недействително, страхът й бе поотслабнал, но беше убедена, че няма да продължи по същия начин.
В залата дамата разговаряше сериозно със съпруга си.
— Бедната жена е замръзнала, Оливър. Заповядай да запалят огън в стаята й, поне тази вечер — настоя тя. — Няма дори бельо за смяна… нищичко. Явно е станало много набързо.
— Лорд-пазителят на печата винаги действа бързо. Но от документа става ясно, че лейди Малори е тук по заповед на краля.
Жената потрепери.
— Още една бедна душа, затворена по кралска заповед — прошепна тя. — С какво може да е обидила Негово величество? Да не би да е отказала да сподели леглото му?
— Я си дръж езика — предупреди я съпругът й и се огледа да не би да ги подслушват.
— Е, мога само да й пожелая да не я сполети съдбата на другата, която беше затворена тук — продължи тъжно жена му. — Бедната кралица Ан!
— Тя престъпи свещените брачни клетви и обезчести леглото на краля — напомни й комендантът.
— Така твърдят обвинителите й — възрази сърдито жена му.
— Нямаме право да поставяме под въпрос решенията на краля — отвърна строго той. — Ще подслоня дамата в Уайт Тауър. Стаята е просторна и сравнително удобна. Ще заповядам да запалят огън в камината, тъй като в заповедта не се казва нищо по този въпрос.
— Много ти благодаря. Ще я нахраня, преди да я отведат. — Жената кимна и се върна в салона при гостенката си.
Слугинята донесе яденето и Гуинивър се нахрани с необичаен апетит. Бульонът я стопли, пастетът и сиренето й дадоха сили; чашата вино я ободри. Опитваше се да не мисли как Хю щеше да обясни отсъствието й на децата. Ако започнеше да мисли за тях, щеше да се разплаче и само да влоши положението си.
Докато се хранеше, домакинята я наблюдаваше с майчинска загриженост.
— Вие сте нова в Лондон, нали, мадам?
— Пристигнах едва вчера — отговори Гуинивър и остави лъжицата в празната купичка.
Жената явно искаше да чуе по-подробно обяснение, но остана разочарована. Гуинивър изпи виното и рече с искрена благодарност:
— Много сте добра, мадам. Наистина имах нужда да се подкрепя.
— Да, веднага разбрах — кимна жената и се обърна, тъй като в този миг влезе мъжът й.
— Ако сте се нахранили, милейди, ще ви отведат в квартирата ви — съобщи той.
— Благодаря ви. Съпругата ви беше много мила. — Гуинивър стана веднага и посегна към мократа си наметка.
— Ще ви дам една от нощниците си, докато донесат нещата ви. — Домакинята излезе и след малко се върна с подплатен вълнен халат. — Реших, че това ще ви предпази най-добре от нощния студ.
— Много сте любезна. — Гуинивър метна халата на ръката си.
— Ако сте готова… — Комендантът тръгна напред и тя го последва. Сърцето й биеше до пръсване, куражът отново я напусна.
Прекосиха двора, изкачиха една каменна стълба и влязоха в една от кръглите кули. Срещу входа имаше дъбова врата, избита в дебелата каменна стена. Комендантът отвори с голям ключ, блъсна вратата и пантите изскърцаха тревожно.
— Заповядайте, лейди Малори — покани я учтиво той и отстъпа настрана.
Гуинивър мина покрай него и влезе в затворническата килия.
— Желая ви добра нощ, милейди! — Вратата се затвори и тя чу как ключът се превъртя два пъти в ключалката.
Застана в средата на кръглата стая и зачака сърцето й да се успокои. Въпреки огъня в малката камина вътре беше студено и миришеше на мухъл. Тя попипа дебелите каменни стени и потръпна от ледената им студенина. Подът под краката й беше от същите дебели камъни. Четириъгълен отвор беше избит в стената високо над главата й. Отвън не проникваше светлина.
Над вратата в желязна поставка гореше свещ. Тя и огънят бяха единствените източници на светлина. В стаята имаше тясна кушетка със сламеник, възглавница и тънко одеяло. До леглото стоеше малко столче, в ъгъла дървено ведро без капак. Стомна със студена вода беше поставена на пода до огъня. Това беше цялото обзавеждане.
Гуинивър застана пред огъня. Пред камината имаше кофа с въглища, значи можеше да го поддържа, докато беше будна. Наметката й все още беше мокра, затова я разпростря пред огъня и бързо се уви в подплатения халат.
Някъде отвъд каменните стени се чу самотен, дрезгав рев на лъв от кралската менажерия. Бедното животно е затворено като мен, каза си Гуинивър. Но то е още по-зле, тъй като не осъзнава защо са го пъхнали в онази тясна клетка.
Тя издърпа сламеника от кушетката и го простря пред огъня. Легна и се зави с тънкото одеяло. Открай време не понасяше студ и влага, но беше решена да не се предава без борба. Нямаше да умре сред тези стени. Ако кралят и лордът пазител на печата искаха смъртта й, трябваше да прибягнат друг вид насилие.
16.
— Къде е майка ни, лорд Хю? — Пен го погледна пронизващо с кафявите си очи. — Каза ни, че ще се върне надвечер.
— Точно така ни каза, но ето, че я няма — присъедини се и Пипа. — Къде е мама? Искаме да я видим. — Гласчето й потрепери.
Хю вдигна момиченцето на ръце и го притисна до гърдите си.
— Кралят пожела да разговаря по-дълго с майка ви. Тя ме помоли да ви обясня, затова се върнах. Каза да ви предам, че ви обича и ще се върне колкото се може по-скоро.
— Ако е знаела, че ще й се наложи да остане, щеше да ни каже — настоя Пен. — Никога не би тръгнала, без да ни каже.
— За съжаление всичко стана неочаквано — обясни търпеливо Хю. — Тя не можеше да знае, че нещата ще се развият по този начин. Гуинивър иска вие да останете тук с Тили, магистъра, Кроудър и Грийни, докато тя се върне.
— Но аз искам да я видя! — извика пронизително Пипа и заудря с юмручета по раменете му. — И Пен иска да види мама, нали, Пен?
— Разбира се — отговори беззвучно по-голямата сестра. — Къде е тя, сър?
Хю нямаше представа дали децата бяха чували за Тауър. Може би изобщо не знаеха името на затвора и ако има кажеше истината, нямаше да се уплашат. Той погледна сериозното лице на Робин, застанал зад Пен. Момчето знаеше всичко за страшния затвор. Не можеше да разчита, че той ще си замълчи, ако Пипа и Пен го подложеха на настойчив разпит.
Трябваше да подбере думите си много внимателно.
— Вашата майка се намира в една от къщите на краля. Остана там доброволно. Тъй като проблемът с имотите трябва да бъде решен, утре ще й изпратя необходимите книги.
— Но тя щеше да ни каже, ако смяташе да остане някъде другаде — повтори упорито Пен. — Освен това винаги работи заедно с магистър Хауърд. — И той ли ще отиде при нея? — Тонът й стана необичайно враждебен.
— Ако магистърът може да отиде при нея, значи и ние можем — добави възбудено Пипа. — Тя ще предпочете да види нас, не магистъра!
— Да, защо да не можем да отидем при нея? — подкрепи я Пен. — Щом е останала в онази къща по своя воля, значи можем да я посетим!
Работата се оказа по-трудна, отколкото си представяше. Децата на Гуинивър не бяха от хлапетата, които приемаха всичко на доверие само защото им го казваше възрастен. Явно не ги бяха научили да се подчиняват на авторитетите, без да задават въпроси — и това не беше учудващо при такава майка.
— Засега нямате право да я посещавате — отговори твърдо той. — Майка ви го знае, затова не поиска
