наистина драгоценно.
— Много добре знам, че имам право, дявол го взел! — продължи Езоп II. — Какво ви бях обещал? Урок по любовна фехтовка! А ето че вие действувате, без да ме питате и не ме оставяте дори да гъкна! Това момиче ми харесва, искам го и ще го имам!
— Така те искам! — извика Навай. — Това се казва мъж на място!
— Хайде да видим — рече нисичкият и дебел борсов посредник, като грижливо подбираше думите си, — дали си също толкова силен в любовните турнири, както и в бакхусовите борби.
— Ще ти бъдем съдии — добави Hoce. — Започвай битката!
Гърбавия погледна първо Орор, сетне гуляйджиите, които ги заобикаляха. Изтощена от върховното усилие, което току-що бе направила, Орор се бе отпуснала в прегръдките на доня Крус. Кокардас избута към нея едно кресло и тя почти се свлече в него.
— Изгледите не са в полза на този нещастник Езоп II — промърмори Hoce.
Но тъй като Гонзаг не се засмя, всички останаха сериозни. Жените се суетяха около Орор, с изключение на Нивел, която си мислеше:
— Туй човече ще да е същински Крез151.
— Ваше височество — каза Гърбавия, — позволете ми да ви отправя една молба. Вие, без съмнение, стоите твърде високо, за да може и през ум да ми мине, че сте имали намерение да ме изиграете, но кажете ли някому: „Тичай!“, не му връзвайте преди това краката. Първото условие за успеха е уединението. Къде сте виждали жена да се разнежва, когато се озове под прицела на толкова любопитни погледи? Невъзможно е, съгласете се!
— Прав е! — подкрепиха го отново гуляйджиите.
— Целият този народ тук я плаши — продължи Езоп II, — а и самият аз губя част от способностите си, тъй като в любовта нежното, страстното и увличащото се намира винаги в опасна близост до комичното. И наистина, как да намериш онези възвишени слова, които омайват слабите жени, в присъствието на компания от присмехулници?
Той бе действително много забавен, този дребен човечец, който произнасяше своята реч с надут и самонадеян вид, сложил юмрук на кръста и пъхнал другата си ръка в гънките на жабото. Без зловещия повей, който тази нощ витаеше в павилиона на Гонзаг, щяха да се позабавляват чудесно. Тук-там все пак се позасмяха.
— Удовлетворете молбата му, ваше височество — обърна се Навай към Гонзаг.
— Какво иска той? — сепна се принцът, все тъй угрижен и разсеян.
— Да ни оставят сами, мен и годеницата ми — отвърна Гърбавия. — Необходими са ми не повече от пет минути, за да се справя с неприязънта на това очарователно дете.
— Пет минути?! — разнесоха се изумени викове. — Ама че го рече! Е, това вече не можем да му откажем, ваше височество!
Гонзаг мълчеше. Ненадейно Гърбавия се приближи до него и по-шушна на ухото му:
— Наблюдават ни, ваше височество. Бихте наказали със смърт всеки, който ви издаде така, както сега сам себе си издавате!
— Благодаря, приятелю! — отвърна принцът и лицето му начаса се промени. — Съветът ти е добър. Не се и съмнявам, че занапред ще имаме да уреждаме солидни сметки помежду си и мисля, че преди да умреш от теб наистина ще излезе знатен аристократ. За вас си мислех, господа — обърна се той към останалите. — Тази нощ спечелихме една много рискована партия и утре, както по всичко личи, ще дойде краят, на мъките ни. Но да не казваме „хоп“ преди да сме прескочили трапа! Извинете моята разсеяност и ме последвайте.
На устните му отново играеше усмивка. Лицата на всички тутакси просветнаха.
— Да не се отдалечаваме много! — настояха дамите. — Трябва да се насладим все пак на гледката!
— Да идем в галерията! — предложи Hoce. — Ще оставим вратата открехната.
— Залавяй се за работа, Йон! Имаш пълна свобода на действие!
— И гледай да надминеш себе си, гръбльо! Даваме ти десет минути, вместо пет, но по часовник!
— Залагайте, господа! — обяви Ориол.
По онова време се обзалагаха за щяло и нещяло и много скоро курсът на облозите се покачи до едно срещу сто в полза на Езоп, наречен още Йон.
На минаване край Кокардас и Паспоал, Гонзаг попита:
— Бихте ли се върнали обратно в Испания срещу едно добро възнаграждение?
— Бихме сторили всичко, което ваше височество ни заповяда — отвърнаха двамината храбреци.
— В такъв случай не се отдалечавайте много! — нареди им Гонзаг, присъединявайки се към групата на хранениците си.
Излишно е да ви убеждаваме, че Кокардас и Паспоал изобщо нямаха такова намерение.
Когато всички напуснаха салона, Гърбавия се обърна към вратата на галерията, иззад която надничаха три реда любопитни глави, и весело се провикна:
— Добре! Много добре! Така вече няма да ме притеснявате. Не залагайте прекалено много срещу мен и поглеждайте часовниците си. А, щях да забравя! — сепна се той и като прекоси салона, се приближи до вратата. — Къде е негово височество?
— Тук съм — обади се Гонзаг. — Какво има?
— А намира ли ви се под ръка нотариус? — поинтересува се Гърбавия със завидна сериозност.
В първия момент никой не можа да се овладее и в галерията екна оглушителен чистосърдечен смях.
— Най-добре се смее онзи, който се смее последен! — промърмори Езоп II.
— Побързай, друже, и не се безпокой за нищо! — отвърна Гонзаг и в гласа му се долови нетърпение. — В стаята ми чака цял кралски нотариус!
Гърбавия се поклони и заситни обратно към двете жени. Доня Крус следеше приближаването му с ужасен поглед, докато Орор продължаваше да седи с наведени очи. Гърбавия коленичи пред креслото и. Вместо да наблюдава представлението, което се радваше на такъв успех сред приближените му, Гонзаг се разхождаше под ръка с Пейрол малко по-встрани. Двамата се отдалечиха в дъното на галерията и се облакътиха на мраморния парапет.
— От Испания човек може да се върне — забеляза Пейрол.
— В Испания човек умира така, както и в Париж — промълви Гонзаг и след кратка пауза добави. — Тук вече пропуснахме удобния случай. Жените щяха да се досетят, а и доня Крус нямаше да мълчи.
— Шаверни… — започна довереникът му.
— Ще бъде ням като гроб — прекъсна го Гонзаг.
Двамата се спогледаха в тъмнината и Пейрол не настоя за повече обяснения.
— Оттук тя трябва да излезе свободна — продължи принцът, — — напълно свободна, докато свие зад ъгъла на улицата…
Пейрол изведнъж се приведе напред и наостри уши.
— Патрулът минава — успокои го Гонзаг.
Отвън долетя дрънчене на оръжие, заглушено почти веднага от екналите в галерията възгласи.
— Поразително! — извика някой. — Невероятно!
— Привижда ли ни се, що ли? Какво, по дяволите, й каза?
— Никак не е трудно да се досети човек, ей богу! — обади се Нивел. — Просто й изброява акциите си.
— Но вижте, за бога! — възкликна Навай. — Кой се обзаложи на едно срещу сто?
— Никой — отвърна Ориол. — Надали щях да спечеля и срещу петдесет. Държиш ли срещу двайсет и пет?
— Я стига, моля ти се! Но вижте! Вижте!
Гърбавия продължаваше да стои на колене пред креслото. Доня Крус понечи да застане между него и Орор, но той я отстрани, като рече:
— Недейте!
Каза го тихо, много тихо, но гласът му тъй поразително се бе променил, че доня Крус неволно отстъпи и
