широко отвори очи от изумление. Вместо неприятните пронизителни звуци, които бяха свикнали да чуват от устата на Гърбавия, тази една-едничка дума бе изречена от плътен, мелодичен и нежен мъжки глас. Гласът произнесе името на Орор. Доня Крус почувствува приятелката й леко да потръпва в обятията й, после я чу да шепне:
— Аз сънувам… Сънувам…
— Орор! — повтори Гърбавия все така на колене.
Девойката закри лицето си с ръце и между треперещите й пръсти потекоха едри сълзи. Положително онези, които наблюдаваха доня Крус през полуотворената врата, смятаха, че са свидетели на някакво чародейство. Циганката стоеше неподвижно като истукана, с широко отворена уста и втренчен поглед.
— Същинско чудо, бога ми! — извика Навай.
— Ш-шт! Гледайте! Човек би казал, че някаква непреодолима сила привлича другата!
— Гърбавия има чудотворен талисман! Та това е магия!
Единствена Нивел даде име както на талисмана, така и на магията. Това красиво и непоколебимо в убежденията си момиче твърдо вярваше в свръхестествените свойства на сините акции.
Вярно беше това, което се говореше зад вратата. Орор сякаш против волята си се наклоняваше към гласа, който я зовеше.
— Аз сънувам! Сънувам! — мълвеше тя през сълзи. — Това е ужасно! Знам, че вече го няма!
— Орор! — повика я за трети път Гърбавия и с властен жест възпря доня Крус, която понечи да отвори уста. — Не се обръщайте! — едва чуто прошепна той на госпожица дьо Ньовер. — Намираме се на самия ръб на пропастта! Едно погрешно движение, един необмислен жест — и всичко е загубено!
Краката на доня Крус се подкосиха и тя се видя принудена да седне до Орор.
— Бих дал двайсет луидора, за да разбера какво им казва! — каза Навай.
— Дявол да го вземе! — избъбра Ориол. — Започвам да вярвам че… Но не, той не я накара нищо да пие.
— Сто пистола по номинална стойност за Гърбавия! — предложи Hoce.
— Не, Орор, не сънувате! — говореше в същото време Гърбавия. — Вашето сърце не ви е излъгало, това наистина съм аз.
— Вие! — прошепна девойката. — Не смея просто да отворя очи! Флор, сестрице мила, погледни!
Доня Крус я целуна по челото, за да се приближи колкото се може по-близо до нея, и тихичко потвърди:
— Той е!
Орор разтвори пръсти едва-едва, колкото да погледне. Сърцето й лудо заблъска в гърдите, но тя успя да сдържи вика си и остана неподвижна.
— Тези хора не вярват в бога, но затова пък вярват в сатаната — рече Гърбавия, след като хвърли бърз поглед към вратата. — Човек лесно може да ги заблуди, стига да се преструва на злонамерен. Подчинете се, скъпа моя Орор, но не на сърцето си, а на някаква неведома притегателна сила, която според тях би могла да бъде дело единствено на дявола. Преструвайте се на хипнотизирана от ръката, която ви заклина…
Той неколкократно прекара ръка над челото на Орор и тя покорно се наклони към него.
— Приближава се! — извика изумен Навай.
— Приближава се! — повториха гуляйджиите в един глас. Дебелият Ориол запъхтян се втурна към парапета и извика:
— Пропускате най-интересното, ваше височество! Заслужава си да го види човек, ей богу!
Гонзаг му позволи да го отведе до вратата.
— Ш-шт! Не ги смущавайте! — чу той шепота на хранениците си в момента, когато ги наближи.
Веднага му сториха място. Той погледна и занемя от удивление. Гърбавия продължаваше заклинанията си и Орор, запленена и омагьосана, все повече и повече се накланяше към него. Гърбавия се беше оказал прав. Онези, които не вярват в бога, нерядко хващат вяра на небивалиците, които по онова време идваха предимно от Италия: чудодейни билета, вълшебства, окултни сили и магия. Дори Гонзаг, човек без предразсъдъци, прошепна:
— Този човек е магьосник!
Паспоал, който стоеше до него, демонстративно се прекръсти, а Кокардас-младши избоботи:
— Този малък разбойник се е сдобил с мас от обесен! Гръм да ме порази, ако не е така!
— Сега ръката! — шепнеше в същото време Гърбавия на Орор. — Бавно, много бавно! Все едно, че някаква непреодолима сила те заставя да ми я подадеш въпреки волята си.
Ръката на Орор сякаш неохотно се отдръпна от лицето й и безволно се отпусна. Ах, но ако стоящите в галерията можеха да зърнат очарователната й усмивка! Те обаче виждаха само развълнуваната й гръд и нейната прелестна главица, забулена от непроницаемия воал на разкошната й гъста коса. Гуляйджиите гледаха Гърбавия едва ли не с ужас.
— Ама че работа! — възкликна Кокардас. — Гургуличката му подава ръка!
— Но той прави с нея каквото му скимне! — разнесоха се изумени гласове. — Ама че демон!
— Гръм да ме порази дано! — обади се отново Кокардас, поглеждайки многозначително Паспоал. — Туй трябва да го видиш, за да го повярваш!
— Аз и да го видя, пак не вярвам! — изсумтя Пейрол иззад гърба на Гонзаг.
— Но как тъй, за бога?! — възразиха наоколо. — Невъзможно е да отричаш очевидното!
Пейрол само мрачно поклати глава.
— Не бива да подценяваме нищо! — продължаваше шепнешком Гърбавия, който, без съмнение, напълно основателно разчиташе на съучастничеството на доня Крус. — В момента Гонзаг и неговата прокълната душа са тук, тъй че трябва и тях да измамим. Когато ръката ти докосне моята, Орор, трябва да трепнеш и смаяно да се озърнеш. Много добре!
— Същото съм го играла в Операта, в „Красавицата и Звяра“ — рече Нивел и пренебрежително сви рамене. — И изглеждах много по-стъписана от малката, нали, Ориол?
— Бяхте възхитителна, както винаги! — отвърна дебелият борсов посредник. — Но какво ли сътресение е изпитало клетото дете, когато ръцете им се срещнаха!
— Това недвусмислено, доказва наличието на неприязън и нечиста сила! — многозначително рече Таран.
Барон Батц, който в никакъв случай не бе някой невежа, потвърди:
— Я! Небриясън! Я, я! Нешиста сила, макия! Я, я!
— Сега се обърни с цяло тяло към мен — шепнеше Гърбавия. — Бавно, бавно! — Той се изправи и вперил в нея властен поглед, продължи: — Изправи се като автомат. Добре! Погледни ме, направи крачка напред и падни в прегръдките ми!
Орор се подчини. Доня Крус стоеше неподвижно като статуя. Откъм вратата, която в същия миг широко се отвори, долетяха гръмки ръкопляскания.
Прелестната главица на Орор се облягаше на гърдите на Езоп II, наречен още йон.
— Точно пет минути! — извика Навай с часовник в ръка.
— Дали пък не е превърнал красивата сеньорита в статуя от сол! — попита Hoce.
Тълпата зрители със силна врява нахлу в салона. Чу се пронизителният кикот на Гърбавия, който се обърна към Гонзаг:
— Не беше чак толкова трудно, ваше височество.
— Тук има нещо подозрително, ваше височество — шепнеше в същото време Пейрол на господаря си. — Този негодник трябва да е изкусен шарлатанин, внимавайте!
— Да не те е страх, че ще ти задигне разсъдъка? — попита Гонзаг, после се обърна към Езоп II, наречен още Йон, и добави. — Браво, приятелю! Ще ни дадеш ли рецептата си?
— Тя е за продан, ваше височество — отвърна Гърбавия.
— А ще изтрае ли до сватбата?
— Дотогава — да, но не и след това.
— За колко продаваш талисмана си, гърбушко? — провикна се Ориол.
— Почти без пари, но за да ти върши работа е нужна една доста скъпичка съставка.
— И коя е тя? — полюбопитствува нисичкият дебел посредник.
— Ум — отвърна Езоп II. — Идете на пазара, драги ми благороднико.
