Сигурно щеше да е неблагодарност да очаква повече.
6
Хенриета наистина се стараеше. През петдневното отсъствие на Даниъл вървеше като сянка по петите на Сюзън Джейтс. Вслушваше се във всяка дума, изтървана от слугините в килера. Отиде и до мандрата и се загледа как момичетата правят краве сирене, бият масло и отпенват млякото. Отначало се опита да създаде впечатлението, че иска само да има поглед за това как се води домакинството, но многобройните й въпроси подсказваха достатъчно ясно колко е невежа и тя скоро се отказа от подобни усилия.
Наложи й се да си признае, пряко воля, че ръководенето на толкова голямо домакинство може да се усвои само в практиката, в дългогодишна практика. Даниъл очакваше тя да поеме веднага обучението на осемгодишната Лизи, а Хенриета, като дете направо отказваше да изпълнява каквито и да било задължения, докато мащехата й не вдигна ръце. Далеч от домашните задължения, Хенриета се радваше на свободата си, без да се пита от каква полза можеха да й бъдат пропуснатите знания.
Ето, че сега трябва да си плащам, мислеше си мрачно Хенриета. Не след дълго всички в къщата вече знаеха, че господарят си е довел съпруга, която и представа си няма как се води домакинство. Въпреки това никой не беше нелюбезен с нея, никой не й отказваше уважението, което й се полагаше като на господарка. Но колко ли щеше да продължи, докато и на Даниъл му стане ясно какво е истинското положение на нещата?
При всяка възможност Хенриета скиташе с децата из поля и гори. Ходеше с тях на лов и риболов или да берат цветя — все неща, които бе научила още като дете от природата. И през ум не й минаваше, че Даниъл може да възприеме тези удоволствия като не особено подходящи за своите дъщери. Забеляза, че госпожа Киърсот е недоволна, но не се обяви открито против тях. Затова пък двете момиченца едва дочакваха края на уроците.
Сър Даниъл Дръмънд се прибра в късния следобед на петия ден и срещна трите скитнички на големия път, уморени, но щастливи, понесли есенно обагрени клонки. Погледна някак недоверчиво раздърпаното шествие, но се зарази от радостта им. Собственото му настроение беше под нулата заради случилото се през последните няколко дена, затова беше благодарен, че го отвлякоха с безгрижието си от тези мисли. Ех, може и да си е довел съпруга бедна като просякиня, може да беше поел с нея и куп дългове, но децата му откриха в нея любвеобилната приятелка, която толкова искаше да намери за тях. Какво значение можеше да има срещу това една скъсана пола или смъкнат чорап?
— Изглеждаш ми поуспокоен — каза Хенриета, след като пратиха децата при госпожа Киърсот. — Ще кажа да ти приготвят баня в пералнята. Ще ти дойде добре преди вечеря.
— Чудесна идея, Хари. Искам да измия не само прахта от пътищата, но и отвратителната смрад на парламента.
— Толкова лошо ли беше? — Хенриета докосна неволно ръката му.
— Не ми се говори за това — отвърна кратко и решително Даниъл.
Хенриета прехапа устна, но после си каза, че Даниъл сигурно е просто уморен и гладен.
— Ще ида да се погрижа да ти предложа нещо по-специално за вечеря. — Тя излезе бързо от стаята и забърза към пералнята. За нещастие беше забравила, че този ден беше определен за чистене на големите медни казани и затова в пералнята не бяха палили огън. Хенриета стоеше безпомощно в студеното помещение. Ако държеше конците на домакинството в ръка, щеше да знае, че на този ден тук човек не може да се изкъпе.
— Желаете ли нещо, милейди? — чу зад себе си приятелски глас.
— Гореща вода, Мег. Господарят иска да се изкъпе.
— В кухнята сигурно има. Том може да я качи в стаята.
— Благодаря, Мег. — И Хенриета се запъти облекчена към кухнята.
Готвачът я погледна доста скептично, когато чу, че господарката на къщата желае собственоръчно да приготви за сър Даниъл суфле със сирене, едно от любимите му ястия. Въпреки това извади рецептата и приготви необходимите продукти, преди да се залови отново за работата си.
Мисля, че е много лесно, каза си Хенриета. Трябва само да спазвам рецептата. Единственото затруднение беше в количеството подправки и треви, за които не бяха означени точни пропорции. Следвайки правилото, че хубавите неща никога не са в повече, Хенриета не пожали нито черния пипер, нито индийското орехче, нито ригана. Не успя да разбие яйцата съвсем както трябваше, но после бъркането, биенето, стъргането на сиренето и накисването на хляба в мляко — всичко й спореше и резултатът, изсипан във формата, изглеждаше наистина както трябва. Хенриета окачи формата във вряща вода над огъня и се качи на горния етаж да съобщи на децата добрата новина.
Докато минаваше покрай стаята на госпожа Киърсот, чу възбудени гласове. Изглежда спореха за нещо с Даниъл.
Когато престъпи прага на детската стая, установи, че Нан отдавна спи дълбок сън, но на Лизи още й се бъбреше.
— Ако родиш детенце, то ще е наше полубратче или полусестриче, нали? — Все пак и Лизи не можа да сподави прозявката си.
— Точно така — отговори й усмихнато Хенриета и оправи смачканото одеяло.
Вратата се отвори и Даниъл влезе в стаята. Изглеждаше в лошо настроение.
— Как се случи? — попита той и прокара пръст през дългата драскотина през цялата буза на Нан.
— Ами от един бодлив храст, докато търсехме лисичи следи — отговори Лизи вместо сестра си. — Хари знае каква е разликата между диря от лисица и от язовец. Знае куп такива неща.
— Така ли? — Даниъл очевидно не се учуди много. — Нали ти казах да не наричаш мащехата си Хари.
Хенриета вече беше отворила уста да възрази, но някакво чувство за самосъхранение я възпря. Тя излезе от детската стая и отиде долу, в трапезарията, където масата вече беше сложена. Имаше и бутилка бургундско. Изглежда всичко беше наред.
Сър Даниъл влезе мълчаливо и застана до камината, пъхнал ръце дълбоко в джобовете.
— Нещо те е променило — каза колебливо Хенриета.
Даниъл намръщи замислено чело. Госпожа Киърсот беше ужасно недоволна от лудориите на подопечните й, а нали и той видя колко раздърпани и разрошени бяха децата този следобед, но и колко радостни и доволни. В момента не беше склонен да упреква, предпочиташе да изчака да види как ще се развие това приятелство.
— Е, не бива да позволяваш на децата да те наричат Хари — всъщност това беше всичко, което каза. Отиде до бюфета и си наля вино. — Слиза ли вече в мазето? Хакът може да ти покаже къде складираме различните вина, за да можеш да даваш нареждане вино от коя година да се сервира.
Значи и виното! Изглежда нямаше край. Хенриета измърмори нещо за вечерята и изчезна в кухнята. Върна се горда с тенджерата в ръце.
— Виж, направих ти суфле със сирене. Дано е станало.
Даниъл се усмихна и отърси лошото си настроение. Жена му изглеждаше толкова усърдна и напрегната. Големите й кафяви очи блестяха от очакване.
— Сигурен съм, Хари.
Хенриета наблюдаваше напрегнато съпруга си, как слага в уста първата хапка. Той вдигна учудено поглед. Хенриета побърза да опита и тя, закашля се и остави лъжицата.
— Какво, за бога, си сложила вътре, Хари? Не помня да съм ял някога подобно нещо.
— Мислиш, че съм прекалила с черния пипер?
— Не зная. — Даниъл свали парченце яйчена черупка от връхчето на езика си. — Зная само, че съм гладен.
— Ще видя какво друго има. — Със сълзи в очите Хенриета отнесе злополучното суфле в кухнята. Как можеше да обясни подобен провал?
Когато младата му жена се върна, Даниъл още седеше до масата и въртеше замислено чашата си.
— Предполагам, никога не си правила такова суфле.
— Наистина не съм — призна си чистосърдечно Хенриета. — Мег ей сега ще донесе пастет от месо и
