да ви отведа при нея.
— Но защо не? — повтори Пен.
— Вижте, майка ви ще ви го обясни много по-добре от мен, щом се върне — избегна Хю прекия отговор и остави Пипа на пода. — Засега се задоволете с това, което ви казах. Защо не й напишете писмо, а аз ще го изпратя с книгите и другите й вещи?
— Ще я попитаме защо не можем да я посетим — зарадва се Пен. — Хайде, Пипа, ела да напишем писмото!
Момичетата излязоха от залата и Хю въздъхна облекчено. После хвърли поглед към Робин.
— Лейди Гуинивър е арестувана, нали? — попита сериозно момчето. Без да му се обяснява, то знаеше, че лейди Гуинивър не беше дошла доброволно в Лондон — както знаеше и какви своеволия вършеше лорд- пазителят на печата. Трябваше да направи само една малка крачка, за да разбере защо баща му не беше посмял да каже истината на двете момичета.
— Нещо подобно — отговори предпазливо Хю. — След няколко дни лейди Гуинивър ще застане като обвиняема пред държавния съвет и предпочита дотогава да не живее в моя дом. Самият крал й посочи къде да се настани.
Робин го погледна със съмнение и след малко попита:
— Ще има ли някаква полза, ако заявите пред съда, че вече нямате интерес да получите спорните земи?
Хю поклати глава.
— Работата е много по-сериозна. Хайде, момчето ми, утрото наближава, а ти имаш задължения. — Той вдигна въпросително едната си вежда.
— Да, сър. — Робин напусна залата със здраво стиснати зъби, за да провери сметките на домакинството в работната стая на управителя.
Хю остана насред залата със смръщено чело. Усещаше, че Робин до известна степен го държи отговорен за неприятното положение, в което беше изпаднала Гуинивър. Но не той беше виновен, че в момента тя беше затворена в Тауър. Виновна беше проклетата й упоритост, както и незнанието й, че крал Хенри имаше непредвидим темперамент и действаше произволно. Тъй като не познаваше придворните интриги, не бе могла да се подготви както трябва.
Не беше ли негова задача да я подготви за онова, което я очакваше в Лондон? Защо не й разказа повече подробности за краля и неговия пазител на печата? Защото единственото му желание беше да я види по-скоро в леглото си?
Велики боже, както и да го извърташе, вината беше негова!
— Милорд…? — Тихият глас на магистъра го изтръгна от нерадостните размишления. — Изпратили сте да ме повикат.
— Да, искам да отнесете книгите на лейди Гуинивър. Тили ще дойде с вас… тя тъкмо събира багажа на господарката си. Джак Стедмън ще ви придружи. Не вярвам да ви разрешат да останете дълго; но бъдете така добър и я попитайте има ли и други желания.
— Къде е милейди?
— В Тауър.
Магистърът пребледня, дългата му брадичка се разтресе.
— В Тауър! — прошепна отчаяно той.
— Кралят заповяда така — обясни сухо Хю. — Ако вашата господарка се научи да си държи езика зад зъбите, ще бъде много по-добре.
Магистърът се почеса по врата, всмука бузите си и стисна устни. След малко погледна нагоре към лорд Хю, който го надвишаваше с цяла глава.
— Това е несправедливо — проговори задавено той. — Моята господарка не е убийца. И според мен вие го знаете много добре, лорд Хю!
— Аз не решавам съдбата й — опита се да се оправдае лордът. Магистър Хауърд поклати глава. За момент се поколеба, но после заговори с отчаяна смелост.
— Разбира се, че имахте възможност да решите, лорд Хю, още от първия момент. Ние, които служим на лейди Гуинивър, я познаваме! Тя не е вещица, камо ли пък убийца. Вие искате земята й… искате земя, която не ви принадлежи… хайде, бъдете честен и признайте!
Хю усети как лицето му пламна. Първо Робин, сега и магистърът.
— Прекрачвате границата, магистре — отвърна укорно той. — Не мога да позволя подобно безсрамие, дори от верен слуга на лейди Гуинивър. Този път ще ви простя, защото виждам, че обичате господарката си. Но не повтаряйте грешката си… това се отнася и за другите слуги на лейди Гуинивър! — Той изгледа заплашително магистъра, обърна се рязко и излезе от залата.
Старецът приглади с треперещи ръце вълнената си дреха. Не можеше да си мълчи. След като господарката му беше в затвора, той нямаше какво да губи, казвайки истината. Това се отнасяше и за Грийни, и за Кроудър и Тили. Те не можеха без господарката си. А ако твърденията на Тили бяха верни, между лейди Гуинивър и лорд Хю беше станало нещо много сериозно…
Хю излезе навън в сивото ранно утро, опитвайки се да овладее гнева си. Всъщност трябваше да оцени привързаността на магистъра към господарката му. А и на другите. Нали и той очакваше същото от прислугата си. Все пак беше гневен. Ако не й бяха толкова верни, ако мислеха повече за собствената си изгода, нямаше да му създават толкова трудности от самото начало.
Дъждът беше престанал и слънцето се мъчеше да си пробие път през облаците, но утрото беше хладно. Явно лятото си беше отишло окончателно.
Можеше да направи опит да я освободи — имаше начин да настрои краля благосклонно към затворницата…
Гуинивър щеше да се разгневи и да го обвини в манипулация, но каквото и да беше, тя нямаше да предпочете затворничеството в Тауър пред възможността да се върне при децата си и да живее отново в дома му. Не и след като беше разбрала какво означава затворът. За него беше ужасно, че тя се намира в затворническа килия. Щом не искаше да отвърне на любовта му — добре, той щеше да се примири, но заради сигурността на децата си тя беше длъжна да се върне под неговия покрив.
Беше малко след седем сутринта. Трябваше да тръгнат веднага, за да стигнат в Хамптън Корт рано следобед. Без да се бави, Хю се върна обратно в залата и се изкачи на втория етаж. Почука на вратата и влезе при момичетата, без да чака покана.
— Тили, облечете момичетата в най-красивите им рокли. Бързо… искам след половин час да сте готови.
Пипа скочи от пода, където беше наблюдавала как сестра й пишеше писмото. Котенцата се изтърколиха от скута й.
— При мама ли отиваме?
— Не, ще направим посещение на краля.
— Кралят ще ни заведе ли при мама? — попита упорито Пен и захапа края на перото си. Посещението при всевластния господар на Англия я интересуваше само доколкото беше свързано с майка й.
— Не съм сигурен — призна Хю. — Но сме длъжни да опитаме. Бързо се облечете, нямаме време за губене.
Той излезе навън и нареди на един слуга да поръча хубава лодка от Блекфриърс — по възможност малка и бърза.
Робин реагира на новината, че трябва да остане в Холборн, със стоическо мълчание. Никога не беше виждал краля, но не посмя да каже, че има голямо желание да придружи баща си и момичетата в Хамптън Корт; това не беше и нужно, защото засенчените очи и стиснатите устни го издаваха. Хю не можеше да му предложи утеха. По-късно щеше да намери начин да го обезщети, но първо трябваше да реши най-важния въпрос.
Лордът се преоблече бързо в придворна одежда от зелено кадифе и жакет в цвят на старо злато. Огледа се доволно и с учудване установи, че гневът му е изчезнал. Планът му зависеше от съдбата и от удачно подбрания момент. Ако тези два фактора се окажеха благоприятни… Ако кралят беше там, където се надяваше да го намери… тогава всичко щеше да зависи от моментното настроение на Хенри. Ако вземеше предвид всички възможни рискове, планът му имаше реален шанс да се увенчае с успех.
