Чувстваше твърдостта и напрегнатостта на мускулите под дланите си, видя лъскавината от потта по кожата му. Той рязко я вдигна на крака и я свали на леглото.
Отдръпна се само да я погледне в очите.
— Справи се добре и ще ти дам възможността отново да ме обслужваш.
О, Господи! Той сигурно усети потреперването й, защото очите му се присвиха доволно. Тя разтвори крака.
— Не бързай толкова. — Захапа лекичко долната част на ухото й. — Първо трябва да те накажа.
— Да ме накажеш ли? — Тя се сви, помисли си за камшиците, прибрани под леглото.
— Ти ме възбуди, но не довърши започнатото.
— Само защото ти…
— Достатъчно.
Той отново се отдръпна и я изгледа с цялата надута високомерност, наследена от Романови.
Тя се поотпусна. Той никога не би я наранил.
— Когато мнението ти ме интересува, аз ще го поискам, жено. А дотогава бъди така добра да си държиш езика зад зъбите. Моите казаци отдавна не са били с жена.
Погледна го с присвити очи, погледът й му подсказа, че си го търсеше.
Ъгълчето на устните му потрепна, но не се усмихна. Вместо това сведе глава и устните му докоснаха вътрешната част на бедрото й.
— Има само едно наказание за робиня, която не може да мълчи. Бичуване с език.
Таванът се завъртя пред очите й, когато започна и нахлу в нейната сфера на страстно удоволствие и древен екстаз. Тялото му лъсна от пот, а мускулите на раменете му се вълнуваха под ръцете й, но все не спираше. Чак когато го помоли, той най-сетне осъществи онова нахлуване, от което така отчаяно се нуждаеше.
Навлезе дълбоко, здраво и всичката палавост изчезна от очите му.
— А сега искам да те любя — прошепна той, очите й запариха от сълзите, като чу думите, за които бе копняла. Притисна тялото му, влязоха в ритъм, тъй извън времето, както бе и пулсът на сърцата им. Движеха се като едно цяло, а тя усещаше как любовта му я изпълва, задоволява я, влива се във всяка нейна клетка.
Завъртяха се заедно — мъж и жена, земя и небе, всички съставки на съзиданието, слели се в съвършената отливка.
Когато всичко свърши, тя изпита радост, която дотогава не бе изпитвала, както и увереността, че помежду им всичко ще бъде наред. Искам да те любя — това бе рекъл той. — Не искам да правя любов с теб, а искам да те любя. И го бе направил. Не би могъл да го стори по-цялостно, дори ако бе изрекъл думите стотици пъти.
Взря се в отпуснатата му на възглавницата глава. Лежеше с лице към нея, с полуотворени очи, позадрямал. Тя се пресегна и го погали по скулата, а той обърна глава и притисна устни към дланта й.
Потърка с палец челюстта му, харесваше й да усети грапавината с кожата си.
— Благодаря ти.
— Аз трябва да ти благодаря.
— Надявам се това да означава, че няма да ме хвърлиш на казаците си.
— Не бих те делил с никого.
Еротичната игра, която играеха, бе причината да забрави за поетото обещание да му каже за бебето. Сега!
— От известно време нищо не си споменавал за развода.
Той веднага застана нащрек и се преобърна по гръб.
— Не ми е минавало през ума.
Бе обезкуражена от отдръпването му, но и без това си знаеше, че ще бъде трудно, затова продължи — колкото е възможно по-внимателно.
— Радвам се. Тази мисъл не е никак приятна.
Той я погледна, прочете в очите му безпокойство.
— Знам какво искаш да кажа, но не мога още да го направя. Дай ми още малко време, а?
Тя кимна с пресъхнало гърло.
Той я гледаше изплашен, като диво животно, докарано твърде близо до хората.
— Нека просто се наслаждаваме ден за ден.
Тя разбра, че най-лошото нещо, което можеше да направи, бе да му внуши чувството, че е попаднал в капан; а фактът, че вече не настояваше, че бракът им ще свърши след два месеца, я окуражи да изчака малко по-дълго.
— Разбира се.
Той се надигна и се облегна на възглавниците върху таблата.
— Знаеш, че си най-доброто нещо, което ми се е случвало, нали?
— Знам, разбира се.
Той се засмя, напрежението изглежда го напусна. Тя се обърна по корем, надигна се на лакти и разроши космите на гърдите му.
— Екатерина Велика не е ли също от Романови?
— Да.
— Четох някъде, че имала похотлив характер.
— Имала е куп любовници.
— И маса власт.
Тя се наведе и захапа лекичко мускула на гърдите му. Той подскочи и затова тя отново го ухапа.
— Ох! — Хвана брадичката й и я надигна. — Какво точно става сега в непочтеното ти мозъче?
— Просто си представих всички онези силни мъже, принудени да коленичат пред Екатерина Велика.
— Аха.
— И принудени да й служат. Да й се подчиняват.
— Охо.
Докосна с устни устните му.
— Твой ред е да бъдеш роб, момченце.
В първия момент изглеждаше слисан, но сетне въздъхна така, сякаш въздишката идеше от дън душата му.
— Мислех си, че току-що съм умрял и вече съм на небето.
21.
Алекс бе невъзможен цяла седмица. Откак бяха вечеряли навън и се върнаха да изиграят еротичната си игра, непрекъснато търсеше поводи да се скарат, а сега й се озъби, докато бършеше с ръкав потта от челото си.
— Не можа ли да заредиш малко бензин, когато отиде на пазар в града?
— Извинявай, не забелязах, че е свършил.
— Никога не забелязваш — рече войнствено той. — Да не мислиш, че пикапът върви с вода?
Тя стисна зъби. Изглежда онази нощ се бе приближил твърде много до нея и сега се нуждаеше да се дистанцира. Дотук тя успяваше да отблъсне всички гранати, които мяташе в окопите й, но й ставаше все по-трудно да се овладява. И сега се наложи да потърси разумния тон.
— Не знаех, че си искал аз да заредя. Досега винаги зареждаше ти.
— Да, но ако си забелязала, напоследък съм доста зает. Имаме заболели коне, кухненската палатка се подпали, а сега ме изнудва един санитарен инспектор, който заплашва да ни друсне маса глоби, които не заслужаваме.
— Знам, че ти е много напрегнато. Само ако бе споменал, с удоволствие щях да заредя.
— Да, добре. Колко пъти си зареждала сама?
Тя преброи наум до пет.
— Николко. Но ще се науча.
