Филип Орлеански вече се бе съвзел от смущението си.
— Познаваме се отдавна, принце — каза той, — но внимавайте, отивате твърде далеч!
— Нима бихте ме наказал заради това, че останах верен на нашия брат и след смъртта му? — попита Гонзаг и го погледна право з очите.
— Ако са ви злепоставили, ще получите удовлетворение — отвърна регентът. — Говорете!
Гонзаг се беше надявал на повече гняв. Спокойствието на Орлеанския херцог го принуди да се лиши от един ораторски прийом, на който беше възлагал големи надежди. Без обаче ни най-малко да се смути, той поде:
— На моя приятел, на Филип Орлеански, който довчера още ме обичаше и ми беше скъп, аз навярно бих разказал моята история с други думи, но в положението, в което ваше кралско височество и аз се намираме, е необходимо само сбито и ясно резюме. Преди всичко трябва да ви кажа, че този Лагардер е не само наемен убиец, при това от най-опасната разновидност и нещо като герой сред себеподобните си, но човек умен и лукав, способен да преследва честолюбивите си замисли в продължение на години, без да жали сили и без да се спира пред нищо, за да постигне целта си. Нямам основания да смятам, че идеята да се омъжи за наследницата на Ньовер му е хрумнала още в началото, тъй като за тази цел, откакто пресече границата, трябваше да чака не по-малко от петнайсет-шестнайсет години, а това е твърде много. Първоначалното му намерение безусловно е било да поиска някакъв баснословен откуп; той знаеше, че Ньовер и Кайлюс са богати. Аз, човекът, който неотстъпно вървеше по петите му още от нощта на престъплението, знам всяка една от стъпките му: чисто и просто той беше заложил на факта, че държи детето в ръцете си, надявайки се да забогатее изведнъж, но действията ми го принудиха да промени плановете си. По начина, по който водех хайката срещу него, той навярно бързо е разбрал, че всяка нечестна сделка би била обречена на провал. Преминах границата малко след него и го догоних в околностите на градчето Венаск, в Навара. Но въпреки че го превъзхождахме по численост, той успя да ни се изплъзне и под чуждо име навлезе във вътрешността на Испания. Ще ви спестя подробностите около многобройните ни срещи. Силата, смелостта и ловкостта му са наистина невероятни. Освен раната, която ми нанесе в крепостния ров на Кайлюс, когато защитавах нашия злочест приятел… — Тук Гонзаг свали ръкавицата си и посочвайки белега от шпагата на Лагардер, продължи: — … аз не на едно и две места нося следи от ръката му. Няма майстор на шпагата, който да му устои. Издържах цяла армия, тъй като възнамерявах да го заловя жив, за да мога чрез него да удостоверя самоличността на моето малко скъпо сираче, Армията ми се състоеше от най-знаменитите дуелисти в Европа: капитан Лорен, Жоел дьо Жюган, Щаупиц. Пинто, Ел Матадор, Салдан и Фаенца, но те до един загинаха…
Регентът трепна.
— Загинаха от неговата ръка — натърти Гонзаг.
— Нали знаете — промълви Филип Орлеански, — че той също твърди, че е бил натоварен със задачата да закриля дъщерята на Ньовер и да отмъсти за нашия клет приятел?
— Да, знам, вече ви казах, че това е един дързък и ловък измамник. Надявам се, че имайки да избира между две твърдения, Орлеанският херцог ще вземе под внимание подбудите на всяка от страните.
— Така и ще сторя — бавно произнесе регентът. — Продължавайте!
— Минаха години — поде отново Гонзаг, — но забележете, че Лагардер нито веднъж не се опита да изпрати до вдовицата на Ньовер писмо или поне кратка записка. Фаенца, човек хитър и ловък, когото бях изпратил в Мадрид със задачата да наблюдава похитителя, се върна и ми направи доста странен доклад, върху който специално искам да обърна внимание на ваше кралско височество. Лагардер, който в Мадрид се казваше дон Луис, беше разменил пленницата си срещу една млада девойка, отстъпена му срещу солидна сума от леонските цигани. Лагардер се страхуваше от мен; той усещаше, че съм по следите му и искаше да ме заблуди. От този момент той се посвети на възпитанието на циганката, докато истинската наследница на Ньовер, отвлечена от циганите, живееше под шатра. Усъмних се. Това беше и причината за първото ми пътуване до Мадрид. Срещнах се с циганите в една клисура в планината Баладрон и се убедих, че Фаенца не ме е подвел. Видях и девойката, чийто спомени по онова време бяха още съвсем пресни. Подготвихме всичко необходимо, за да я отвлечем и доведем във Франция. Мисълта за скорошната среща с майка й я изпълваше с радост. Вечерта, уречена за отвличането, аз и хората ми вечеряхме в шатрата на старейшината, за да не възбудим подозрение. Уви, бяха ни предали! Тези неверници владеят необикновени тайни: по средата на вечерята погледът ни се замъгли и ни налегна дрямка, а когато на следния ден се събудихме, лежахме върху тревата насред баладронската клисура и около нас нямаше нито шатри, нито бивак; тлеещите огньове гаснеха под пепелта, а от леонските цигани нямаше и помен.
В разказа си Гонзаг се стараеше винаги да се придържа към действителните обстоятелства, в смисъл такъв, че датите, местата на събитията и участвуващите в тях лица бяха точно посочени. Така лъжата му почти напълно се вместваше в рамките на истината и, разпитаха ли Лагардер или Орор, в немалко точки отговорите им несъмнено щяха да съвпаднат с неговата версия. Според думите му и двамата бяха самозванци, а това означаваше, че имат интерес да изопачават фактите.
Безстрастен, регентът продължаваше внимателно да слуша.
— Така бе изпуснат един чудесен случай, ваше височество — поде отново Гонзаг с онзи простодушно- искрен тон, който го правеше толкова сладкодумен. — Ах, колко сълзи нямаше да се пролеят в миналото, колко мъка би била предотвратена днес, ако бяхме успели! Не говоря за бъдещето, то е подвластно единствено богу. Върнах се в Мадрид. От циганите нямаше и следа; Лагардер беше заминал на пътешествие, а циганката, с която бе подменил госпожица дьо Ньовер, се намираше на възпитание в манастира „Преображение господне“. Виждам, ваше височество, че не желаете да дадете външна проява на впечатленията си от разказа ми и разбирам, че сега се отнасяте с недоверие към красноречието, което някога толкова ви се нравеше. Старая се да бъда ясен и кратък, но въпреки това не мога да не си позволя да прекъсна за миг разказа си, за да ви уверя, че подозренията ви и дори вашата предубеденост са безсилни. По-силна от тях е истината! От мига, в който благоволихте да ме изслушате, всичко беше предрешено: разполагам богато и пребогато с доводи, за да ви убедя. Преди обаче да проследя по- нататъшните събития, трябва да вмъкна една забележка, която не е без значение. Лагардер, и това е повече от очевидно, подмени детето, за да ме заблуди. По онова време той все още възнамеряваше в един подходящ момент да прибере обратно наследницата на Ньовер, за да си послужи с нея за осъществяването на своите честолюбиви замисли. Но плановете му скоро се промениха. Ваше височество ще разбере на какво се дължеше този внезапен обрат с две думи: той се влюби в циганката. От този момент истинската Ньовер беше обречена. Вече не ставаше и дума за откуп; откриваха се неподозирани възможности: дръзкият авантюрист залелея мечтата да възкачи на херцожкия трон любовницата си и така да стане съпруг на наследницата на Ньовер.
Регентът се размърда под завивките си и на лицето му се изписа смътно безпокойство. Достоверността на един факт се колебае в зависимост от нравите и характера на слушателя. Възможно е Филип Орлеански да не бе хванал кой знае колко вяра на сантименталната всеотдайност на Гонзаг и на Херкулесовите му подвизи, предприети, за да изпълни обещанието, дадено на един покойник, но пресметливостта па Лагардер така ясно и дотолкова вулгарно, както се казва, биеше па очи, че изведнъж го заслепи. Приближените на регента, а и самият той изпитваха отвращение към излишното драматизиране, докато комичната страна на интригата възприемаха като нещо съвсем естествено. Той беше поразен дотолкова, че изобщо не забеляза колко ловко Гонзаг бе подготвил почвата, за да се стигне до този измамлив довод; потресен до такава степен, че не можа да съобрази, че подмяната на децата бе също измежду онези прекомерно романтични обстоятелства, чиято смисленост сам отричаше.
За него цялата тази история изведнъж придоби напълно реалистичен оттенък. Мечтата на авантюриста Лагардер дотолкова логично произтичаше от обстоятелствата, че правеше достоверно и всичко останало. Гонзаг отлично забеляза постигнатия ефект, но беше твърде хитър, за да се възползува от него веднага. От половин час насам и него — се бе затвърдило убеждението, че регентът знае минута по минута ВСИЧКО, което се беше случило през последните два дни, и сега принцът действуваше в зависимост от тази си увереност.
Филип Орлеански се славеше, че поддържа полиция, която всъщност не е подчинена на господин Машо, и на Гонзаг често му бе минавало през ум, че е твърде вероятно дори в редиците на свещения му батальон да се намерят не една и две mouches155. По време на Регентството думата monche беше изключително модерна. Мъжкият род и арготичното окончание, с което пашата епоха я
