— Какво си сторила с Глена?
Шеба вдигна глава.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото аз отговарям за менажерията. Тя е едно от моите животни и съм отговорна за нея.
— Моля? Едно от твоите животни ли? Не мисля, че е така.
— Престани, Шеба — сопна й се Алекс. — Къде е горилата?
— Продадох я.
— Продала си я? — попита той.
— Нали знаеш, че
— Не смяташ ли, че трябваше да ми кажеш?
— Изскочило ми е от ума.
Стана от стола си и отнесе купчина бумаги до шкафа за документи.
Дейзи пристъпи напред, след като тя отвори едно чекмедже.
— На кого я продаде? Къде е тя?
— Не разбирам защо си толкова разстроена. Нали самата ти твърдеше наляво и надясно колко било нехуманно да се затварят животните в менажерията?
— Това не означава, че съм искала Глена да бъде дадена на когото и да е. Искам да знам къде се намира.
— На ново място. — Шеба затвори шкафа.
— Къде?
— Наистина не обичам да ме разпитват.
Алекс сложи ръка върху рамото на Дейзи.
— Защо не се върнеш в менажерията? Аз ще се заема с това.
— Защото искам да знам къде е тя. И, Алекс, има някои неща за навиците й, които трябва да съобщя на новия й собственик. Глена не обича силния шум, бои се и от хора с големи шапки.
Гърлото й се сви, като си помисли, че повече никога няма да види нежната горила. Искаше Глена да намери нов дом, но искаше и да се сбогува с нея. Спомни си колко обичаше горилата да я пощи и се почуди дали някой от новите й гледачи щеше да й позволи го прави. Изненада се от себе си, когато очите й се насълзиха.
— Тя обича сливи. Трябва да им кажа за сливите.
— Напиши ми списък на всичко това и аз ще го пратя на новия собственик. А сега върви, хайде. Трябва да поговоря с Шеба.
Искаше да възрази, но осъзна, че Алекс имаше добър шанс да се разбере с Шеба, ако бяха насаме. Отиде до вратата и там се спря, колкото да погледне собственичката на цирка.
— Не постъпвай повече така, чуваш ли? Следващия път, когато решиш да продадеш някое животно, искам да знам предварително. Искам също така да получа възможността да поговоря с новия собственик.
Шеба повдигна вежди.
— Не мога да повярвам, че имаш наглостта да ми нареждаш какво да правя.
— Имам я. Просто гледай да направиш това, което ти казах.
Обърна се и излезе.
В първия момент и Шеба, и Алекс останаха безмълвни. Той се съмняваше, че думите на Дейзи бяха изплашили Шеба, но въпреки това бе горд с жена си, че й се бе опънала. Погледна жената, която някога беше негова любовница, и изпита единствено отвращение.
— Какво става с теб? Винаги си била корава жена, но сега си жестока.
— Не виждам за какво се оплакваш. Ненавиждаш менажерията почти толкова, колкото и тя.
— Не се прави на глупачка. Искаше да засегнеш Дейзи и си избрала този начин. Използваш я, за да стигнеш и до мен, но това няма да мине.
— Не се самозалъгвай, че си от такова значение за мен.
— Познавам те, Шеба. Знам начина ти на мислене. Всичко бе наред, докато хората вярваха, че Дейзи е крадла, но сега, след като знаят истината, ти не можеш да го понесеш.
— Правя каквото искам, Алекс. Винаги съм го правила и винаги ще го правя.
— Къде е горилата?
— Изобщо не ти влиза в шибаната работа.
Изгледа го яростно и излезе от фургона.
Той не я последва, нямаше да й достави удоволствието да я пита отново. Вместо това грабна телефона.
Отне му цял ден, докато открие прекупвача, на когото Шеба бе продала горилата. Той му поиска двойна цена, в сравнение с онази, която бе платил на Шеба, но Алекс не се пазари.
Няколко дни търси подходящ дом за Глена и в сряда, следващата седмица, можеше вече да обяви на Дейзи, че горилата е на път да стане най-новата обитателка на чудесния отдел за примати в чикагската зоологическа градина Брукфийлд: не й каза, разбира се, че го бе постигнал с парите си.
Дейзи се обля в сълзи и му каза, че е най-прекрасният съпруг на света.
Брейди стоеше до изхода на компанията ТWA в летището на Индианаполис; до него Хедър очакваше да извикат за полета до Уичита. Не бе му казала и думица, след като напуснаха площадката същата сутрин, на него пък не му харесваше чувството за вина, което го гризеше. Шеба вече го бе наричала с всички обидни думи на света, а предишния ден Дейзи го бе приклещила до един от павилионите и му бе обяснила колко бе неправ. Всички го караха да се чувства като отрепка. Нито една от двете не знаеше какво е да имаш дете, което да обичаш толкова много, че да си готов да направиш всичко за него.
Изгледа свирепо дъщеря си.
— И да слушаш леля си Тери, чуваш ли? Аз ще се обаждам всяка седмица. Ако ти трябват пари, ми се обади; и не искам още да излизаш с момчета.
Тя гледаше право пред себе си, стиснала в ръце раничката си. Беше толкова хубава, тъй добре сложена макар и крехка, че сърцето го заболя. Искаше да е в състояние да защити момиченцето си от всичко лошо на света, да бъде тя в безопасност, да бъде щастлива. Би дал живота си за нея.
— Ще ти пратя самолетни билети за коледната ваканция, да дойдеш при нас във Флорида — рече навъсено. — Можем да идем двамата до Дисниуърлд или нещо подобно. Бас ловя, че ще ти хареса.
Тя се обърна към него, брадичката й трепереше.
— Пет пари не давам дали отново ще те видя.
Усети как нещо ужасно свива стомаха му.
— Не го каза сериозно, нали?
— Бих искала да не си ми баща.
— Хедър…
— Не те обичам. Никога не съм те обичала. — С каменно изражение и сухи очи тя гледаше право пред себе си. — Обичах мама, но не и теб.
— Не говори така, мила.
— Това трябва да те зарадва. Така няма да се чувстваш зле, че не ме обичаш.
— Кой е казал, че не те обичам? По дяволите, да не би момчетата да са го казали?
— Ти ми го каза.
— Никога. Какво, по дяволите, говориш?
— Казвал си ми го по хиляди начини. — Преметна раничката на едното си рамо. — Съжалявам за откраднатите пари, но вече ти го казах. А сега трябва да се качвам на самолета. Не си прави труда да ми телефонираш. Ще съм твърда заета с учене, за да ти отговарям.
Обърна се, размаха бордната карта пред стюарда и изчезна в тунела.
Какво направи той? Какво имаше тя предвид, като му каза, че й бил подсказвал по хиляди начини, че не я обича? Иисусе Христе, Дева Марийо и Йосифе, страхотно се бе провалил. Бе желал за нея най-доброто. Светът бе лош и човек трябваше да положи големи усилия, да бъде корав, за да порасти деца, инак можеха
