хитрост и че победата й вероятно щеше да бъде разбита на пух и прах от кралското правосъдие — това беше факт, който тя в моментното си приповдигнато настроение не искаше да отчете.
Когато излезе от параклиса след службата, тя огледа долния двор и не можа да скрие разочарованието си, че едрата фигура на лорд Хю не се виждаше никъде.
— Робин, баща ти няма ли да вечеря с нас?
— Нищо не ми е казал, мадам. — Необяснимото отсъствие на баща му смущаваше момчето. — Обикновено ми съобщава, когато променя плановете си. Сигурно се е случило нещо неочаквано.
Гуинивър кимна.
— Да, сигурно. Да почакаме ли с вечерята? Робин поклати глава.
— Не, той сигурно не иска това, милейди. Знам, че не иска да създава никому неудобство.
„О, така ли?“ Гуинивър не произнесе гласно тази цинична забележка.
— Дано не се е заблудил и не е паднал от коня като Джош Барсет — намеси се възбудено Пипа. — Нали помниш, мамо, как не можахме да го намерим и как е лежал часове наред, преди въглищарят да го открие? Кракът му беше ужасно подут и посинял. Всички казаха, че трябва да го отрежат, и…
— Да, да, знам — Гуинивър побърза да прекъсне приказливата си дъщеря. — Но за разлика от Джош Барсет бащата на Робин различава много добре предницата от задницата на коня.
— О, не — исках да кажа нищо лошо за бащата на Робин — защити се бързо Пипа и погледна страхливо момчето. — Не бива да се планини, момче Робин!
Робин обаче беше толкова развеселен от абсурдната представа, че баща му би могъл да падне от коня, че се ухили и я дръпна за плитката със снизходителността на по-голям брат.
— Нищо не съм чул. Правя все по-успешни опити да си запушвам ушите за бъбренето й.
— Много си невъзпитан — обиди се Пипа. — Какво съм виновна аз, че думите просто избликват от устата ми?
— Опитай се да тъпчеш устата си с ядене, така думите може би ще си останат вътре — посъветва я с усмивка Гуинивър. — Хайде да сядаме на масата. — И тя подгони Пипа пред себе си към къщата.
Когато вечерята беше към края си, Пипа разказа с всички ужасяващи подробности как едно от ловните кучета опустошило гнездо на полски мишки на брега на реката и погълнало поне десет жално писукащи мишлета.
— Приличаха на фигурки от розов марципан. — За да покаже какво е имала предвид, Пипа вдигна високо във въздуха една марципанена слива.
— Стига толкова — спря я строго Гуинивър и се обърна към Робин. — Щом видиш баща си, предай му, ако обичаш, че след около час ще изляза на разходка в градината. Ако желае, бихме могли да се срещнем там.
Робин кимна енергично.
— Да, разбира се, мадам. Сигурно е в лагера.
Веднага след ставането от трапезата Робин се запъти с бързи крачки към военния лагер.
Хю дъвчеше замислено парче пиле, когато синът му дотича в кръга на палатките. Като видя зачервените бузи на сина си и чу накъсаното му дишане, той извика насреща му:
— Случило ли се е нещо?
Робин спря задъхан пред баща си.
— Нищо, сър. Но се обезпокоих. Липсвахте ни на вечерята.
— Нямаш причини за безпокойство. — Хю се усмихна ободрително на момчето си. — Както знаеш, справям се отлично и сам.
— Прав сте, сър — ухили се Робин.
— По-късно смятам да се извиня на лейди Гуинивър. — Баналните извинения няма да успокоят дамата, като я изправя пред факта, че съм проникнал в мрежата от лъжи, добави наум той.
Робин приглади назад влажните си къдрици и изтри запотеното си чело. Вечерта беше топла, а той бе тичал.
— Тя ме помоли да ви предам, че след един час ще излезе на разходка в градината и ако желаете, можете да се срещнете с нея там…
Бърз поглед към небето показа на Хю, че слънцето бе почти залязло; след час щеше да се стъмни. Той кимна с мрачно лице.
— Случайно и аз искам да обсъдя някои неща с лейди Гуинивър. Още днес ще се пренесем в лагера. Върни се в къщата и събери вещите ни. Един от войниците ще ти помогне да донесете сандъка в палатката.
Робин се поколеба.
— Ще си тръгваме ли, сър?
— Да — гласеше краткият отговор. — Колкото се може по-скоро. Хайде на работа! — Хю хвърли огризаното пилешко бутче в тревата, скри ръце в джобовете на жакета си и зарея поглед в далечината.
Очакваше предстоящия разговор с неохота. За своя изненада не изпитваше никакво задоволство от факта, че се бе оказал прав. Гуинивър беше изпратила на оня свят един насилник и пияница. Обаче Хю дьо Босер бе дошъл по поръчение на краля и нямаше право на лични симпатии.
Той проследи с поглед Робин, който тичаше като младо конче обратно към къщата, следван доста по- бавно от един от хората му. Сега момчето му щеше да има добро наследство, което щеше да му позволи да основе своя династия. Богатството щеше да му осигури достъп в кралския двор и всякакви удобства, високо положение, влияние и още богатства. Робин нямаше да остане авантюрист и войник като баща си.
„По дяволите, земята не принадлежи на Гуинивър Малори, тъй като Роджър Нийдхем не е имал никакво
