дари, пропъди тази дума от речника на честните хора.
Гонзаг залагаше на най-лошото, но това бе просто предпазливост. Той играеше така, сякаш регентът е видял всичките му карти.
— Ваше височество може да бъде уверен — продължи принцът, — че не отдавам на този факт повече от нужното значение. Като се вземе предвид интелигентността и дързостта на Лагардер, друго не можеше и да се очаква. Така и стана. Имах доказателства за това още преди пристигането на Лагардер в Париж, а от момента на появата му тук изобилието на нови доказателства превърна предишните в абсолютно излишни. Госпожа принцеса дьо Гонзаг, която никак не е склонна да ми оказва съдействие, ще осведоми по-подробно ваше кралско височество по този въпрос. Но да се върнем на фактите. Пътешествието на Лагардер продължи две години, а когато те изтекоха, циганката, възпитана от монахините в „Преображение господне“, беше неузнаваема. Предполагам, че точно тогава в главата на Лагардер се е зародил и планът, за който току-що споменахме. Нещата коренно се промениха. За да се спази благоприличието, мнимата Орор дьо Ньовер се настани в свой собствен дом, сдоби се с гувернантка и паж. Най-странното е, че истинската Ньовер и заместницата й се познаваха и обичаха. Не вярвам в искреността на Лагардеровата любовница, но нищо не е изключено. Лагардер е достатъчно хитър, за да не лиши това прелестно дете от цялата му душевна чистота. Въпреки това той правеше всичко, за да пресече достъпа на истинската Ньовер в мадридския си дом и беше забранил на любовницата си да я приема под предлог, че имала твърде леконравно поведение. — Тук Гонзаг горчиво се засмя, преди да продължи: — Пред семейния съвет госпожа принцесата заяви: „Ако дъщеря ми е забравила макар и за един-единствен миг гордостта на своя род, аз бих покрила лицето си и бих казала: Ньовер е мъртъв завинаги!“ Това са нейните собствени думи. Уви, ваше височество, когато за първи път му разкрих тайната на неговия произход, горкото дете помисли, че се подигравам с нещастието му. Но вие ще се съгласите с мен, а дори и да не се съгласите, то законът ще ви опровергае, че не подобава на една майка да потъпква законното право на детето си с излишни превземки. Та нима Орор дьо Ньовер по собствено желание се е лишила от бащина ласка и закрила? Първата грешка е на майката. Майката може да се вайка по миналото, но нищо повече! Детето е в правата си и покойният Ньовер има тук своя единствен и последен пълномощник… Двама! Исках да кажа: двама! — Тук Гонзаг направи кратка пауза, после възкликна: — Как се промени лицето ви, ваше височество! Позволете ми да ви кажа, че върху него е изписана неизмеримата доброта на сърцето ви! Кажете ми, умолявам ви, кажете чий клеветнически глас можа да ви накара да забравите трийсет години вярна дружба?
— Господин принце — прекъсна го Орлеанският херцог с глас, който се опитваше да бъде строг, но издаваше колебание и силно вълнение, — мога да ви отговоря единствено със собствените си думи: Оневинете се и ще видите дали съм ви приятел!
— Но в какво съм обвинен? — възкликна Гонзаг с възхитително престорен гняв. — Нима в престъпление с двайсетгодишна давност? Или в престъпление, извършено вчера? Нима Филип Орлеански е повярвал в това допи за час, дори за минута, дори за секунда? Искам да знам! Искам! Нима ваше височество е повярвал, че тази шпага…
— Ако бях повярвал… — промълви Орлеанският херцог, смръщвайки вежди, докато в лицето му нахлу кръв.
Гонзаг насила грабна ръката му и я притисна към сърцето си.
— Благодаря! — извика той със сълзи на очи. — Чувате ли, Филип? Принуден съм да ви благодаря, че вашият глас не се е присъединил към гласовете на другите, за да ме обвини в подлост! — Той рязко вдигна чело, сякаш внезапно бе изпитал съжаление и срам от своята сантименталност. — Нека ваше височество ми прости — продължи той, насилвайки се да се усмихне, — ще се постарая никога вече да не губя самообладание в негово присъствие. Знам в какво ме обвиняват, или поне се досещам. Борбата ми срещу Лагардер ме принуди да предприема действия, които законът осъжда, но ако законът ме нападне, аз ще се отбранявам. Освен това, налице е и присъствието на госпожица дьо Ньовер в един дом, предназначен за развлечения… Но да не изпреварваме събитията. Нямам намерение още дълго да додявам на ваше височество. Ваше кралско височество без съмнение си спомня с какво удивление посрещна молбата ми да бъда изпратен с дипломатическа мисия в Мадрид. Дотогава грижливо избягвах да се намесвам в държавните дела, но казаното днес е предостатъчно, за да разсее недоумението ви. Исках да се върна в Испания като официално лице, в резултат на което мадридската полиция бе поставена изцяло в мое разположение. След няколко дни успях да открия убежището на скъпото дете, което днес олицетворява надеждите на един прославен род. Лагардер я бе изоставил окончателно. Пък и за какво ли му беше? Орор дьо Ньовер се препитаваше, танцувайки по площадите. Целта ми беше да заловя едновременно както двете девойки, така и Лагардер, но авантюристът и любовницата му ми се изплъзнаха и аз доведох само госпожица дьо Ньовер.
— Тази, която твърдите, че е госпожица дьо Ньовер — поправи го регентът.
— Да, ваше височество, тази, която твърдя, че е госпожица дьо Ньовер.
— Това не е достатъчно.
— Позволете ми да смятам противното, щом регентът благоволява да се съгласи с мен. В никакъв случай не съм действувал необмислено и с риск да се повторя, ще ви кажа: На това дело посветих цели двайсет години! Каква беше целта? Присъствието на двете девойки и измамника. То е вече факт, и тримата се намират в Париж.
— Заслугата не е ваша — прекъсна го регентът.
— Моя е, ваше височество, единствено моя. По кое време ваше кралско височество получи първото писмо на Лагардер?
— Нима съм ви казвал…? — надменно понечи да го прекъсне Орлеанският херцог.
— Ако ваше кралско височество не желае да отговори, то аз ще го сторя вместо него. Първото писмо на Лагардер, онова, в което настояваше да му се издаде пропуск, и което бе изпратено от Брюксел, пристигна в Париж в края на август, а по това време госпожица дьо Ньовер вече цял месец беше в моя власт. Не се отнасяйте с мен по-зле, отколкото с обикновен обвиняем, ваше височество, и ми отдайте дължимото като приемете поне очевидното. Почти двайсет години Лагардер не даде признак на живот. Не смятате ли, че само някакъв доста основателен повод би го принудил да се завърне във Франция, и то точно по това време? И не мислите ли, че този повод е било самото отвличане на истинската Ньовер? И ако е нужно, нека доуточним: могъл ли е Лагардер да стигне до друго заключение, освен до следното: „Какво ще стане с моите надежди, ако оставя Гонзаг да настани в двореца Лорен наследницата на покойния херцог? И какво ще правя с това хубаво девойче, което довчера струваше милиони, а утре няма да бъде нищо повече от проста циганка, по-бедна и от мен?…“
— Този довод би могъл да се изтълкува и обратно — забеляза регентът.
— Нали? — усмихна се Гонзаг. — Биха могли да кажат, че Лагардер, виждайки, че се каня да предизвикам публичното признание на една мнима наследница, е поискал да представи истинската.
Регентът утвърдително кимна с глава.
— Дори и тогава, ваше височество — продължи принцът, — безспорен ще остане фактът, че завръщането на Лагардер е единствено моя заслуга. Повече не ми е и нужно. Чуйте всъщност какво си казвах: Лагардер на всяка цена ще ме последва и така ще попадне в ръцете на правосъдието, в резултат на което всичко ще излезе наяве. Не аз, ваше височество, предоставих на Лагардер средства да влезе във Франция и да предизвика най-нагло правосъдието.
— Знаехте ли, че Лагардер е в Париж, когато настоявахте пред мен да бъде свикан семейния съвет? — попита Орлеанският херцог.
— Да, ваше височество — отвърна Гонзаг без колебание.
— Защо не ме предупредихте?
— Пред съвестта си и пред бог твърдя, че не съм сгрешил — отговори принцът. — Пред закона, а следователно и пред вас, ваше височество, щом ви е угодно да представлявате закона, надеждите ми намаляват. С помощта на един или друг убийствен параграф някой пристрастен съдия лесно би могъл да ме осъди. Очевидно е трябвало да се съветвам с вас за всичко и да потърся помощта ви, но нима точно на вас е нужно да обяснявам съществуването на известни противоречия? Надявах се да сложа край на пагубната непримиримост, която открай време съществува между мен и госпожа принцесата; разчитах на добрите си дела, за да надделея напълно необоснованата й остра неприязън към мен и се заклех в честта си да го сторя, като бях почти уверен, че ще съумея да сключа мир преди някой изобщо да е заподозрял водената
