затягайки колана си. Арабела се втурна след него. Без да я погледне, той слезе по стълбата, като вземаше по две стъпала наведнъж. Излезе на улицата, възседна коня си и го подкара в бърз тръс.
Арабела възседна своя кон с помощта на слугата и последва съпруга си. Не знаеше какво трябва да направи, но нямаше намерение да му позволи да я пренебрегва по този начин. Ако не желаеше да я удостои с доверието си, значи бракът им беше само фарс.
Пристигна на Кавендиш Скуеър малко след Джак. Конят му беше вързан на парапета пред къщата, входната врата беше широко отворена. Арабела скочи от седлото, прибра полите си и изкачи стълбището. Тидмут тъкмо щеше да затвори вратата, когато тя профуча като вихър покрай него. Спря едва в будоара си и си заповяда да се овладее. Погледна се в огледалото и се намръщи. По челото й блестяха капчици пот, косата й висеше прашна и разрошена под шапката, шалчето на шията й се бе изкривило. Хвърли шапката и камшика си на едно кресло, мина през спалнята си и решително отвори вратата към стаята на Джак.
Той тъкмо обуваше бричове, а Луис приглаждаше гънките на ризата, приготвена за обличане.
— Можеш да ми отделиш пет минути — каза Арабела, като се стараеше да говори неутрално. — Моля ви, Луис, оставете ни сами.
Камериерът погледна господаря си с възмутено изражение. Не приемаше заповеди от херцогинята. Едва когато Джак кимна кратко, Луис излезе, макар и намръщен.
— Какво има? — попита хладно херцогът, докато връзваше шалчето си.
— Защо премълча пред мен, че имаш сестра? — Арабела застана до леглото и сложи ръка на гладката дървена рамка.
— Това не те засяга. Нито когато се оженихме, нито сега. — Отговорът прозвуча сковано.
— Аз съм твоя жена, Джак. Как може да не ме засяга? — попита тя спокойно, решена да предизвика реакцията му.
— Наистина ли смятате, че ще се доверя на жена, която души и шпионира зад гърба ми? — Най-после гневът му изби на повърхността. — Искам да знаете, мадам, че нямам ни най-малко доверие във вас. Не знам как успяхте да проникнете в онази част от живота ми, която предпочитах да запазя в тайна, но бъдете уверена, че сте сторили голяма грешка.
Той се обърна към огледалото с жест на отвращение и презрение.
— Джак, моля те… — проговори с болка Арабела. — Не съм искала да те шпионирам. Джордж ми каза, че имаш сестра и смяташ, че е загинала по времето на терора. Каза ми още, че сте били много близки…
— Много съм му задължен — прекъсна я остро той. — Дано не забравя да му изкажа благодарност.
— Джордж не е виновен. — Сега вече Арабела се ядоса и гневът помете чувството й за вина. — За всичко си виновен ти. Ако не беше толкова затворен и недостъпен… ако не се затваряше пред всички, дори пред най-близките си хора, аз нямаше да бъда принудена да задавам въпроси за личния ти живот… за онова, което има значение за теб.
Той се обърна отново към нея и попита с измамно спокойствие:
— И за какво още попита Джордж, моя сладка, фалшива съпруго?
— Не съм фалшива — изсъска тя. — Ако някой е фалшив, това си ти. Защо криеш мислите и чувствата си от мен? Какви тайни имаш още? — Застана пред него и продължи енергично: — Настоявам да ми кажеш всичко. — Брадичката й бе предизвикателно вирната, златните очи изпускаха искри.
Той й обърна гръб, но тя улови ръката му и я дръпна с все сила, опитвайки се да го обърне отново към себе си. Той се отърси от нея като от досадна муха и изрече примирено и търпеливо:
— Остави ме на мира, Арабела.
— Няма. — Тя посегна отново към ръката му. — Защо се ожени за мен, след като ме презираш? Ти ме презираш, нали? — Без да пуска ръката му, направи още една крачка към него и го принуди да я погледне. — Презираш ли ме?
След цяла вечност той отговори:
— Не… не те презирам. Теб не.
Арабела го погледна втренчено и прозря истината.
— Какво ти е сторил брат ми, Джак?
Джак погледна над главата й. В съзнанието му отново бе изникнала картината на клането в затвора Ла Форс през онази нощ.
— Той предаде сестра ми.
По вените на Арабела се разля леден студ. По гърба й пробягаха тръпки, кожата на главата й настръхна. Пусна ръката му и пошепна дрезгаво:
— Мисля, че не разбирам…
— Тогава ще ти обясня и ще разбереш, мила моя. — Думите му бяха оцветени от горчивина и ирония. — За да спаси скъпоценната си шия, брат ти предаде сестра ми на тайната полиция. Отведоха я в затвора Ла Форс и там я убиха. — Погледът му беше празен, сякаш гледаше в черна дупка. — Проследих дирите на Шарлот до Ла Форс. Всички бяха мъртви… целият двор беше в кръв… трупове лежаха в локви кръв, отделни части от тела, отсечени крайници… Сестра ми е била една от първите, отведени в този затвор. Говорих с една жена… мърлява старица… продавачка на чорапи… Видяла как я ударили с байонет и паднала на колене. Невъзможно е да е оживяла след това клане!
В тона му имаше агония и Арабела потръпна. За първи път след толкова години възникваше възможността да се е излъгал. Многото месеци страдание можеше да се окажат напразни. Той изтри с две ръце лицето си, сякаш искаше да заличи нещо. Арабела се отдръпна назад и падна тежко на леглото.
— Фредерик винаги е бил подлец. — Просто установяване на прост факт. Несъщият й брат бе продал душата си на дявола. Би направил всичко, за да спаси собствената си кожа. — Значи затова си го довел до фалит… и до смъртта. — Сведе глава и продължи дрезгаво: — Бих могла да кажа, че това е добро отмъщение. Но какво общо имам аз, Джак? Защо се ожени за мен? И аз ли бях част от отмъщението?
Мълчанието му беше достатъчен отговор.
Арабела обхвана раменете си, за да си даде някаква опора, и се загледа право пред себе си. Престъплението на Фредерик щеше винаги да тежи над нея. Никога нямаше да се освободи от него. Джак виждаше в нейно лице своя смъртен враг.
— Идвам с теб — заяви накрая тя и се изправи. Решителността придаде твърдост на гръбнака й.
— Няма да дойдеш — отвърна той и очите му бяха студени като лед. — Да не мислиш, че ще търпя една Лейси в близост до сестра си?
Да, Джак никога нямаше да се освободи от омразата и презрението си. Но сега не искаше да се кара с него. Това не беше истинският Джак. Не беше мъжът, когото познаваше, когото познаваха приятелите му. Той беше пленник на сила, унищожителна като онова, което бе извършил Фредерик. Стана от леглото и се запъти към вратата. На прага се обърна и каза просто:
— Желая ти много щастие, Джак.
20
Арабела отиде направо при Мег и набързо й разказа какво се бе случило. Както винаги, приятелката й я изслуша мълчаливо.
— Смятам, че той ще вземе кораб от Дувър до Кале. Това е най-бързият път между Лондон и Париж — заключи Арабела.
— Смятам да взема пощенска карета до Дувър, да се кача на същия кораб до Кале и да го последвам до Париж. Ще изляза пред очите му, когато най-малко очаква.
Мег сбръчка чело.
— Не искам да те обезкуражавам, Бела, но ти познаваш ли този мъж истински?
Арабела обмисли въпроса й.
— Струва ми се, че знам твърде малко за него — призна най-сетне с меланхолична въздишка. — Но трябва да опитам. — Стисна ръцете на приятелката си и попита: — Ти ме разбираш, нали?
— Да, естествено.
Арабела помълча малко, после се изправи с нова решителност.
— Първо ще наема пощенска карета. — Огледа се и попита малко безпомощно: — Знаеш ли как се
