— Да, но там ще разполагаме с гореща вода, меки легла, сръчни слуги и ястия от истинска кухня.
Гуинивър не отговори. Застанала до изхода на палатката, тя се обърна с гръб към него. Платнището беше спуснато.
— Откъде разбрахте? — попита тихо тя.
— Както вече казах, трябва да сте много по-умна, за да ме надхитрите.
— Това не е отговор. — Тя все още бе с гръб към него.
— Вие сама се издадохте.
Гуинивър се обърна стреснато.
— Как?
Той се поколеба, но реши да отговори честно.
— Друг сигурно нямаше да ви забележи, но аз ви видях. Когато изчезнахте в гората, нещо в поведението ви ме озадачи и ви проследих. Чух сигналите ви и подслушах разговора ви с Грийни. Тъй като изразихте намерение да обезвредите поста, изчаках той да завърши обиколката си и тогава се намесих.
— Разбирам. Оставили сте ме да вярвам, че ще успея, докато през цялото време сте чакали удобния момент да предотвратите бягството ни. — Тя се изсмя кратко и горчиво и отново му обърна гръб. — Е, насладихте ли се на унижението ми? Приятно ли ви беше, че аз хранех надежди, докато вие ме дебнехте, за да ме унищожите?
Хю се почеса по тила, сякаш имаше сърбеж.
— Не, Гуинивър, просто изпитвах гняв. Ядосах се, защото вие бяхте убедена, че ще ме надхитрите. Трябваше да ви докажа, че това е невъзможно.
— Защо? — попита съвсем тихо тя, без да го поглежда. — Защо ни спряхте? Имах намерение да се скрия някъде далече, където никой нямаше да ме намери, без да взема със себе си нищо от богатствата си. Нима това не ви е достатъчно? Имотите, за които претендирате, щяха да ви бъдат дадени. Какво повече искате, Хю дьо Босер? Непременно ли трябва да унищожите и мен, и децата ми? Няма ли зестра, няма да има и съпрузи. Нали знаете как стоят нещата. — Тя се обърна и в погледа й блесна диво отчаяние. — Защо искате да убиете всички ни?
— Не… Не… не искам това. — Той пристъпи към нея, неспособен да понесе болката в погледа й и собствената си вина. — За нищо на света не искам да причиня зло на вас и на децата ви.
— Но ще стане точно така. Не знам по какви причини вие ни обричате на гибел.
— Не правя това, по дяволите!
— Не се правете на светец! — изсъска вбесено тя. — Не ме заблуждавайте с красиви думи и с нежността си към децата. Вие сте чудовище, Хю дьо Босер!
— Не ми говори така! — Той посегна да я хване за лакътя, но тя се отдръпна. Тогава я хвана за тила и я обърна към себе си. Тя се облегна на ръката му и погледите им се кръстосаха.
— Какво искате, милорд? — Гуинивър му изпрати още едно предизвикателство, макар да знаеше отговора. Щом бе отворила кутията на Пандора, нямаше връщане назад. Тя преглътна, навлажни пресъхналите си устни, погледна отражението на лицето си в очите му. — Какво искате? — повтори тихо тя.
— Вас — призна той. — И вие го знаете много добре, милейди! — С мъчителна бавност устата му се сведе върху нейната, сякаш за да й даде време да се обърне.
Защо не го направи?
За секунда устните му останаха върху нейните леки и нежни, после той взе лицето й между двете си ръце и я целуна с дива страст. Отначало тя се опита да се съпротивлява, после устата й се отвори с облекчена въздишка и даде път на напористия му език. Тя отговори на целувката му със същото желание. Обви ръце около шията му, впи се в него, прокара език по вътрешната страна на устните му, усети вкуса му, плъзна се по езика му и леко го захапа със зъби.
Той мушна ръце под палтото й, помилва гърба й, закръглеността под него и се наслади на меката коприна на роклята й. Тя се притисна към него и усети сладостни тръпки дълбоко в себе си, защото в бедрата й се триеше напращялата му мъжественост, корава, настойчива, жадна.
Тя отметна глава назад и той зацелува шията й, бавно плъзна език по линията на брадичката, нежно, с наслада. Ръцете му обхванаха задника й и членът му се устреми към слабините й.
Между тях имаше прекалено много препятствия. Гуинивър отвори с треперещи пръсти закопчалката на палтото си и го пусна на пода. Като че свалиха от гърба й огромна тежест. В същото време той се освободи с нетърпеливо движение от късата си наметка.
Устата му се плъзна по шията към меката бяла плът на бюста над дантеления ръб на ризата, който се подаваше изпод деколтето. Без да вижда нищо, той сръчно се зае да развързва роклята й на гърба. Вдигна за малко глава, колкото да свали от раменете разтворената рокля, остави я да падне на пода и Гуинивър се озова в кръг от кадифе и коприна.
Сега той се приведе и зацелува гърдите й, дръпна ризата, за да се наслади на сладостната им мекота и плъзна език във вдлъбнатината помежду им.
Хю продължаваше да я милва, държейки здраво хълбоците й. Обзета от трескаво нетърпение, тя разкопча жакета му и го свали от гърба му. Задърпа копчетата на ризата, защото искаше веднага да усети кожата му, и притисна устни към пулсиращата вена в свивката на шията му. Притисна се до мускулестата му гръд, покрита с прошарени косъмчета, и усети твърдостта на мускулите му. Обхвана тясната му талия, целуна връхчетата на гърдите му и закръжи с език около тях, докато се превърнаха в твърди пъпки.
Никой не продумваше. В бавните им движения се усещаше див напор, сякаш и двамата се бояха от прекъсване — не отвън, а отвътре. Сякаш и двамата се страхуваха, че другият ще разруши магията на този изключителен миг.
Хю развърза връзките на панталона й и мушна ръце дълбоко навътре, обхвана ханша й с въздишка, която я накара да потрепери. Едната му ръка се плъзна надолу, ноктите му одраскаха меката кожа, докато другата остана отзад. Пръстите му се плъзнаха навътре, пробиха си път през влажните кичурчета, намериха браздата на утробата й между бедрата. Тялото й оставаше притиснато до неговото. Тя се надигна и сключи ръце около шията му, устните й завладяха неговите. Простена в сладостно опиянение и се отвори за засилващата се интимност на двойната милувка.
Той я вдигна на ръце и я положи върху тясното легло. Отпусна се на колене, когато тя освободи шията му и вдигна ръце над главата си в жест на безусловно отдаване. Той смъкна панталона й до глезените, където беше стегнат в ботушките, и вдигна ризата, която обрамчи лебедовата й шия в бял облак от лен и дантела.
Гуинивър се почувства по-гола, отколкото ако нямаше нищо на гърба си, и възбудата й достигна неподозирани висини. Той отново зацелува гърдите й, докато ръцете му продължаваха да я милват между бедрата. Кожената завивка на леглото беше мека и гореща под голия й гръб. Тя разтвори хълбоци, за да посрещне търсещите му пръсти и мушна ръка в панталона му, за да обхване дупето му. Сега усети, че кожата му беше по-грапава от нейната и леко окосмена. Насладата й беше толкова силна, че й се искаше да се смее. Посегна напред и обхвана коравия му, горещ пенис.
След малко яростно задърпа панталона му, за да освободи онова, което желаеше с такава сила, и той й помогна с умело движение на хълбоците. Панталонът му се смъкна до глезените. И той нямаше време да свали ботушите си.
Тя пожела да сключи крака на кръста му, но бъркотията от бельо й ботуши не й позволи. Той просто вдигна краката й, много високо, и помилва задната им страна. После се надигна и както беше коленичил, проникна дълбоко в нея, като я държеше за глезените. Тя се опита да задържи вълните на нетърпимо удоволствие, които я заливаха, но не можа. Толкова време беше минало, цяла вечност, откакто бе изпитвала това блаженство. И не бе очаквала някога да го преживее отново.
За да потисне задавените си викове, които щяха да ги издадат, тя захапа устните си и усети кръв и сол. Той я гледаше втренчено, пленник на собствената си надигаща се буря. Досега бе мълчал, но сега зашепна пламенно името й и отметна глава назад, стенейки задавено — неговата буря стана нейна и нейната негова.
Хю падна до нея и зарови глава в кожата на леглото, като дишаше тежко и на пресекулки. Обхвана лявата й гръд, за да усети лудото биене на сърцето й под влажната кожа. В този миг зад платнището се чуха гласове и той моментално се изправи отново на колене.
