— Онова, което ще открият, е, че си сред най-почтените хора, които някога са познавали.
По лицето й пробяга изражение на гузност, макар той да не можа да си представи защо изобщо би трябвало да се чувства гузна. Но то бързо отстъпи място на тревогата й.
— Сигурен ли си, че с Хедър няма да се случи нищо лошо?
— Не съм казвал подобно нещо. Брейди ще я накаже и това е сигурно.
— След като аз съм засегнатата в случая, би трябвало аз да определя наказанието.
— Брейди едва ли ще мисли така, още по-малко — Шеба.
— Шеба! Толкова е лицемерно! На нея й харесваше да вярва, че съм крадла. Как може тя да наказва Хедър за това, че бе изпълнила най-голямото й желание?
— Докато Шеба вярваше, че това е истина, тя бе доволна. Но тя притежава и силно чувство за справедливост. Хората в цирка живеят заедно и няма нещо, което да ненавиждат повече от крадците. След като Хедър откраднала и излъгала, тя е престъпила онези закони, в които Шеба вярва.
— И все пак смятам, че е лицемерно и нищо не може да промени мнението ми. Ако не разговаряш ти Брейди, ще го направя аз.
— Не, няма да го направиш.
Тя понечи да възрази, но преди да успее да каже думица, той се наведе и я целуна. Съпротивлява се цели две секунди, опитвайки се да му докаже, че не е лесен противник, но след това омекна.
Господи, как обичаше да я целува, да усети връхчето на езика й, да почувства мекия допир на гърдите Какво бе сторил, та да заслужи тази жена? Тя бе неговият личен ангел.
Бодна го отчаяние, защото тя не се стремеше да получи онова, което й се полагаше. Отмъщението не бе присъщо на характера й и поради това бе уязвима.
Отдръпна се леко, колкото да може да заговори, но му бяха нужни големи усилия да изрече думите през свитото си гърло.
— Извинявай, мила. Толкова съжалявам, че не ти повярвах.
— Това не е важно — отвърна му шепнешком тя.
И той знаеше, че говореше сериозно, а сърцето му щеше да се пръсне.
20.
Шеба стоеше в сянката на голямата палатка и се бореше с болката си, докато гледаше как Алекс и Дейзи се смеят до павилиона за захарен памук. Той отмахна стръкче слама от косата й, сетне докосна лицето й — милувката бе тъй интимна, сякаш докосваше гръдта й.
Горчивината я обгърна цяла, досущ като поветица, заглуши всичко останало. Бяха минали четири дни, откакто бе научила истината за откраднатите пари и не можеше да понесе щастието им. Имаше чувството, че то някак си бе за нейна сметка и че той няма право на него.
— Успокой топката, Шеба.
Обърна се рязко и видя да приближава Брейди. Откакто бяха прекарали онази нощ заедно, той се носеше из цирковата площадка надут, като гривест петел. Само дето не бе пъхнал ръце под мишници и да изкукурига. В типичен за него стил, той освен това бе решил, че след като е бил веднъж неин любовник, това му даваше правото да ръководи и живота й.
— Остави ме на мира.
— Това е последното нещо, което би искала от мен.
Възненавидя съжалителния поглед, с който я гледаше.
— Не знаеш нищо.
— Остави го, Шеба. Алекс е част от миналото ти. Просто го остави.
— Очаквах да речеш нещо подобно. Ти си шампион по оставянето на нещата на самотек, нали?
— Ако имаш предвид Хедър…
— Знаеш, че тъкмо това имам предвид.
Тя хвърли поглед към фургона на слоновете, където Хедър се опитваше да се пребори с количката, натоварена с тор, и да я прекара през вратата. Бяха й възложили най-неприятните задължения — същите, които бе изпълнявала и Дейзи. Шеба намери това за подходящо наказание, но Брейди не бе задоволен. Той бе предприел стъпки да я върне при балдъза си Тери, веднага щом Тери се прибереше в Уичита, след посещението при майка си.
— Хедър си е моя работа. Вместо да се безпокоиш за нея, защо не си помислиш колко бяхме добри онази нощ?
— Добри ли? Едва не се претрепахме!
— Аха. Страхотно беше, нали?
Ухили се при спомена, а тя усети как я облива предателска вътрешна топлина. Наистина беше хубаво, вълнуващо, тръпката идваше от събирането й с един толкова темпераментен и взискателен като самата нея мъж. Изгаряше от нетърпение да се любят отново, затова сложи ръка на хълбок и едва не му се усмихна, когато забеляза как Алекс се наведе и целуна Дейзи по носа. Как го мразеше! Как ги мразеше и двамата! Той нямаше никакво право да я гледа така.
— Стой настрани от мен, Брейди. — Бутна го, мина покрай него и се отдалечи.
Три дни по-късно Дейзи крачеше към менажери с торба лакомства за животните, които бе купила, докато пазаруваха с Алекс хранителни продукти. Тейтър я следваше и двамата спряха да се възхитят на салтото, което Петре Толея, тригодишният изтърсак на семейството, изпълни пред майка си Елена. Румънката говореше слабо английски, но си размениха с Дейзи поздрав на италиански — език, който и двете владееха отлично.
След като поговори няколко минути с Елена, Дейзи влезе в менажерията да прекара известно време със Синджун.
Извърна се да не гледа укора, който бе сигурна, усещаше в погледа на Синджун. Напоследък Алекс бе тъй щастлив, досущ като хлапак, и тя не бе в състояние да помрачи настроението му. Знаеше, че ще му е трудно да приеме новината за бебето, затова бе крайно важно за нея да подбере подходящия момент.
Взе кесията със сливи за Глена и тръгна към клетката й. Но клетката я нямаше.
Изтича навън. Тейтър изостави сеното си и затича весело в тръс подире й към фургона, с който превозваха животните от менажерията. Трей подремваше в кабината и тя се надвеси през прозорчето, да го раздруса.
— Къде е Глена?
Той подскочи и удари каубойската си сламена шапка на огледалцето за обратно виждане.
— А?
— Глена! Клетката й я няма.
Той се прозя.
— Някакъв тип дойде да я вземе тази сутрин.
— Кой?
— Някакъв мъж. Шеба беше с него. Натовари Глена на пикапа си и замина.
Слисана, тя пусна реверите му и отстъпи назад. Какво бе направила Шеба?
Намери Алекс да преглежда шапитото за прекъсвания.
— Алекс! Глена я няма!
— Какво?
Каза му какво бе узнала и Алекс я изгледа мрачно.
— Да вървим да намерим Шеба.
Собственичката бе в Червения фургон; седнала зад писалището, бе заета с някакви документи. Пуснала бе косата си свободно, дълбокото деколте на тъмночервения й памучен анцуг бе подчертано с бродерия в мексикански стил. Дейзи изпревари Алекс и застана пред нея.
