знания.
— Чувала съм, че лейди Мери е много учена — отговори Гуинивър. Усети как Хю се раздвижи зад нея и разбра, че бе допуснала грешка.
— Точно така, но какво знаете вие за лейди Мери, мадам? — прозвуча заплашителен глас зад стената. Крал Хенри нетърпеливо отметна килима и влезе в кабинета. — Какво можете да знаете за неблагодарността на родената извънбрачно дъщеря?
Гуинивър падна на колене. Това беше единствената възможна форма на поздрав към грамадната, обсипана в злато и скъпоценности фигура. Къдравата червеникава коса под кадифената барета беше късо подстригана, светлите очи я гледаха мрачно от широкото лице.
Хю свали шапката от главата си и се поклони дълбоко. Лорд-пазителят на печата се надигна, епископът се поклони. Гуинивър остана на колене.
— Е, мадам? — изгърмя кралят, без да се сети да я вдигне, както изискваше етикетът. — Как посмяхте да произнесете името на най-неблагодарната незаконна дъщеря в целия християнски свят?
— Простете, ваше величество — помоли просто Гуинивър, макар да нямаше понятие с какво беше предизвикала този неудържим изблик на кралския гняв.
Кралят спря насред стаята и настроението му претърпя рязка промяна: той отметна глава назад и избухна в оглушителен смях.
— Е, може пък и да ви простя. Вие сте изключително красиво момиче, трябва да ви го призная. — Той взе ръката й и я вдигна.
— Не съм момиче, ваше величество — осмели се да го поправи Гуинивър, макар да беше толкова уплашена от внезапната му поява, че краката й трепереха.
Смехът на Хенри отново огласи помещението.
— Вие сте жена с ум — заяви през смях той. — Естествено, ако бяхте момиче, сега нямаше да сте тук, за да се защитавате срещу обвиненията ни, нали така? — В злобните му очи засвяткаха непонятни искри.
— Все още не съм чула обвинение, сър — отговори овладяно Гуинивър.
— Много скоро ще ги чуете, мадам — изръмжа Хенри. — Ще имате възможност да се изправите пред нашия съд в Стар Чеймбър.
— Както заповяда ваше величество — отвърна тихо тя.
— Дотогава нареждам да останете в дома на лорд Хю — отсече кралят. — Той носи отговорност за вас. — И кимна многозначително в посока към Хю.
Тъй като Хю я бе посъветвал да повдигна въпроса за жилището си пред краля, тя сметна, че моментът е благоприятен. Затова вдигна глава и заговори със съвършена светска учтивост.
— Ако ваше величество позволи, бих желала да не оставам под покрива на лорд Хю, тъй като само го притеснявам. Бих желала да си потърся друго жилище и сама да заплатя за престоя си.
Веднага разбра, че беше направила още една грешка. Лекото движение зад гърба й беше многозначително. Кралят я зяпна, като че бе загубила ума си.
— Да платите сама престоя си? — извика той. — Що за жена сте вие? Всемогъщи боже! Отхвърляте милостта, която ви оказваме! Кълна се в небето, мадам, вие сте невероятно самоуверена. — Тонът му ставаше все по-гневен. — Отдавна не бях срещал толкова неовладяна личност. Как смеете да не се съгласявате с нареждането ми? Наистина ли смятате своите планове за по-добри от моите?
Гуинивър напразно се опита да поправи стореното.
— Не исках да проявя неуважение, ваше величество, наистина не исках!
Хенри обаче трябваше да излее възмущението си.
— Значи не искате да останете в дома на лорд Хю? Тогава, мадам, ще наредя да ви отведат в Тауър!
Гуинивър отново чу как Хю зад нея пое рязко дъх и отчаяно затърси думи, с които да размекне коравото сърце на краля и да види поне малко милост в изпълнените с гняв очи. Ала преди да е успяла да отвори уста, кралят се запъти с тежки стъпки към тайната врата, през която беше влязъл. Тя хвърли бърз поглед към лорд-пазителя на печата, но не откри и капка състрадание в студените очи и коравата линия на устата.
— Вие сама избрахте квартирата си, мадам — проговори ледено той. — Лорд Хю, явно вашата гостенка е неблагодарна… и не винаги знае какво говори — допълни злобно той. — Какво ще кажете, Хю?
— Тауър не е подходящ подслон за една дама — отговори със спокоен глас лордът. — Срещу нея все още няма обвинение.
— Застъпничеството ви ме учудва — ухили се Кромуел. — Лейди Гуинивър ви обижда, обявява претенциите ви за невалидни, а вие я защитавате. — Той вдигна рамене с преувеличена изненада и продължи с поглед към епископа: — Според мен такава доброта е похвална, милорд епископ.
— Надявам се, че вие не поставяте под съмнение нареждането на краля, лорд Хю? — попита коварно епископът.
— В никакъв случай — отвърна Хю с леко повдигане на раменете.
— Тогава придружете дамата до изхода — нареди Кромуел, взе един пергамент и посегна към перото. — Стражите ще я съпроводят до новата й квартира. Ще й съобщим кога ще се състои делото й, след като обсъдим въпроса с другите членове на държавния съвет. — Гуинивър бе удостоена със студен поглед, докато ръката му посипваше пергамента с пясък. — До следващия път, мадам! — Той удари големия си печат върху пергамента и го предаде на Хю.
Хю прочете написаното с мрачно изражение, после нави пергамента и го прибра във вътрешния джоб на жакета си.
Все още замаяна от ужас, Гуинивър се обърна към вратата. Хю я прихвана за лакътя и я изведе навън.
— Какво ви стана, по дяволите? — изсъска той, когато излязоха. — Как посмяхте да си навлечете гнева на краля! Той е капризен като дете и безмилостен… не знаете ли, че лейди Мери е в немилост? Отказа да изпълни нареждането на баща си и да приеме незаконното си раждане. Да споменете името й в негово присъствие — това граничи с държавна измяна!
— Нямах представа, че тя е в немилост, пък и откъде ли бих могла да го науча? — проговори с горчивина тя. — Не се интересувам от интригите в този проклет двор.
— Аз пък си мислех, че интригантка като вас ще се нагоди с лекота към тукашните нрави — отговори ядно той. — Защо не ми казахте нищо за документа?
— Не виждах смисъл…
— Е, да, предпочетохте да запазите тайната, за да го покажете на Кромуел и да ме обезоръжите — изсъска той.
— Моментът ми се стори благоприятен — отговори гневно тя. Хю поклати глава.
— Вече няма значение. След като настроихте краля срещу себе си… За бога, Гуинивър, колко пъти ви повторих, че трябва да си мълчите!
— Просто изказах една молба — защити се тя, засегната от грубото му нападение. — Нали именно вие ме посъветвахте да изкажа пред краля молбата си за друго жилище. Просто последвах съвета ви.
— Не го казах сериозно — отвърна той. — Нито за миг не съм помислил, че ще ми повярвате. Никога не бих ви посъветвал да сторите нещо толкова глупаво… толкова опасно — да възразите на краля!
Той продължи напред в мълчание. След малко попита, без да крие обидата и гнева си:
— Защо непременно трябва да живеете другаде? Естествено домът ми не предлага толкова комфорт като вашия, но все пак е много по-добър от Тауър!
— Вашето гостоприемство не подлежи на съмнение, милорд — опита се да го успокои тя. — Но вие разбирате много добре защо не мога да остана под вашия покрив. Аз трябва да се боря с вас, а не да ви обичам, лорд Хю. Защото искам да остана жива и да запазя онова, което имам, за децата си.
— С мен няма за какво да се борите — изсъска вбесено той. — Аз не искам вашата гибел, Гуинивър!
Тя реагира с безпомощен жест.
— Вие го казвате — но в моите очи сте враг, а аз не искам да оставам близо до врага си. Затова ще отида в Тауър, докато случаят се изясни.
Хю едва успя да се овладее. Не можеше да се пребори със своенравието й. Нямаше смисъл да я
