Върна се пет минути по-късно и побърза да заеме мястото си зад масата. Макар и осветлението да бе приглушено, бе сигурна, че всички в залата са видели, че е гола под тънката копринена тъкан. Алекс откровено я зяпаше, докато приближаваше. В позата му се съзираше арогантност и човек не можеше да сбърка принадлежността му към Романови.
След като седна до него, той я прегърна през рамо и прокара пръст по ключицата й.
— Щях да те карам да отвориш чантичката си и да ми покажеш бельото си, за да се уверя, че си изпълнила заповедта, но както виждам, това не се налага.
— Вижда се през плата, нали? — Дейзи се огледа. — И сега всички знаят, че отдолу съм гола, а виновен за това си само ти. Не биваше да се оставям да ме уговориш.
Той плъзна ръка под косата й и обхвана с длан врата й.
— Доколкото си спомням, нямаше друг избор. Беше царска заповед, нали си спомняш?
Тя го изгледа свирепо.
— Не изпълнявам царски заповеди.
Той се наведе по-близо и докосна леко с устни ухото й.
— Мога да те хвърля в тъмница само с едно изщракване на пръсти, скъпа моя. Сигурна ли си, че няма да размислиш?
Появата на сервитьора й спести отговора. Той прибра чиниите с остатъците от салатите и им сервира основното ястие. Алекс бе поръчал пушена сьомга, а тя — спагети. Бяха подправени с билки и едри, сочни скариди, смесени с пресни зеленчуци. Докато опитваше яденето, се помъчи да забрави, че е гола, но Алекс нямаше намерение да изоставя темата.
— Дейзи?
— Хм…?
— Не искам да те плаша, но…
Той махна кърпата, която покриваше плетената кошничка с кифлички и огледа съдържанието й. Тъй като всички бяха еднакви, тя не виждаше защо трябва толкова дълго да си избира, освен че нарочно бавеше темпото.
— Какво? — попита. — Кажи ми.
Той разчупи една от кифличките и бавно я намаза с масло.
— Ако не ме задоволиш достатъчно тази вечер… — погледна я лениво и в очите му проблесна насмешлив пламъче, — боя се, че ще се наложи да те хвърля на хората си.
— Какво! — Тя едва не скочи от място.
— Исках просто да ти дам един малък стимул.
И с дяволска усмивка той заби здрави бели зъби в кифличката.
Кой можеше да предполага, че този строг, комплексиран мъж ще се окаже любовник с такова въображение? Тя реши, че палавата игра може да се играе и от двама и се усмихна сладко:
— Разбирам, Ваше величество. И съм тъй ужасена от вашата императорска важност, че дори и през ум не ми минава да ви разочаровам.
Повдигнал дяволски едната си вежда, той набоде една скарида от чинията й и й я подаде.
— Отвори се за мен, скъпа моя.
Тя пое полека скаридата и с пръстите на краката си погали прасеца му, благодарна на пестеливото осветление и уединението на масата им; така нямаше да се превърнат в зрелище за другите. Изпита удоволствие, като почувства как се стяга мускулът му, знаеше, че изобщо не бе такъв безпристрастен наблюдател, на какъвто се правеше.
— Краката ти кръстосани ли са? — попита.
— Да.
— Разтвори ги.
Тя едва не се задави.
— И ги дръж така до края на вечерта.
Храната изведнъж й се стори безвкусна, мислеше само за това как да си тръгнат от ресторанта и да се просне на леглото с него.
Отвори краката си с няколко инча, той докосна коляното й под масата, а тонът му вече не бе тъй самоуверен, както преди малко.
— Много добре. Виждам, че можеш да изпълняваш заповеди.
Мушна ръка под полата й и я плъзна по вътрешната страна на бедрото й.
Дързостта му я остави без дъх, в този миг се чувстваше досущ като робиня, предадена за забавления на бъдещия цар. И от тази фантазия се почувства напълно обезсилена от желание.
Макар нито един от двамата да не прояви признаци на нетърпение, приключиха вечерята си бързо; и двамата отказаха кафе и десерт. И скоро вече бяха на път за цирка.
Той не я заговори, докато не влязоха във фургона; там хвърли ключовете на кухненския плот и се обърна към нея.
— Достатъчни ли ти бяха игрите за тази вечер, мила?
Ласката на коприната върху тялото й, както и флиртът с опасността да се разкрият пред другите в ресторанта бе свалила задръжките й, но тя все още се чувстваше глуповато, когато сведе очи и се опита да изглежда покорна.
— Както пожелаете, Ваше величество.
Той се усмихна.
— Тогава ме съблечи.
Тя свали сакото и вратовръзката му, разкопча ризата и впи устни в гръдта му. Кожата му настръхна. Устните й се притиснаха към твърдото, кафяво зърно на гръдта. Пръстите й бяха непохватни с катарамата на колана му, а когато най-сетне успя да я отвори, се зае с ципа.
— Първо свали своите дрехи — рече той. — И ми дай този шал.
Свали с треперещи ръце старинния златист шал от кръста си и му го подаде. Махна обеците, сетне и сандалите си. С едно движение съблече през глава блузата и разкри гърдите си. Закопчалката на полата поддаде под пръстите й и коприната се смъкна от бедрата й. Излезе от купчинката плат и застана гола пред мъжа си.
Той прокара длан по тялото й: от рамото до гръдта, сетне по ребрата и до бедрата, сякаш определяше границите на собствеността си. Жестът му предизвика у нея такава гореща вълна, така я възпламени, че едва стоеше на крака. Удовлетворен, той взе шала, прокара го през пръсти, така че ресните му бавно потекоха между тях.
В жеста му имаше еротична заплаха и тя не можеше да откъсне очи от златистата тъкан. Какво ли възнамеряваше да стори с нея?
Ахна, когато обви врата й и пусна двата края на шала върху гърдите й. Хвана краищата на шала и бавно подръпна, първо единия край, сетне другия, после пак първия. Напред, назад. Металните златни нишки, втъкани в коприната, дразнеха зърната й досущ като леко докосване с нокът. Усети как я облива вълна на чувственост — топла, гъста.
Очите му потъмняха, придобиха цвета на стар коняк.
— На кого принадлежиш?
— На теб — прошепна тя.
Той кимна.
— Значи разбираш.
Тя завърши с разсъбличането му. След като остана гол, тя плъзна длани по бедрата му, усещаше коравата плът на мускулите му. Бе великолепно възбуден. Усещаше гърдите си натежали, искаше да продължи нататък, но се подчини на фантазията.
— Какво искаш да направя оттук нататък? — попита тя.
Челюстите му се стегнаха, издаде нечленоразделен гърлен звук и натисна раменете й.
— Ето това.
Сърцето й запя. Изпълни мълчаливата му команда и го люби така, както й се искаше. Времето спря. Въпреки подчиненото й положение никога не се бе усещала по-могъща. Беззвучните му стонове на удоволствие засилваха възбудата й, а ръцете му, заплетени в косите й, доказваха неговата.
